Квантовата основа на Вселената представлява хармонична решетка от дуалистични първични клетки „материално ядро-нематериална околност“ (Принцип на противоположност). Цялата Обективна реалност, включително живата Природа, Обществото и Съзнанието, следва тази двуполюсна организация (различните полюси се разполагат по тематични двойки). Тя се пренася от тривиалното начало до най-сложните образувания, пропита е в човешкото поведение и начин на мислене. Ще покажем този Принцип на подобие чрез начина на работа на човешките сетива. Разкритите закономерности са в сила за всички процеси, в това число и за Гео-политическия. Ето два примера:
Визирайки даден обект,
окото го експонира върху ретината не като едно цяло, а под формата на редуващи
се с висока скорост ляв и десен образи. Обектът, в своя точен вид, се намира в участъка
между двете отражения. Но в тази зона окото ослепява. Окото вижда (усеща)
обекта само в отклоненията от неговата абсолютна истина.
При изправена стойка на
тялото, то не стои неподвижно по гравитационната вертикала, а се люлее
напред-назад спрямо нея. Така е, защото вестибуларният апарат усеща
отклоненията „падане напред и назад“ и подава сигнали на мозъка за съответна
корекция, но около вертикалата (абсолютната истина) той престава да работи.
Сетивата са устроени да
реализират Принципа на противоположност, създавайки нужната биполярност. Силата
на усещането е максимална в двата полюса, с плавен преход от единиия към другия
през медиаторна дистанция между тях. Сетивността е колебателен процес от полюс
към полюс и обратно, без възможност за друг вариант на протичане, както и за
сливане (допир) на полюсите.
Буквално по същия начин
функционира и Гео-политическият процес между супер силите НАТО и Русия. Той е
пълно подобие на физическото махало. Не може да спре в равновесно положение,
върху абсолютната истина (не я усеща, не знае къде е). Не може да спре и в
точките на отклоненията – там природата мобилизира сили за връщането му в
обратна посока. Съответно, не може да напредва по линията на идеалния баланс,
нито по която и да е линия, паралелна на нея. Тези позиции са забранени, защото
при тях се губи Принципът на противоположност (принудата за движение на зиг-заг
идва от него).
Балансът между двата
Световни Фактора е неуловим, но отклоненията от него са ясно осезаеми.
Отчетливо виждаме как полюсът-НАТО, нарушавайки равновесието, настъпва към
полюса-Русия. И повече от 30 години Руското Ръководство открито алармира
Натовските държави и Международната Общност за ограничаване на тази драстична
офанзива. Но напразно...тревожните призиви към нормалност остават нечути. В
крайна сметка, необходимата медиаторна дистанция е заличена и полюсите се
допират. В техниката това действие води до явлението „късо съединение“, при
което полюсите започват да се рушат. В Гео-политиката допирът причинява
подобния ефект „военен сблъсък“. В случая правилната реакция е незабавно
разединяване на полюсите. Но лидерите на НАТО демонстрират тъкмо обратното –
засилват тяхното притискане, навярно от незнание и притъпена интуиция.
До тук показахме
проблема откъм неговата изкривена динамика. Не по-малко фрапираща е и
статичната му страна. Ядрено-клетъчното начало тип „пълно-празно“ моделира
всичко след себе си по свое подобие (атомното ядро с електронна обвивка;
Слънцето с планетарно обкръжение; галактичното ядро със звездна околност). Живите клетки копират същия модел. Той е втъкан в
инстинктите на животните (избират празна околност за своите леговища), в
човешките и обществените нагласи.
В подчинение на тази
законност всяка държава влиза в ролята на неделимо ядро и се стреми да създаде около
себе си „празна“ зона на добросъседство и демилитаризация. При отклонения от
този равновесен формат, природните сили веднага противодействат за връщане към
нормата.
В случая с днешна
Русия, описаният природен модел е деформиран до краен предел. Държавата е
докарана до състояние на голо ядро. Образно казано, блокът НАТО (въоръжен „до
зъби“) се е настанил до оградата й, нагло разглежда подреждането на двора, в
спалнята й наднича...срам и безумие. Вече е ясно за проумяване защо Русия не
може да остане в тази противоестествена ситуация.
Никой не трябва да
очаква, че законите на природата ще останат безучастни към това състояние. В
същото време трябва да се знае, че Гео-политическият процес може разумно да се
управлява, поради субективните елементи в него.