Резюме: Светът е устроен на Принципа на противоположност.
Физиката обаче не работи в тази посока. Тук ще покажем изходната „плюс-минус“
структура на материята, с нейните определения, както следва: гранична маса m0
– const
(атомът на Демокрит) ; гранична енергия Е0=h – const (Планковата константа) ; линеен
размер на биполярната микроклетка
Rr – const ;
линейна плътност ρr=m0/Rr – const ; сила Fr
на взаимодействие между материалното „плюс“ начало и
идеалното „минус“ начало Fr=c2.ρr – const. ; гравитационна константа G=с2/ρr (вече
с ясен физически смисъл). Тези параметри (Е0=h, m0=h/с2, ρr=с2/G,
Rr=h.G/с4, Fr=c4/G) формират квантовата единица на
материята, респективно, на Вселената. Наред с решаването на тази задача, проследяваме
и единния произход на силите F=a.m
и F=G.(m1.m2)/R2.
Изобщо всички сили в Природата имат своето обяснение като производни на първичната
сила Fr=c2.ρr . В крайна сметка,
даваме да се разбере откъде идва способността на материята да се самодвижи и
саморазвива
Светът е устроен на Принципа на противоположност. Същият
предполага старт на развитието на материята от първоначална биполярна структура
с конкретни параметри, подлежащи на определяне. Логично и с увереност следва да
предвидим (понеже Светът е материален), че едната страна на тязи структура е
нещо материално – ядро, което не може да бъде друг формат, освен „частица“...гранично
дискретна порция маса m0
– const., с
линеен размер l0 – const. Втората
страна, за да бъде антипод, трябва да е нематериална – някакъв безплътен идеал
(липса на маса). Ролята на подобен идеален феномен може да изпълнява само така
наречената абсолютна пустота, респективно, микроучастък от нея с линеен размер lr – const., разделящ масите m0.
Масата m0 ще се явява плюсовата,
мъжката, подвижната същност на двоякото начало. А микропустотата – минусовата, женската,
неподвижната същност (на разглежданото квантово ниво абсолютният покой на
микропустотата просто няма как да се обяви за привиден). Мъжкото естество
„плюс“ и женското естество „минус“ следва да си взаимодействат (да се
привличат) със сила Fr
–
const.,
формирайки във всяка точка на пространството еднакви напрегнати, първични
микроклетки (наредени в силови линии), с
линеен размер Rr=l0+lr – const. (всъщност, Rr е разстоянието между
центровете на две съседни маси
m0) и с линейна плътност ρr=m0/Rr – const. По този начин всяка микроклетка се
явява заредена с гранично дискретна порция енергия Е0 – const., съответна на масата m0,
така че да е изпълнено условието:
Е0/m0=к – const., където к=d=с2 е коефициент на
енергиен заряд (1)
Израз (1) представлява главно отношение „идеална
същност-материална същност“ на материята. Съгласно Принципа на
противоположност, то ще има две лица: едното ще отразява състоянието на
напрегнат покой на микроклетката (коефициент к=d), а другото – състоянието на
колебателно движение на масата m0 в микропустотата (коефициент к=с2, където с е скоростта
на светлината). И понеже имаме основание да считаме (съгласно закона за
енергията на цикличните движения), че енергията Е0
и Планковата константа h
са една и съща величина Е0=h
– const.
[kg.m2/s2],
от отношение (1) определяме граничната маса: m0=h/с2 – const. (атомът на Демокрит).
По силата на своя произход, константите Е0=h, m0 и с са глобални, с
всеобща валидност, докато константите, отбелязани с индекс „r“, се явяват регионални. От
направените определения става ясно, че енергията на първичната микроклетка може
да бъде или изцяло потенциална
(Е0=Ер=Fr.Rr – напрегнат покой),
или изцяло кинетична (Е0=Ек=m0.с2 –
раздвижване с гранична скорост с), с възможност за преобразуване от едното
състояние в другото. Сиреч, ще е в сила следната енергитична зависимост:
Fr.Rr - m0.с2
= 0 или
Fr.Rr = m0.с2 (2)
Уравнение (2), от една страна,
обяснява скоростта на светлината
– (Fr/ρr)1/2=с, а от
друга, показва
единството на силите:
Fr = c2.ρr
(3)
Според изходните определения, тази универсална сила трябва
да се проявява в две противоположни форми – динамична и статична. И наистина,
директно от (3) произтичат зависимостите:
Fr = а.m0 – първообраз на втория закон на
динамиката
(3а)
m0 m0
Fr = (с2/ρr) . ----- . ------ – първообраз на закона за гравитацията (3b)
Rr Rr
Изразът в скоби на формула (3b) се получава като резултат от
преобразуването на (3) в (3b)
и следва да е гравитационната константа:
G
=
с2/ρr [m3/kg.s2]
(4)
Така странната дименсия на константата G добива ясен
смисъл. Нещо повече, наред с нея разкриваме корените и първичния смисъл на
закона на Нютон за силата на гравитацията между маси m1
и
m2,
с разстояние R
между техните центрове, а именно:
m1.m2 m1 m2
F = G.
-------- = G..---- . ---- = G.ρ1.ρ2 (5)
R2 R R
Формата (5) на този закон (където m1/R=ρ1е линейната плътност
на разстоянието R
от масата m1
и m2/R=ρ2 е линейната плътност
на разстоянието R
от масата m2)
дава категорични отговори на въпросите относно произведението на масите m1.m2
(да речем, защо произведение, а не сума), относно квадрата на разстоянието R2
(който очевидно не се дължи на някакви мистични „особени свойства на
пространството“) и относно оперирането с линейната плътност, а не с обемната. Изобщо
всички сили в Природата имат своето логично обяснение като производни на първичната
сила Fr=c2.ρr . В крайна сметка,
даваме да се разбере откъде идва способността на материята зз самодвижение.
Що се отнася до изходната материално-идеална
структура, остава още да направим изводите:
ρr
=
m0/Rr
=
с2/G , съответно Rr
=
G.h/c4,
съответно Fr = c4/G (6)
Всички тези определения (Е0=h, m0=h/с2, ρr=с2/G, Rr=h.G/с4, Fr=c4/G)1 представляват
описание на квантовата единица на Вселената.
В заключение отново и отново дебело ще подчертаем,
че Принципът на противоположност е и Принцип на определеност, понеже едната
противоположност се определя чрез другата Друг начин за определяне не
съществува. Тъкмо на тази определителна рамка се основава и математиката...не
може да се състави уравнение без наличие на разлика, на две противни страни (например,
за да стигне до уравненията, наречени Лоренцови трансформации, авторът на
Специалната теория обръща тъждествените инерциални системи в противоположни с уговорката,
че това е само за удобство). В този смисъл, от макро до микро структурите на
материята, всичко е качествено и количествено определено до границата h, m0 . Така Принципът на
противоположност се явява и Принцип на познаваемост – от макро до микро
структурите на материята, всичко е познаваемо, защото се поддава на всестранно
определяне. А когато теоретичното мислене води до неопределеност, това
означава, че е допуснато някакво объркване, че концепцията се нуждае от
корекция, а не от търсене на нови призрачни обяснения.
Справка
1. Николов А.
– Към смяна на идеите във философията и физиката, София 1999 стр. 321-328,
332-336.
-------------------------------------------------------------------------Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018)
Няма коментари:
Публикуване на коментар