ESSENTIAL DISSECTION OF THE PLANCK CONSTANT

 Abstract: The starting quantum formula-(E=h.f) is incorrect. We show what the ingredient (h) looks like from the inside. We reveal its unnatural origin, where the lack of physical meaning comes from. We present the correct form of Planck's constant. Specifically: Directly from the law E=m.с² (no other way to determine energy exists) follows the energy of the electromagnetic wave: E=m.λ².f² (expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave). Energy does not depend on frequency. The proposition-(E=h.f), however, represents the law E=m.λ².f² as E=(m.λ².f).f (violates, deforms the law: λ.f=c). It thus forcibly introduces a dependence of the energy on the frequency, and the expression in brackets, which apparently no longer means anything, calls the Planck constant: h=m.λ².f . While the correct relationship is: P=h.f [watt], with a statutory form of Planck's constant: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s]. The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter). These are the facts.

Keywords: energy, mass, Planck's constant, Democritus' atom

The material quantity “mass-(m)” forms an antipodal pair with the immaterial quantity “energy-(E)”. Therefore, the two quantities are mutually determined: E=m.с². Videlicet, the way of determining the energy-(E) is one and ounly – through the mass-(m) and speed-(c) in the following familiar order:

E=m.c²                                               law (1), type (1)

The energy of the electromagnetic wave is determined in exactly the same way. But here the speed-(c) is expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave:

 Е=m.λ².f²                                          law (1), type (2)

 We explicitly note: The energy-(E) does not depend on the frequency-(f) (because λ.f=c – const.).

How does the starting quantum proposition (E=h.f) fit into this reality?

The same one speaks of ambiguity on the issue (explainable for those distant times). As a result, physics institutes this third type of law (1) – a distorted form of type (2):

Е=(m.λ².f).f                                        law (1), type (3)

This expression is mathematically impeccable. But, besides mathematics, something else is necessary. The combination (λ.f=c) is the material-ideal mutual determination "length (L)-time (t)": L=t.c – law (2), the violation (disbandment) of which is inadmissible. And today's physics does exactly that. Figuratively speaking, in type (3) it simply amputates one leg-(f) of the Goddess "Energy", applying it as her crutch (forced dependence on the crutch). And the remaining mutilated body (the expression in brackets) calls Planck's constant: h=m.λ².f (outside of the metaphor this expression means nothing, it is meaningless). Fortunately, the creepy picture in question is only in our heads.

So, for a wave process with frequency (f) the correct relationship is (directly from the law E=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt, respectively, P=h.f [watt]. Therefore, the statutory form of Planck's constant is: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s].

– The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). 

– The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter – the indivisible atom of Democritus).

These are the facts. But today's dogmatic thinking ignores them.

Nothing! As the Great Roman said: "Alea iacta est."

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025) 

СЪЩНОСТНА ДИСЕКЦИЯ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА

Резюме: Изходната квантова формула-(E=h.f) е некоректна. Показваме как изглежда съставката (h) отвътре. Разкриваме нейния противоестествен произход, откъдето идва липсата на физически смисъл. Представяме правилния вид на Планковата константа. По-конкретно: Директно от закона E=m.с² (друг начин за изразяване на енергията не съществува) следва енергията на електромагнитната вълна: Е=m.λ².f² (изразена чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната). Енергията не зависи от честотата. Предложението-(E=h.f) обаче представя закона Е=m.λ².f² като Е=(m.λ².f).f (нарушава, деформира закона: λ.f=c). Така насилствено въвежда зависимост на енергията от честотата, а изразът в скоби, който очевидно вече не означава нищо, нарича Планкова константа: h=m.λ².f. Докато коректната връзка е: P=h.f [ват], със законов вид на константата: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек]. Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период). Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя). Това са фактите.

Ключови думи: енергия, маса, Планковата константа, атом на Демокрит

Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят. Сиреч, способът за определяне на енергията-(Е) е един единствен – чрез масата-(m) и скоростта-(c) в следния познат порядък:

 Е=m.c²                            закон (1), вид (1)

 Абсолютно по същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Само че тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната:

 Е=m.λ².f²                       закон (1), вид (2)

 Изрично отбелязваме: Енергията-(Е) не зависи от честотата-(f) (понеже λ.f=c – const.).

Как в тази реалност се вписва предложената изходна квантова формула: E=h.f ?

Същата говори за неяснота по въпроса (обяснима за онези далечни времена). В резултат физиката учредява този трети вид на закон (1) – изопачена форма на вид (2):

Е=(m.λ².f).f                          закон (1), вид (3)

Това изразяване е математически неукоримо. Но, освен математика, е неабходимо още нещо. Съчетанието (λ.f=c) е материално-идеалното взаимоопределяне дължина (L)-време (t): L/t=c – закон (2), чието нарушаване (разформиране) е недопустимо. А точно това прави днешната физика. Образно казано, във вид (3) тя просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“, прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ².f  (извън метафората този израз не означава нищо, е без смисъл). За щастие, въпросната страховита картина е само в главите ни.

 И така, за вълнов процес с честота (f) коректната връзка е (директно от закона Е=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt , респективно, P=h.f [ват]. Следователно законовия вид на Планковата константа е: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек].

– Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).

– Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя).

Това са фактите. Но днешното догматично мислене ги игнорира.

 Нищо! Както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025)