Продължавам с
прийомите на страничен наблюдател да правя оглед на Познавателния процес. При
това, не мога да не отбележа, че, докато неговата посока на развитие е
сравнително лека за осмисляне, тъй като много от интересуващите ни нейни
характерности стоят пред нас като пряко видими изяви, то коренно противоположно
се явява положението с разкриване на начина на протичане на самата Познавателна
практика. Нужен е не само и не толкова усилен труд за проучване на
оставената от Познанието през вековете комплицирана историческа диря, начиная
от примитивизма на пещерния човек, та до несравнимо разширения кръгозор на
съвремието, а, най-вече, нужни са способност за самостоятелно мислене,
изследователска селективност и възможности, които да са в състояние да отделят
неговия главен хармоник от безбройните му колебания с по-заден ред на
проявление, както и от тези със случаен характер. Само така и тогава могат да
бъдат уловени тенденциите на лъкатушене на Познавателната крива.