Резюме
При всички циклични движения, в това число и при електромагнитните
вълни, става въпрос за процес на преобразуване на енергия чрез многократно
повтаряне на един и същ цикъл. Тук ще покажем трите законови положения, които
определят това преобразуване, а именно: 1) Количество на преобразуваната
енергия Е0 от един цикъл.
На квантово ниво Е0=h
– Планковата константа...зависи от непроменливата структура на полевата
материя. 2) Общо количество на преобразуваната енергия Е от n
извършени цикъла. Сумарната енергия Е
е рявна на постоянната енергия от един цикъл E0=h, умножена по броя n
на извършените цикли – Е=h.n.
3) Скорост на преобразуване на енергията dE/dt
или мощност на процеса, съгласно зависимостта: N=dE/dt=h.(dn/dt), т.е. N=h.f, където f=dn/dt
е честотата (брой колебания за секунда). Компилацията E=h.f,
предложена от М. Планк, е недоразумение. Това личи от нейното съпоставяне
със зависимостта Е=h.n
за
произволно излъчване – например с честота f=600.1012Hz,
където n=600.1012
е броят на колебанията: Според днешната формула Е=h.f , за 1 сек. излъчeната енергия е Е1=h.f , за 2 сек. – Е2=Е1=h.f,
за 3 сек. – Е3=Е1=h.f
и
т.н..Този резултат очевидно е неправдоподобен. Вярното заключение следва от
формула Е=h.n, а именно: Е1=h.n
; Е2=2Е1=h.2n
; Е3=3Е1=h.3n
и
т.н. (с времето броят
n
на колебанията
се
удвоява, утроява и т.н.).
Обективно погледнато, при електромагнитните вълни става
дума за преобразуване на енергия от потенциална форма в кинетична чрез многократно
повтаряне на един затворен цикъл. В това отношение те са напълно идентични с периодичните
процеси на макро ниво – ротативни, махалообразни, възвратно постъпателни,
вълнови. Този род материялни проявления формира голямото семейство на цикличните
движения. С една дума, електромагнитните вълни, по своята същност (съгласно
основните си характеристики), се явяват неотделима част от това семейство.
Оттук и заключението: Електромагнитните вълни би следвало да са подвластни на
всички, присъщи на цикличните движения, закономерности.
В конкретен план, цикличният начин на преобразуване
на енергията на квантово ниво (и на всяко друго) се определя от следните три
законови положения:
1) Количество на преобразуваната енергия Е0 от един цикъл. Енергията Е0 от един цикъл ще е
постоянна величина, тъй като е резултат от неизменими начални условия. В
случая, Е0=h
– Планковата константа...зависи от непроменливата структура на полевата
материя.
2) Общо количество на преобразуваната енергия Е от
n
извършени цикъла. Общото количество на преобразуваната енергия Е ще е рявна на постояната енергия от
един цикъл Е0=h
,
умножена по броя n на извършените цикли – Е=h.n
.
3) Скорост на преобразуване на енергията dE/dt (преобразуваната енергия за
единица време).или мощност на процеса N=dE/dt
. Скоростта на преобразуване на енергията ще следва зависимостта: N=dE/dt=h.(dn/dt) или N=h.f, където f=dn/dt
е честотата на процеса
(брой колебания за единица време).
Както се вижда,
формулата за количеството енергия Е=h.f
,1 предложена от М.Планк, стои извън тези норми. Това означава, че
не е вярна. Тъкмо на грешката в нея се дължи фактът, че дименсията на
константата h се получава без физически смисъл.
Нека покажем това в числен пример с електромагнитна
вълна с постоянна честота f =600 THz
, където n=600.1012
е броят на колебанията;
Според формулата Е=h.f на М.Планк, при продължителност на излъчването 1
секунда, количеството на преобразуваната енергия ще е Е1=h.f. При продългителност 2
секунди, преобразуваната енергия ще е Е2=Е1=h.f.
При продългителност 3 секунди, преобразуваната енергия
ще е Е3=Е1=h.f и
т.н..Този резултат очевидно е неправдоподобен. Вярното заключение ще следва от формула
Е=h.n,
а именно: Е1=h.n; Е2=2Е1=h.2n ; Е3=3Е1=h.3n
и
т.н. (с времето броят
n на
колебанията
се
удвоява, утроява и т.н.).
За информация, уредът
„електрамер“ работи по формулата: dE/dt=h*.(dn/dt) или (dE/dt).dt=h*.dn, респективно
Е=N.t=h*.n [vat.sec] (h* – постоянната
енергия от едно завъртане на диска…зависи
само от нетовите размери и материал).
Други примери: Осцилатор „АК-47“, където h*
е
постоянната енергия от един заряд, n е броят на зарядите в пълнителя и Е=h*.n е
общото количество на освободената енергия, независимо от
честотата f
на стрелбата (f=брой
изстрели/секунда).
Осцилатор „ДВГ“, където h*
е
постоянната енергия от едно завъртане на коляновия вал, зависеща само от
неизменния обем на цилиндъра, n е броят на извършените завъртания и Е=h*.n е
общото количество на освободената енергия, независимо от
честотата на въртене на вала f=брой
обороти/минута. Изобщо, при
всички цикличнш процеси, за количеството на преобразуваната
енергия е в сила една и съща зависимост Е=h*.n (на квантово ниво Е=h.n).
Не е излишно да споменем и научния факт (за който не
един и два пъти сме говорили), че Светът е устроен на Принципа на
противоположност (материално-идеален дуализъм). Същият е и Принцип на
определеност, понеже едната противоположност се определя чрез другата. Друг
начин за определяне не съществува. В този смисъл, от макро до микро структурите
на материята, всичко е качествено и количествено определено до границата h.
Така Принципът на противоположност се явява и Принцип на познаваемост – от
макро до микро структурите на материята, всичко е познаваемо, защото се поддава
на всестранно определяне. А когато теоретичното мислене води до неопределеност
(какъвто е случаят с константата
h
на Планк...и др.), това означава, че е допуснато някакво объркване, че
концепцията се нуждае от корекция, а не от търсене на нови призрачни
обяснения.
Справка
1. Джанколи. Д – Физика, част 2, стр. 501, М. 1989.
2. Николов А. – Към смяна на идеите във
философията и физиката, София 1999 стр. 307-309
---------------------------------------------------------------------------
Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018)
Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018)
Няма коментари:
Публикуване на коментар