ОБЩИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ С КОРЕКЦИИ ВЪРХУ КВАНТОВАТА И РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

Резюме: Природните закони се раздвояват на частни (физични) и общи (принципи, основания). Принципът на противоположност е фундаментална зависимост. Същият се явява Принцип на дуализъм и Принцип на определеност, защото противоположностите съществуват само по двойки и се определят едната чрез другата. В подчинение на тази рамка основните физични величини образуват двойки противоположности: енергия-маса, дължина-време. Оттук, енергията (Е) може да се определя единствено чрез масата (m), а дължината (L) – единствено чрез времето (t) (качествена определеност), а именно: E=m.с² и L=t.с , където факторите (с²) и (с) са коефициенти на пропорционалност (с – скорост на светлината). Количествената определеност е между две нива на едно и също качество, а именно: E1=n.E2 ; m1=n.m2 . А за неподвижна система К(х,t) и движеща се инерциално по оста (Х) спрямо нея система К'(x',t'): x'=N.x ; t'=N.t , където (n) и (N) са числа-коефициенти на пропорционалност. Според тези принципни качествено-количествени зависимости, законът за енергията на електромагнитната вълна E=h.f  е некоректен. Същият следва да е от типа: E1=n.E2, респективно, E=n.h, където h=Е₀=m₀.с². Според тях, неадекватна като цяло е и Специалната теория на относителността. Лоренцовите трансформации трябва да са във вида: x'=N.x ; t'=N.t . Чрез тях тя се явява Специална теория на определеността, но увредена с относитерност. Тъкмо поради конфликтните интерпретации Планковата константа (h) се получава с неустановен физически смисъл, а Релативизмът е изтъкан от парадокси. Сиреч, тези дялове на физиката не са научно издържани.

Ключови думи: Принцип на противоположност, Принцип на дуализъм, Принцип на определеност, Планкова константа, атом на Демокрит, Принцип на относителност, Лоренцови трансформации

1. Въведение

Науката по безспорен начин доказва, че Процесът на развитие на материята протича от простото към сложното, където се появява и Съзнанието. То, от своя страна, поставя началото на Познавателен процес в обратна посока – от сложното към простото до затваряне на кръга. Така първият процес формира участък „отиване“, кайто е с материални характеристики, а вторият – участък „връщане“, който е нематериален, познавателен, идеален (Принцип на противоположност, равностоен на Принцип на определеност, респективно, на Принцип на кръговратност). Естествено, и двата участъка касаят физиката най-непосредствено.

На свой ред, Познавателният процес се движи колебателно – най-общо казано, между истини и неистини, като низ от затворени познавателни контури. Днес вече го виждаме да пробива към материални структури с видима елементарност. И целият му път до тук е осеян с противоположности – стъпалата, без които слизането в дълбините на материята е невъзможно. В този порядък Познанието разкрива и наличието на дуалистична природна законност – единство от взаимноопределящи се частни и общи закони.

2. Затворената конфигурация на Познанието

Съзнанието очевидно не е някаква уникална находка във Вселената, а е неотменим атрибут в нейното развитие, осъществяващ обрат към началото. За да познае реалностите, то застава на позиция срещу тях, т.е. извършва тяхно заснемане в огледална симетрия (друга възможност не съществува). Това са отражения, в които истината е обърната наопъки. Затова Познавателният процес не спира дотук, а продължава с тяхното изправяне – неявен, вътремозъчен преход-връщане към действителността, с който познавателният контур се затваря (затварянето винаги е приблизително). Пред нас е познавателният механизъм „двойно огледално отразяване“, единствено възможният начин за възпроизвеждане на истинните образи (огледални на огледалните).

В този смисъл Познанието е невъзможна за видоизменяне затворена тристъпкова операция „старт от издигната теза-отиване до нейната противоположност за изработване на антитеза-синтезно връщане при тезата, вече като уточнено (определено) знание“. Обясняваме тази познаватена процедура за сведение на Релативната фшзшка, където се получават и реални, и огледални формули. Тяхното смесване води до некоректни изводи, респективно, до конфузни положения.

3. Същност на Общите природни закони.

Откриването на физичните закони безспорно е голямо постижение. Да вземем за пример формулировките, включващи основните физични величини: L=t.с и E=m.с², където (L) е дължината, (t) е времето, (E) е енергията, (m) е масата и (с) е скоростта на светлината. Но това високо научно ниво не е последно. То е таван само на частното знание. Над него стоят още изключително важни природни закони, неизвестни или слабо познати на съвременната наука (може би, поради високата им степен на общност). Именно те формират висшето природно законодателство, обясняващо устройството и начина на функциониране на Световете.

Общите природни закони очертават рамката на Обективната реалност, извън която витаят мисловните заблуди.  Тоест, общите закони диктуват правилата, по които се формират частните. Оттук частните природни закони задължително се съдържат в общите, респективно, не могат да нарушават общите. Това обстоятелство е критерий за истинност от най-висш порядък, не подлежащ на отменяне или вариране.

По-специално, взаимодействието между частните и общите природни закони има следния причинно-следствен характер:

– Частните природни закони дават нагледна представа Как? конкретно, като формули, изглеждат връзките между природните величини – в горния пример, между величините дължина (L)-време (t) и енергия (E)-маса (m).  

– Общите природни закони разкриват Защо? връзките между природните величини изглеждат тъкмо така, а не по някакъв друг начин – в горния пример, защо величините дължина (L) и енергия (E) се намират в отношение именно с величините време (t) и маса (m), а не с някакви други.

4. Принцип на противоположност и неговите превъплъщения

Наличните научни данни и задълбочените изследвания по тях ни позволяват да преценим, че противоположностите са навсякъде в заобикалящата ни реалност. Ще подкрепим това с два прагматични примера:

– Основните физични величини, всъщност, формират двойките противоположности: маса-енергия , дължина-време. Тук обръщаме внимание на глобалната подробност, че във всяка такава двойка винаги едната компонента е с материално естество (в случая, масата и дължината), а другата – с нематериално, идеално (в случая, енергията и времето). Отношението „материално-идеално“ е основата на противопоставянето.

– Същността на физичните величини също е двояка – във вида (число).(понятие-мащаб). Тъй  като физиката няма виждане по тези особености, за пояснение ще раздвоим дължината и времето, както следва: Дължината представлява „определен брой пространствени мащабни единици“, респективно, „брой метри“ или дуализма (число).(метър). Съответно, времето представлява „определен брой времеви мащабни единици“, респективно, „брой секунди“ или дуализма (число).(секунда) (нито метърът и секундата се преплитат, нито числата пред тях ; друго за преплитане няма).

Директно на въпроса, не може да има никакво съмнение, че развитието на целокупната Обективна реалност (Природа, Общество, Познание) е в подчинение на върховния Принцип на противоположност. Същият фактически се явява Принцип на дуализъм (материално-идеален), защото противоположностите съществуват само по двойки. Сама по себе си, двойнствената структура изважда наяве и друго негово лице – Принцип на определеност, тъй като двете противни страни се определят едната чрез другата (този начин е безалтернативен).

В същото време трябва да има граница, след която определеността преминава в антипода неопределеност. От определеността произтичат Принцип на кръговратност, на затворената конфигурация (без пространствено и времево затваряне, нещата са неопределени и затова непознаваеми), Принцип на еднозначност (от една противопоставеност се получава само една определеност, една истина) и Принцип на познаваемост (външната реалност е познаваема, защото е напълно определена).

5. Материално-идеално начало

Както нееднократно  споменахме, в своята същност дуализмът се свежда до една единствена, строго фиксирана закономерност – до единството „материално проявление-нематериално (идеално) проявление“. Пред нас е безалтернативен, невъзможен за преобразуване, природен шаблон, който идва от дълбините на материята. Това означава, че процесът „развитие на материята“ тръгва от две взаимодействащи противоположни начала – „материално естество-идеално естество“. Като единствено наличен градивен материал, материално-идеалната изходна структура (клетка от материално ядро, с нематериална околност, наречена пустота) се пренася в цялото многообразие на следващата производна продукция, от което произтича Принцип на подобие: Матералното поражда материални форми, идеалното – идеални. И така чак до появата на материално тяло-идеално съзнание, материален мъжки пол-идеален женски пол и пр. Тази двойнственост открива възможност за определяне на двете проявления по метода „едното чрез другото, в сравнение с другото, за разлика от другото“. Друг способ за определяне не съществува. Тук много важен елемент е раздвояването на самият Принцип на определеност – раздвояване на количествена (материална) определеност и качествена (идеална) определеност. Оттук пълното му наименование е Принцип на количествено-качествена определеност. [1] 

Такава е законовата рамка, с която физиката трябва да е наясно и да съблюдава. Казваме го защото от началото на 20 век насам при нея се срещат какви ли не свободни интерпретации. И, за съжаление, от дълго време тя е във фрапиращи отклонения от горните обективни граници на рационално мислене (облягайки се повече на субективни представи, мнения и други подобни, вместо на законови основания).

6. Взаимоопределяне „енергия-маса“.

Съгласно Принципа на определеност, основните физични велшчини не могат да съществуват и да се изявяват по друг начин, освен по двойки противоположности. Погледнато в дълбочина, масата (m) и дължината (L) следва да са материалните компоненти в тези двойки, а енергията (E) и времето (t) – идеалните. Физиката вече е установила формалния вид на тези отношения, без да знае защо изглеждат точно така. В тях на масата (m) съответства енергията (E), а на дължината (L) – времето (t). Други комбинации са невъзможни. Следва нагледен прочит на взаимоопределянето „енергия-маса“:

1. Качествено определяне: Противоположните качества обособяват материално-идеални двойки, в които се определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено възможен.

– Идеалната величина енергия (E) се изразява (определя) чрез своята противоположност – материалната величина маса (m) в природния закон: E=m.с² , съответно, m=E/с² и E/m=с² (определителното действие се върти в кръг), където факторът (с²) е коефициент на пропорционалност (с – скоростта на светлината). Други варианти на това взаимоопределяне са изключени от закона: Една двойка противоположности – една определеност. Тоест отношението E=m.с²  не може да се модифицира.

2. Количествено определяне: Различните количества от едно качество обособяват двойки противоположности, в които се определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено възможен.                        

 – Количеството енергия (E1) се изразява (определя) чрез количеството енергия (E2) в природния закон: E1=n.E2 , съответно, E2=E1/n и E1/E2=n, където факторът (n) е коефициент на пропорционалност (число). Други варианти на това взаимоопределяне са изключени от закона: Една двойка противоположности – една определеност.

В този ред на мисли да обърнем внимание на формулата на М. Планк за енергията на електромагнитната вълна: [2]

E=h.f                             (1)

((h) е Планковата константа, а (f) – честотата на вълната ; f =1/t или брой колебания (n) за единица време (t)). Както ясно се вижда, тук физиката е в нарушение на закона „Една противопоставеност – една определеност“. На пръв поглед, сякаш е открила способ за определяне на енергията без нейната противоположност масата (масата все пак съществува, но е скрита в константата h, видно от нейната дименсия [J.s] или [kg.m²/s]). И понеже това просто няма как да стане, се налага заключението, че с тази формула нещо не е наред. Съгласно дадените примери, същата трябва да е или от вида E=m.с², или от вида E1=n.E2 .

7. Честотата като атрибут не на енергията, а на мощността на вълновия процес

Още при зараждането си Квантовата физика изпада в неопределеност, произтичаща главно от фундаменталната Планкова константа (h), която се появява лишена от физически смисъл. Подобна неуредица са и постановките с вълни в абсолютно празно пространство (вакуум). Логиката, основана на Принципа на определеност, е безкомпромисна. За получаване на вълна, включително електромагнитна, са необходими две предпоставки: Първо, материален осцилатор за нейното възникване. Второ, прекъсната материална среда за нейното разпространение (не може да има вълна, без преместване на една част спрямо друта част). А Планковата константа трябва да има физически ясен статус на материално явление.

Вече дадохме да се разбере, че формула (1) за енергията на електромагнитната вълна не може да бъде вярна. Тук законно е положението: Между енергията на вълната и енергията на осцилатора, който я причинява, съществува знак на равенство. А енергията на осцилатора очевидно е сума от повтарящата се енергия на едно колебание.

Тогава що за феномен е Планковата константа (h)? Не може да има съмнение относно нейната количествена определеност (фиксираната й стойност). Но тук не става въпрос за обикновено число. Според дименсията й [j.s] или [kg.m²/s], тя има и качествени показатели. Защо те не удовлетворяват Принципа на определеност? Да представим дименсията провокативно, във вида: [(kg.m²/s²).s]. Масата (kg) явно е налице. Появи се и скоростта на светлината на квадрат (m²/s²=c²), което означава, че в тази част константата (h) има определения смисъл на енергия (Е). Но видното допълнително времево измерение (s) дискредитира тази качествена определеност. Сякаш се явява неправилно включено във въпросната дименсия. Защо се получава така? Коректни ли са съотношенията (енергия).(време), респективно, (импулс).(координата), наречени неопределено, квантово състояние? 

Задълбоченият анализ навежда на заключението, че честотата (f) не е атрибут на енергията, а на мощността P на вълновия процес:

P=dE/dt=dh.n/dt [ват]                     (2) 

Сиреч, правилната формула за енергията е:

(dE/dt).dt =dh.n [ват.сек]               (3)

Или:  E=n.E₀=n.h=n.(m₀.с²)            (4)

Така константата (h) добива смисъла на гранично дискретна порция енергия: E₀=h=m₀ .с² – енергията на един период. На нея съответства гранично дискретна порция маса (m₀) – неделимият атом на Демокрит, крайно малката частица на полевата материя. [3]  Под тези граници цари неопределеност (самите понятия за енергия и маса губят смисъл).

От (4) ще бъде в сила ненарушимото органично отношение:

h/m₀=с²                                                (5)

Обобщаваме: Енергията E на всяко периодично (циклично) движение е равна на енергията h* – const. на един период, умножена по броя (n) на периодите. Липсват причини за изключения от това правило, въвеждащо детерминизма в квантовата физика. А трактовките за енергията подлежат на преосмисляне (например, твърденията за частици с енергия, но без маса или обратно са несъстоятелни, а енергията на дадено тяло може да се промени единствено чре добавяне/отнемане на маса).

8. Макроеквиваленти на константата (h)

Съгласно Принципа на подобие, за потвърждение на горното обобщение можем да ползваме макро-циклични процеси. За нагледност на същността на константата (h) ще дадем пример с АК-47 . Извършваме няколко опита с различна честота на стрелбата (различна честота на синусоидата на процеса). Резултат: Независимо от честотата (мощността) на водене на огъня, освободената енергия винаги е равна на енергията (h*) – const. на един заряд, умножена по броя (n) на употребените заряди (E=h*.n). Или, при постоянна честота на стрелбата, освободената енергия нараства с броя на изстреляните заряди.

На същата зависимост се основава и електромерът. Той работи по формулата: (dE/dt).dt=h.dn [ват.сек]. Един оборот на диска реализира постоянната енергия h* (зависи само от непроменливите размери на диска и материала, от който е направен). Ето защо уредът не се интересува от честотата на процеса „ротация“, а отчита само броя (n) на завъртанията. Тоест, изразходваната енергия винаги е равна на енергията (h*) – const.  на едно завъртане на диска, умножена по броя (n) на завъртанията (E=h*.n).

Категорично съответствие имаме и при двигателя с вътрешно горене. Тук (h*) е енергията от едно завъртане на коляновия вал. Нейната постоянна стойност се дължи на непроменливия обем на цилиндрите. Така преобразуваната енергия винаги е равна на енергията (h*) – const. от един оборот на вала, умножена по броя (n) на направените обороти (E=h*.n). Докато мощността на двигателя зависи от честотата – P=h*.(брой обороти/за минута).

9. Абсолютно неподвижната система К₀ , наречена полева материя

Материалните частиции (m₀) не могат да съществуват като единствено повсеместно качество. За отчетливото им очертаване и възможност за движение, каквато е реалността, около всяка от тях трябва да е налице противоположното качество – някаква нематериална, идеална пустота. И понеже нематериалното, празното не може да бъде пространствено, следва то да се разпъва от самото присъствие на материалната частица като ядро. Така възниква представата за дуалистична, силово напрегната, първична клетка на изходната материална среда (материално ядро-празна околност, самозаредени с енергия, представляваща крайна пространствена единица – резстояние, което повече не може да се дели на части, а се изминава цялото наведнъж). Същата формира пространство (Метагалактика, Хиперсфера) от материално-идеални силови линии. Това е едната единствена, абсолютно неподвижна система К₀ , със способност за самодвижение вътре в себе си, изразяващо се в напречно трептене на масата (m₀) спрямо пустотата. Или, в своята дълбока същност, всяко движение в система К₀  представлява разпространяване на вълна. Такава вълна е и светлината.

Система К₀ е недостъпна. Всички останали инерциални системи се движат спрямо нея. В този смисъл, съвременната дефиниция за скорост на светлината противоречи на Принципа на противоположност. Понеже часовникът се намира в движеща се система, имерването на светлинния сигнал винаги протича по затворения контур „отиване-връщане“. Така че скоростта (с) е средната скорост на сигнала по контура. С нея не могат да се синхронизират часовници (такава абсолютна истина е постижима само в система К₀).

10. Принцип на определеност при инерциалните системи.

Като най-общи закони, същите Принципи са в сила и в Релативима. Различието (противоположността) води до познаваемост поради възможността за ваимоопределяне – определяне на едиата страна чрез другата. При тъждеството такава възможност липсва. То е непроницаемо, означава неопределеност, относителност. В него няма пропорции, няма математика. Тук възниква законният въпрос: Тогава как Специалната теория на относителността влиза в тъждеството на своите инерциални системи и вади техни отношения? Отговор: Чрез тотална манипулация на мисленето…разбира се, от самозаблуда.

 Сетивно-мозъчният апарат ежеминутно ни дава да разберем, че Светът около нас е устроен на Принципа на качествено-количествената определеност. Затова е познаваем и измерим. Този принцип е навсякъде, включително в нашите сетива и съзнание – той обуславя здравия разум. Докато относителността означава неопределеност, нещо непознаваемо, не поддаващо се на изследване. Реално погледнато, върху Принципа на относителност не може да стъпи никакво логично начало, камо ли да се изгради цяла физична теория. Тук са допуснати грешки, подлежащи на отстраняване.

10. Постановка на Принципа на относителност

 Да проследим нещата от самото начало. От параграф (2) на Специалната теория цитираме [4]:

„Законите, по които се именя състоянито на физическите системи, не зависят от това, към коя от две координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно, тези изменения на состоянието се отнасят.“

Пред нас е видимата страна на постанавката – „…две координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно….“. Има обаче още една система, която стои скрита, но без която тази постановка не може да се реализира, а именно: За да представи своя първи постулат – движещите се една спрямо друга инерциални системи К' и К'', – Авторът е заел позиция в трета система К, която е неподвижна, е противоположна на двете. Друг начин за представяне (определяне) движението на системи К' и К'' не съществува.

В действителност, постановката е следната: Система К'(x', t') се движи инерциално със скорост (v) надясно по оста (X) на неподвижна система К(x, t). Система К''(x'', t'') се движи инерциално със скорост (v) наляво по оста (X) на система К(x, t).

11. Относителност и определеност при формулирането на Принципа на относителност

Поради различието „покой-движение“, ситуацията между движещите се системи (К' , К''), от една страна, и неподвижната система (К), от друга, е напълно определена. Математическото решение между двете страни, даващо различието, се нарича Лоренцови трансформации. Същите определят характеристиките на (К' , К''), спрямо тези на (К). Това е частта „определеност“ на постановката.

 Отношението-определеност (К'/К)=отношението-определеност (К''/К) – системи (К' ; К'') се отнасят еднакво към система (К), понеже се движат с еднаква скорост (v) спрямо нея (различните посоки на (v) не са от значение). От равенството на отношенията К'/К=К''/К ще е в сила тъждеството К'=К'' – системите са тъждествени, точно по смисъла на Принципа на относителност (което личи при еднаква посока на скоростите им). Тоест, между системи К' и К'' няма математика, няма никакви трансформации – К'/К''=К''/К'=1, съответно: x'=x'' и t'=t''. При тях друг резултат не може да се получи. Това е частта „относителност“ на постановката. С показаните равенства Теориата приключва.

12. Манипулация с антиподите покой-движение.

Авторът обаче започва да импровизира. В разрез с логиката, иска да различава еднаквите движещи се системи К' и К'' (еднакви, но различаващи се). За целта приема, че, при инерциалните системи, движението и покоят са едно и също състояние, т.е. че „покой“ e условно наименование. Така една от системите може да се нарече покояща се в кавички, които означават покояща се привидно, фиктивно, наужким.

Точно това четем в параграф (1) на теорията (цитираме) [5]:

„Нека вземем система от координати, в която са справедливи уравненията на Нютоновата механика. За да направим нашето представяне по-прецизно и да разграничим устно тази система от координати от другите, които ще бъдат въведени по-нататък, ние я наричаме "покояща система".

По този начин Авторът насочва мисленето и действията в посоката: Това, което е между системи (К' ; К''), същото е и между системи (К' ; К) от  постановката на Принципа на относителност. Така че по-нататък започва да работи с това „по-прецизно представяне“. В него двете системи са в отношение на противоположност „само устно“. Той е в пълно неведение, че това вече е терминология, отраяваща ситуацията на различие, на определеност.  

13. Лоренцовите трансформации като продукт на определеността покой-движение

Математиката, като обективна наука, не разбира от изказаните условности. При относителност между системите, тя бедейства. При създадената определеност от двете различни системи обаче веднага започва да търси в какво се състои разликата. В резултат стига до решението, наречено Лоренцови трансформации. На това място е резонно да изкажем становището: Щом определеността между системите е фиктивна, значи и Лоренцовите трансформации са фиктивни. Всичко друго е извън рамките на нормалното мислене.

Авторът обаче хем продължава да твърди, че разликата-определеност между системите е условна, недействителна, хем предлага Лоренцовите трансформации за напълно редовни. Тогава нормалността изисква да обърнем разсъжденията: Щом Лоренцовите трансформации са реално достижение, значи и определеността между системите е реална. Този факт дава да се разбере, че Авторът буквално следва Принципа на определеност. С една дума, без да подозира, авторът тръгва с Принципа на относителност, но после го изоставя и построява Теорията си върху Принципа на определеност.  

14. Възникване на парадоксите в Специалната теория

Авторът ползва Принципа на определеност само до получаването на Лоренцовите трансформации. Последниге са лицето на различието между неподвижна сестема К и движеща се спрямо нея система К'. В тази определеност симетрията е огледална (наблюденията от К' към К са обратни, огледални на наблюденията от К към К'). При наблюдение от неподвижната система К, метърът, секундата и килограмът на движещата се система К' реално се смаляват, по причина движението. А при наблюдение от движещата се система К', метърът, секундата и килограмът на неподвижната система К огледално нарастват (липсва причина за тяхната промяна, но, измервани със смалените параметри на К', тези на К изглеждат увеличени). Тази противоположност илиза наяве, когато преместим опита на Майкелсон-Морли в неподвижния Етер (система К) и го наблюдаваме от движещата се Земя (система К').[6]

Резсъжденията на Автора обаче протичат в друга посока – против реално фиксираното различие-определеност между неподвижна система (К) и движеща се спрямо нея система (К'), против факта, че посочените системи представляват две противоположни гледни точки. Той държи на тезата, че двойката системи покой-движение (К ; К') в действителност е онази двойка системи движение-движение (К' ; К'') от дефиницията на Принципа на относителност, тъй като покоят е фиктивно състояние. Ето защо неговата следваща стъпка отново е фрапиращо алогична – връщане към Принципа на относителност чрез уеднаквяване на гледните точки (феномена „хем разлика-хем тъждество“). Така се стига до априори въвеждане на реална симетрия (наблюденията от К' към К са тъждествени на наблюденията от К към К') на мястото на огледалната (наблюденията от К' към К са обратни на наблюденията от К към К'). Тази противоприродна операция дава живот на известните парадокси. Тяхната несъстоятелност може да се демонстрира с ред мислени експерименти. [7]

15. Взаимоопределяне „дължина-време“ 

Съгласно постановката, пред нас са неподвижна система К(х,t) и движеща се инерциално по оста (Х) със скорост (v) система К'(x',t') (координатата (х) е дължината (L)). Изходните величини (x, t) са напълно определени. Определена е и скоростта (c) на светлината. А Лоренцовите трансформации, предложени от Специалната теория на относителността, са във вида [8]:

x'=(x-v.t)/b и t'=(t-v.x/с²)/b    където b=(1- v²/с²)^1/2           (6)

Изрази (6) представляват обратната гледна точка система К'(координатата (x) и времето (t), измерени с мащабите на система К'). В системи К(х,t) и К'(x',t') са в сила зависимостите: съответно, x=c.t  и x'=c.t'. Следва нагледен прочит на качественото взаимоопределяне „координата-време“ и количественото „координата К'-координата К“, „време К'-време К“ (просто дублираме разсъжденията от квантовия раздел):

1. Качествено определяне: Както отбелязахме, противоположните качества обособяват материално-идеални двойки, в които се определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено възможен.

– Материалната величина „координата (х)“ се изразява (определя) чрез своята противоположност – идеалната величина „време (t)“ в природния закон: x=t.с , съответно, t=x/c и x/t=c (определителното действие се върти в кръг), където факторът (с) е коефициент на пропорционалност. Други варианти на това взаимоопределяне са изключени от закона: Една двойка противоположности – една определеност. Тоест отношението x=t.с  не може да се модифицира.

2. Количествено определяне: Различните количества от едно качество обособяват двойки противоположности, в които се определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено възможен. В случая, такова количествено определяне представляват Лоренцовите трансформации, решени докрай чрез качествената определеност на дължината и времето: x=t.с , съответно, t=x/c . При това се получават еднозначните съотношения:

x'=N.x  и  t'=N.t  където  N=(1- v²/с²)^1/2/(1+ v²/с²)^1/2         (7)

(съответно, x=x'/N ; t=t'/N – гледна точка система К).

Или в текстови вид:

– Количествата дължина (x') и време (t') се изразяват (определят) чрез количествата дължина (x) и време (t) в природния закон Лоренцови трансформации: x'=N.x ; t'=N.t . Факторът (N) е коефициент на пропорционалност (число). Други варианти на това взаимоопределяне са изключени от закона: Една двойка противоположности – една определеност.  

 3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съвременната Физика е в дълбок конфликт с общите приородни закони в лицето на Принципа на противоположност, респективно, на количествено-качествена определеност. Това говори за тежък дефицит на истинност. За сравнение, най-точната и обективна наука, Математиката, е в пълен синхрон с посочените общи закони (произтича от тях, е тяхно отражение). Нека повторим: Вселената е подвластна на Принцип на противоположност, който е Принцип на количествено-качествена определеност. Съгласно тази реалност, Специалната теория на относителността е грешна в самата си концепция. А Планковата константа (h) получава смисъла на гранична порция енергия (h=E₀), съответна на гранична порция маса (m₀) – неделимият атом на Демокрит. Масата (m₀) и енергията (h=E₀) са несътворими и неунищожими. Само преминават от потенциално състояние в кинетично и обратно – процес, очертаващ безкрайната ктъговратност на неподвижната система К₀ (материален процес „центробежно разширяване“ се следва от идеален „центростремително свиване“ и обратно). Пропорцията енергия/маса (E₀/m₀=E/m=с² – const.), съответно, идеален/материален фактор, е ненарушима. Дебело подчертаваме всичко това, предвид безпринципното боравене с тези величини. Нито енергията, нито масата имат самостоятелно съществуване. Масата (m₀) с енергията (E₀=h) са във всяка точка на пространството, формирайки система К₀ – силово поле, проста бинарна субстанция. Първичните клетки от материални ядра, с нематериална (идеална) околност и сила между тях (ядрен модел) са прототип на всички следващи образувания.

 

 

Литература

[1]. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II, стр. 178-278

(A..Nikolov – Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II, pp. 178-278)

[2] Джианколи Д. – Физика, Москва 1989, част 2, стр. 500-503

(D. Giancoli – Physics, Moscow 1989, Vol. 2, pp. 500-503)

[3] Радев Р. – Антична философия, С.1988, стр. 97-108, 132-148    

(R. Radev – Ancient Philosophy, Sofia 1988, pp. 97-108, 132-148) 

[4] Einstein A. – On the Electrodynamics of Moving Bodies, § 2 http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/

[5] Einstein A. – On the Electrodynamics of Moving Bodies, § 1 http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/

[6] Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част III, стр. 365-376

(A..Nikolov – Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part III, pp. 365-376)

[7] Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част III, стр. 377-380

(A..Nikolov – Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part III, pp. 377-380)

[8] Einstein A. – On the Electrodynamics of Moving Bodies, § 3

http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2024 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2024)