THE WORLD IS ARRANGED ON THE PRINCIPLE OF OPPOSITES
Abstract (МТ)
PRINCIPLE OF RELATIVITY means a principle of identity, principle of one-quality, principle of the same-sex medium, principle of
inconspicuousness. In a word,
a principle of relativity means principle of indefiniteness
and, then, principle of incognizability (be searched and recognize a white
stain on a white screen is nonsense).
PRINCIPLE OF OPPOSITES means a principle of duality (of dualism), principle of polarity, principle
of the androgynous model,
principle of difference. In a word, a principle of opposite means principle of definiteness of the one by the other
and, then, principle of winning picks (the difference between two objects makes them identifiable).
It is
clearly seen that the presented
two principles are incompatible. The moving relative to one another inertial systems are subordinate
or on relativity (indefiniteness)
or on opposite (definiteness). Another possibility
does not exist. One of the principles should be insolvent.
To this
factual situation, Einstein approached in the following way: First at the base of
the study put the principle of
relativity for absolute identity of the
inertial systems (the same two
systems are moving relative to one another). But then does
not start to build Theory on the condition for their
full equality, as required by this principle, and passes to the principle of opposite by introducing the opposition "stationary system-a
system in motion" (the one system is moving relative to the other). Such opposition cannot be symbolic,
just for convenience because now completely real toward
one system has a speed, while toward the other will
not. Precisely on the basis of this opposition and,
then, precisely in accordance with the principle of opposite Einstein works out the ratios called Lorentz transformations,
giving arisen from
this confrontation differences between systems. Barely then returned beak to the
principle of relativity, considering possible and plausible already
the extracted results of difference of the systems to be converted into identity.
The
whole this maneuvering has its logical explanation. Simple the principle of relativity does not conform to the rules of mathematics. The last
are adequate precisely on the principle of opposite (each equation represents
a comparison of the two opposite sides...the decision of the equation consists of in finding the difference
between the two sides). Videlicet, Einstein is forced
to lay a opposite of the systems to be able to work out the equations called Lorentz
transformations. And through them reveals that the systems are really differ in their parameters. But then,
to return on the principle of relativity, he makes
the strange move of unification of the differing systems. In this way
arrives at the paradoxical final conclusion that the
systems simultaneously are different
and identical.
But in the Nature does not become miracles! It is clear that to such an outcome could be reached only by distortion of mathematics, namely: Expressed symbolically, the theory of relativity proposes on condition, giving a difference between the values A and B on the type A=B/b, for your feedback to be in force the identical dependence B=A/b, but not mathematically correct B=A.b, which is an obvious parody.
Резюме
ПРИНЦИП НА ОТНОСИТЕЛНОСТ означава принцип на тъждественост, принцип на еднокачественост, принцип на еднополовост, принцип на неразличимост. С една дума, принцип на относителност означава принцип на неопределеност и, значи, принцип на непознаваемост (да се търси и разпознае бяло петно върху бял екран е безсмислица).
ПРИНЦИП НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ означава принцип на двойнственост (на дуализъм), принцип на полярност, принцип на двуполовост, принцип на различие. С една дума, принцип на противоположност означава принцип на определеност на едното чрез другото и, значи, принцип на познаваемост (разликата между два обекта ги прави разпознаваеми).
Ясно се вижда, че разглежданите два принципа са несъвместими. Движещите се една спрямо друга инерциални системи са подвластни или на относителност (неопределеност), или на противоположност (определеност). Друга възможност не съществува. Единият от принципите следва да е несъстоятелен.
Към
това фактическо положение Айнщайн подхожда по следния начин: Първо в основата
на изследването поставя принципа на относителност за абсолютна тъждественост на
инерциалните системи (две еднакви системи се движат една спрямо друга). После
обаче не тръгва да строи Теорията по условието за тяхното пълно равноправие,
както се изисква от този принцип, а преминава към принципа на противоположност
чрез въвеждане на противопоставянето "неподвижна система-система в
движение" (едната система се движи спрямо другата). Това противопоставяне не
може да бъде символично, само за удобство, защото вече напълно реално към
едната система има скорост, докато към другата няма. Именно на базата на тази
противоположност и, значи, именно в съответствие с принципа на противоположност
Айнщайн извежда съотношенията, наречени Лоренцови трансформации, даващи
възникналите от това противопоставяне разлики между системите. Едва след това
се връща обратно на принципа на относителност, считайки за възможно и
достоверно вече добитите резултати за различие на системите да се превърнат в
тъждество.
Цялото това маневриране има своето логично обяснение. Просто принципът на относителност не съответства на правилата на математиката. Последните са адекватни именно на принципа на противоположност (всяко уравнение представлява сравняване на две противни страни...решението на уравнението се състои в намиране на разликата между двете страни). Сиреч, Айнщайн е принуден да положи противоположност на системите, за да може да изведе уравненията, наречени Лоренцови трансформации. А чрез тях разкрива, че системите наистина се различават по своите параметри. След това обаче, за да се върне на принципа на относителност, той предприема странния ход на отъждествяване на различаващите се системи. По този начин стига до парадоксалния краен извод, че системите хем се различават, хем са тъждествени.
Но в Природата не стават чудеса! Ясно е, че до такъв резултат може да се стигне само чрез изопачаване на математиката, а именно: Изразено симнолично, теорията на относителността предлага, при условие, даващо различие между величините А и В от вида А=В/b, за обратната връзка да е в сила тъждествената зависимост В=А/b, а не математически коректната В=А.b, което е очевидна пародия.
