От предните
анализи се видя, че Вторият постулат (както и Първия) е дефиниран със
загърбване на реалността, ерго, на Принципа на противоположностите, на който е
устроен Света...и който е Принцип на различие, е Принцип на асиметрия. Изобщо,
разнищвайки Теорията, не мога да се освободя от усещането, че в нея, своего
рода, елементите на чудодейност надделяват над научното начало. Но да продължа
с изследването на Постулата. За целта отново ще дам неговата
"всесилна" формула:
Обобщена неточна дефиниция на Втория постулат: Светлинният сигнал се движи с постоянна скорост с във всички системи и всички посоки, независимо от движението на
самите системи, респективно, от движението на своя източник.
Сериозното
вникване в проблема сочи, че не съществува нито основание, нито възможност
движещите се инерциални системи K', K"...Kn да следват тази наредба. От друга
страна, въпреки безкрайнотото им множество като скорости и посоки, именно общият
принцип (на противоположностите), на който са подчинени, позволява всички те да
бъдат унифицирани и, по този начин, вкарани в единна теория.
Няма да се
спирам на невъзможността за унификация на разбягалите се в пространството
системи по избрана скорост и посока. А дори и да можеше да се извърши такава,
извън строя остава абсолютно неподвижната система K (пустотата). Затова пък привеждането тъкмо към нея, към нейните
привилегировани характеристики, се поддава на изрядно реализиране. Нулирането
на безбройните различия-асиметрии на системите ще демонстрирам с познатата
постановка:
Инерциална
система K', с начало O', се движи спрямо абсолютно
неподвижната система К (пустотата),
с начало О, надясно със скорост v по осите Х'=Х. Върху Х' и Х надясно са поставени огледала A' и A, а наляво – огледала B' и B. При покой на системите е налице
тъждеството: разстояние O'A'
= разстояние O'B' = разстояние OA = разстояние OB. В момента на съвпадане на началата O'=О
се излъчва светлинен сигнал.
Безспорно,
сигналът се разпространява сферично във всички посоки под формата на лъчи. Но,
за удобство, ще работя с абстракцията "светлинен сигнал в дадена
посока". В този смисъл, тук ме интересуват само двата сигнала (двата лъча)
– надясно към огледалата A' и A и наляво към огледала B' и B.
Поведение на светлинните сигнали в абсолютно неподвижната система К: Тъй като K се явява матерна система за
сигналите, въпросът с движението им в нея е ясен. Сигналът надясно по Х, стартирайки от началото О, изминава с точна скорост с,
точното разстояние на отиване ОА.
След това се отразява и отново изминава с точна скорост с, точното разстояние на връщане АО=ОА. Т.е., сигналът изминава с точна скорост с, точния (симетричния) затворен контур OAO=2ОА. Следователно, изминава с точна скорост с и точното разполовено (еднопосочно,
отворено) разстояние ОА.
За сигнала
наляво по Х (по разстоянието ОВ) се отнасят
буквално същите разсъждения. Без съмнение, в система К цари абсолютна точност и симетрия. Сигналите едновременно тръгват
от началото О, едновремено достигат
огледалата A и B и едновременно се връщат в началото О.
Бих могъл да кажа, че абсолютно неподвижната система K е недостъпното местообиталище на абсолютната
истина, тъй като тази система е реално недостижима...движението ни срямо нея не
може да спре дори за миг.
С една
дума...до тук с точността и симетрията. В движещите се системи Kn очевидно нещата не могат да стоят
по същия начин, каквито и маневри на извъртане да опитва Теорията. В случая са
възможни два варианта на провеждане на изследването (като проява на
Съотношението на неопределеност):
Реално поведение на светлинните сигнали в движещата се система К' – вариант "точна скорост
с/неточно (асиметрично) разстояние": Съгласно движението на K' спрямо К,
огледало А' ще бяга от сигнала надясно по Х'. Затова той, на отиване, ще изминава с точна скорост с, освен разстоянието О'А', още и някакво допълнително разстояние ∆О'А' – или общото разстояние О'А'+∆О'А'. Отразеният сигнал обаче ще се пресреща от
началото О'. Така за него разстоянието А'О'=О'А' се явява скъсено с някаква стойност ∆О'А'. Затова той, на връщане, ще изминава с точна
скорост с разстоянието О'А'-∆О'А'. Т.е., сигналът ще измине с точна скорост с асиметричния затворен контур O'A'O'=О'А'+∆О'А'+О'А'-∆О'А'=2О'А'. Респективно, тук на точната скорост с отговаря неточното разполовено (еднопосочно,
отворено) разстояние О'А'.
За сигнала
наляво по Х' (по разстоянието O'B') се отнасят буквално същите разсъждения, само че ефектите при
"отиване" и "връщане" са обърнати.
Привидно поведение на светлинните сигнали в движещата се система К' – вариант "неточна
(средна) скорост с/точно (симетрично) разстояние": Понеже надясно огледалото А' бяга от сигнала със скорост v, привидно изглежда, че, на отиване
към него, той изминава разстоянието О'А' със скорост с-v. Отразеният
сигнал обаче се пресреща от началото О'. Ето защо привидно изглежда, че
на връщане към О' той изминава разстоянието А'О'=О'А' със скорост с+v. Т.е., сигналът сякаш изминава затворения контур O'A'O'=2О'А' със средна скорост (с-v+с+v)/2=с. Респективно, сега на точното разполовено
(еднопосочно, отворено) разстояние О'А' отговаря средна (неточна) скорост с
(важното е да се знае, че ползваната константа с представлява средна стойност).
За сигнала
наляво се отнасят буквално същите разсъждения, само че ефектите при
"отиване" и "връщане" са обърнати. Сиреч, в движещите се
системи Kn затвореният контур ОnАnОn=2ОnАn е асиметричен (ОnАn≠АnОn). Затова разполовеното
разстояние ОnАn не е съвсем точно, но е възможно най-точното (асиметрията е разполовена). В
реалните системи Kn се постига гранично приближаване до абсолютната истина.
Строго
погледнато, в система K' е в сила следната зависимост: Сигналите едновременно тръгват от началото О', задължително разновременно достигат огледалата A' и B' и отново едновременно се връщат в началото О'. Доказателство за точно тази последователност на
събитията са експериментите на Саняк и Майкелсън-Морли. Всъщност, за да проличи
ясно смисъла на техните резултати, ще ги обединя в едно, като мислено разгъна
интерферометъра на Майкелсон и колелото на Саняк на 1800, приравнявайки ги така с горната постановка за
движение на светлинните сигнали в система K', а именно:
Двата светлинни
сигнала тръгват едновременно от началото
О'. Пристигането им до огледалата A' и B' се регистрира от уреда на Саняк.
Резултатът е известен – сигналите пристигат разновременно, което личи по
разместването на интерференчната картина (зависещо от скоростта v на система K').
Връщането на
двата сигнала обратно в началото О' се регистрира от уреда на Майкелсон. Резултатът е известен
– сигналите се връщат едновременно, което личи по липсата на каквото и да е
разместване на интерференчната картина.
Като
съпоставка, вижте отново и отново цялата нелепост на релативната постройка.
Според нея, опитът на Майкелсон-Морли е свидетелство, че, в произволна движеща
се система Kn, сигналите едновременно тръгват от
началото Оn, едновременно пристигат до огледалата Аn и Вn и пак едновременно се връщат в
началото Оn (сякаш системата е абсолютно неподвижна). Следва да се има предвид, че едновременността
при огледалата не е заснет резултат от експеримента, а се взема за негова
логика, именно която потвърждавала истинността на Втория постулат, макар че
самата тя идва, някак си, като внушение от същия този постулат. И това
нагласено положение си стои непобутвано повече от сто години...вече достойно
само за иронизиране!
А сега ето и
целевото сравняване на затворените контури:
Контурът в
системата в абсолютен покой К –
разстояние 2ОА, скорост с.
Контурът в
движещата се система K' – разстояние 2О'А', скорост с.
Контурът в
движеща се произволна система Kn – разстояние 2ОnАn, скорост с.
Изводът е
очевиден: Затворените контури във всички системи и всички посоки са равни (2О'А'=2ОnАn=2ОА). Т.е., пътят "отиване-връщане" напълно
елиминира (компенсира) асиметрията. Затворените контури игнорират движението,
приравнявайки системите към системата в абсолютен покой.
Всичко това ми
позволява да предефинирам Втория постулат по следния начин:
Обобщена точна дефиниция на Втория постулат:
По затворения
контур "отиване-връщане" светлиният сигнал се движи с постоянна
скорост с във всички системи и
всички посоки, независимо от движението на самите системи, респективно, от
движението на своя източник.
Именно тази
дефиниция отговаря на реалното движение на светлината и именно тя е редно да
влезе в научно обръщение. А другата може да си остане за лично ползване на
онези, които още не са разбрали какво става.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар