ЯДРЕНО-КЛЕТЪЧНА СЪЩНОСТ НА МАТЕРИЯТА

 

Резюме

Статията извежда на преден план няколко значими причинно-следствени връзки, а именно: 1) Базовите физични величини се групират във вид на материално-нематериални двойки „маса-енергия” и „дължина-време”, която закономерност би следвало да произтича от първичната материя като всеобщ Принцип на противоположност, източник на движеща сила. 2) Същият ще е и всеобщ Принцип на определеност, понеже двете плюс-минус начала се определят едното чрез другото. 3) Планковата константа не може да бъсе неопределеност. При правилна интерпретация на закона за енергията, константата придобива значение на начална, неделима порция (квант) енергия. 4) На тази порция енергия съответства начална, неделима порция (квант) маса. 5) При закона за гравитацията остава неясно защо числителят съдържа произведение на маси (нехарактерно за физиката), защо в знаменателя разстоянието между масите е на квадрат и защо гравитационната константа е с неопределено физическо съдържание. Отговорите на тези въпроси се разкриват при преобразуване на закона за запазване на енергията в съответни подзакони относно силата.

 

Ключови думи: Принцип на противоположност; Принцип на определеност; Планковата константа; Квантова клетка; Квантова силова линия,Закон за гравитацията,

 

Развитието на Универсума се диктува от причинно-следствени заисимости, в чийто йерархичен ред няма място за произвол и хаотичност. Тяхного търсене и изследване представлява широко обхватна научна дейност, засягаща физиката най-непосридствино.

Двойките базови физични величини маса(m)-енергия(E) и дължина(L)-време(t) разкриват първичната материя като биполярно противопоставяне (материално начало-нематериално начало), причиняващо силов ефект, т.е. генериращо движеща сила (F₀). Тази причинно-следствена връзка е първоразрядна – несътворима и неунищожима. Очертаната глобална противоположност се явява върховен Принцип. Същият е и всеобщ Принцип на определеност, понеже двете плюс-минус начала се определят едното чрез другото, както и чрез непроменливата си контактна повърхност. Вселената е познаваема, защото е качествено и количествено определена. Енергията се определя единствено чрез своя материален антипод – масата. За вълна (дължина λ, честота f) по материално-идеална силова линия е редно да важи класическата връзка:

E=m.λ².f² , където (λ.f)=с  е скоростта на светлината      (1)

Формулата (E=h.f) на днешната физика изопачава закон (1), представяйки го във вида:

E=(m.λ².f).f                              (2)

Изразът в скоби h=(m.λ².f), наречен Планкова константа, очевидно не означава нищо, е неопределеност. В случая определителна за тази константа е законната връзка:

P=dE/dt=h.f   и  h=Е₀=m₀.(λ.f)²                   (3)

– The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period).

– The (m₀)-constant is a boundary discrete portion of mass (particle of the field matter).

Енергията на електромагнитната вълна (на всеки хармоничен вълнов процес) е равна на постоянната енергия (h=Е₀)   от едно колебание, умножена по броя на извършените колебания.

 

Можем да оприличим изходната субстанция на среда от материално-идеални силови линии, образувани от дуалистични клетки „материално ядро (m₀)-нематериална околност“, с енергиен заряд (h=Е₀), линеен размер (R₀), равен на разстоянието между центровете на съседните ядра, и период (T₀)  на тяхното напречно трептене (неделим на подинтервали). От тези определени начала се интегрира цялата Вселена. А математиката ги пслзва за свои най-малки величини. Те са отместени от абсолютната нула, която зона остава непознаваема (абсолютната истина е недостижима).

 

Въпросната изходна структура е неподвижна координатна система K₀. В нея и спрямо нея вълново се разпространяват всички обекти-системи, пълни копия на ядрено-клетъчния модел (всеобщ Принцип на подобие). За материално-идеална силова линия, опъната от силата (F₀), между две съседни ядра ще е налице потенциална енергия (h=F₀.R₀), чиято еквивалентна кинетична енергия е (h=m₀.c²) (при прекъсване на силовата линия, едното ядро „ще падне” върху дпугото сйс сйответно ускорение).Това равенство е основен закон:

 

F₀.R₀=m₀.c² – закон за запазване на енергията              (4)

 

Закон (4)лимитира всеобщото силово начало:

 

F₀=(m₀ /R₀).c² или F₀=ρ₀.c²   – закон за първичната сила                         (5)

 

 Както се вижда, въвеждаме важния оператор (ρ₀=m₀/R₀) – линейна плътност на материята (масата m₀ на ядрото на квантовата клетка, разпределена по нейната дължина R₀). Под-законите на (5) са както следва:

– Закон (5) в динамичен вариант (Втори закон на динамиката):

 

F₀=(m₀/R₀).(R₀²/T₀²) или  F₀=m₀.(R₀/T₀²) съответно F₀=m₀.а₀      (5а)

 

– Закон (5) в статичен вариант (Закон за гравитацията):

 

F₀=(ρ₀.c²).(ρ₀ /ρ₀) или   F₀=(c²/ρ₀).ρ₀.ρ₀  , съответно F₀=(c²/ρ₀).(m₀/R₀).(m₀/R₀)         (5б)

Изразът (G=c²/ρ₀) е гравитационната константа.  А за произволни маси m₁ и m₂, с разстояние R между тях, закон (5) ще изглежда така (с три функционални сегмента):

 

F=G.ρ₁.ρ₂  или  F=(c²/ρ₀).(m₁/R)(m_2/R) , съответно  F=G. (m₁.m₂)/R²         (5с)      

Тук ρ₁=m₁/R е линейната плътност на разстоянието R от масата m₁, а ρ₂=m_2/R е линейната плътност на разстоянието R от масата m_2.