ESSENTIAL DISSECTION OF THE PLANCK CONSTANT

 Abstract: The article shows Planck's constant from the inside, respectively, discloses its origin and specifies its structure, namely: The material quantity “mass-(m)” forms an antipodal pair with the immaterial quantity “energy-(E)”. That is why the two quantities are mutually determined: E=m.с². There is no other way of determination. The energy of the electromagnetic wave is determined in exactly the same way. But here the speed-(c) is expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave: Е=m.λ².f². The energy-(E) does not depend on the frequency-(f) (because λ.f=c – const.). The starting quantum formula (E=h.f) is incorrect because it represents the law E=m.λ².f² as E=(m.λ².f).f . It thus forcibly introduces a dependence of the energy on the frequency, and the expression in brackets, which apparently no longer means anything, calls the Planck constant: h=m.λ².f . While the correct relationship is: P=h.f [watt], with a statutory form of Planck's constant: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s]. The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter). These are the facts. But today's dogmatic thinking ignores them.

Keywords: energy, mass, Planck's constant, Democritus' atom

The material quantity “mass-(m)” forms an antipodal pair with the immaterial quantity “energy-(E)”. Therefore, the two quantities are mutually determined: E=m.с². Videlicet, the way of determining the energy-(E) is one and ounly – through the mass-(m) and speed-(c) in the following familiar order:

E=m.c²                                               law (1), type (1)

The energy of the electromagnetic wave is determined in exactly the same way. But here the speed-(c) is expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave:

 Е=m.λ².f²                                          law (1), type (2)

 We explicitly note: The energy-(E) does not depend on the frequency-(f) (because λ.f=c – const.).

How does the starting quantum proposition (E=h.f) fit into this reality?

It speaks of ambiguity on the issue (explainable for those distant times). As a result, physics institutes this third type of law (1) – a distorted form of type (2):

Е=(m.λ².f).f                                        law (1), type (3)

This expression is mathematically impeccable. But, besides mathematics, something else is necessary. The combination (λ.f=c) is the material-ideal mutual determination "length (L)-time (t)": L=t.c – law (2), the violation (dismemberment) of which is inadmissible. And today's physics does exactly that. Figuratively speaking, in type (3) it simply amputates one leg-(f) of the Goddess "Energy", applying it as her crutch (forced dependence on the crutch). And the remaining mutilated body (the expression in brackets) calls Planck's constant: h=m.λ².f (outside of the metaphor this expression means nothing, it is meaningless). Fortunately, the creepy picture in question is only in our heads.

So, for a wave process with frequency (f) the correct relationship is (directly from the law E=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt, respectively, P=h.f [watt]. Therefore, the statutory form of Planck's constant is: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s].

– The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). 

– The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter – the indivisible atom of Democritus).

These are the facts. But today's dogmatic thinking ignores them.

Nothing! As the Great Roman said: "Alea iacta est."

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025) 

СЪЩНОСТНА ДИСЕКЦИЯ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА

Резюме: Статията показва Планковата константа отвътре, съответно, разкрива нейния произход и уточнява нейната структура, а именно: Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят: E=m.с². Друг начин за определяне не съществува. По същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната: Е=m.λ².f². Енергията не зависи от честотата (понеже λ.f=c – const.). Изходната квантова формула (E=h.f) е некоректна, защото представя закона Е=m.λ².f² като Е=(m.λ².f).f . Така насилствено въвежда зависимост на енергията от честотата, а изразът в скоби, който очевидно вече не означава нищо, нарича Планкова константа: h=m.λ².f. Докато коректната връзка е: P=h.f [ват], със законов вид на Планковата константа: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек]. Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период). Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя). Това са фактите. Днешното догматично мислене ги игнорира.

Ключови думи: енергия, маса, Планковата константа, атом на Демокрит

Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят. Сиреч, способът за определяне на енергията-(Е) е един единствен – чрез масата-(m) и скоростта-(c) в следния познат порядък:

 Е=m.c²                            закон (1), вид (1)

 Абсолютно по същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Само че тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната:

 Е=m.λ².f²                       закон (1), вид (2)

 Изрично отбелязваме: Енергията-(Е) не зависи от честотата-(f) (понеже λ.f=c – const.).

Как в тази реалност се вписва предложението E=h.f (изходната квантова формула)?

То говори за неяснота по въпроса (обяснима за онези далечни времена). В резултат физиката учредява този трети вид на закон (1) – изопачена форма на вид (2):

Е=(m.λ².f).f                          закон (1), вид (3)

Това изразяване е математически неукоримо. Но, освен математика, е неабходимо още нещо. Съчетанието (λ.f=c) е материално-идеалното взаимоопределяне дължина (L)-време (t): L=t.c – закон (2), чието нарушаване (разчленяване) е недопустимо. А точно това прави днешната физика. Образно казано, във вид (3) тя просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“, прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ².f  (извън метафората този израз не означава нищо, е без смисъл). За щастие, въпросната страховита картина е само в главите ни.

 И така, за вълнов процес с честота (f) коректната връзка е (директно от закона Е=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt , респективно, P=h.f [ват]. Следователно законовия вид на Планковата константа е: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек].

– Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).

– Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя – неделимият атом на Демокрит).

Това са фактите. Но днешното догматично мислене ги игнорира.

 Нищо! Както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025)