Част2: ИЗВЕЖДАНЕ ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА ЛОРЕНЦ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА НА МАЙКЪЛСЪН-МОРЛИ (WORKING OUT OF THE LORENTZ TRANSFORMATIONS FROM THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT)

     Провеждане на опита на движещата се Земя – система K'.

 Обратно на предната постановка, този път провеждаме опита с интерферометър, разположен на движещата се Земя (система K'), а водим наблюдението от абсолютно неподвижния Етер (система K).

Част1: ИЗВЕЖДАНЕ ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА ЛОРЕНЦ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА НА МАЙКЪЛСЪН-МОРЛИ (WORKING OUT OF THE LORENTZ TRANSFORMATIONS FROM THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT)

                Резюме
           Когато въображаемо извършваме експеримента в неподвижния Етер (система K), а го наблюдаваме реално от движещата се Земя (система K'), получаваме зависимостите за гледна точка K', а именно (полагаме b=(1-v²/c²)^1/2):
x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c²)x/b  или  x'=(1/b)(x-vt) ; t'=(1/b)[t-(v/c²)x]  или  x'=(1/b)x_{корегирана} ;
t' =(1/b)t_{корегирано} ; в обобщен вид  x'=x/b ; t'=t/b . Това е обратен, огледален образ на връзката x-x', t-t'. 
            Когато реално извършваме експеримента на движещата се Земя (система K') а мислено го наблюдаваме от неподвижния Етер (система K), която постановка са реализирали Майкълсън и Морли, получаваме зависимостите за гледна точка K, а именно:
x=x'b+v.t ; t=t'b+(v/c²)x  или x-vt=x'b ; t-(v/c²)x=t'b или  x_{корегирана}=x'b  ;  t_{корегирано}=t'b ;
Това е прав, реален образ на връзката x-x', t-t'. Всяка друга интерпретация ще представлява изопачаване на действителността. Природата е устроена на принципа на противоположностите. Граничната скорост на светлината е всъщност средна скорост на светлинния сигнал по затворения контур "отиване-връщане". Тъкмо тази средна скорост е постоянна величина във всички системи и във всички посоки. Това следва да е коректната дефиниция на втория постулат на Специалната теория на относителността.

           Abstract    (MT)

           When we work out an imaginary experiment in the motionless Ether (system K), while observing from the moving Earth (system K'), we derive dependences for point of view K', namely (we replace b=(1-v²/c²)^1/2):

x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c²)x/b   or   x'=(1/b)(x-vt) ; t'=(1/b)[t-(v/c²)x]   or   x'=(1/b)x_corrected ;             t' =(1/b)t_corrected ;  in summary form x'=x/b ; t'=t/b .This is a reverse, mirror image of the connections x-x', t-t'.

          When we execute the experiment on the moving Earth (system K'), while mentally observing from the motionless Ether (system K), we derive dependences for point of view K, namely:

x=x'b+v.t ; t=t'b+(v/c²)x   or  x-vt=x'b ; t-(v/c²)x=t'b   or   x_corrected=x'b  ;  t_corrected=t'b

in summary form  x=x'b  ;  t=t'b . This is a right, real image of the connections x-x', t-t'. Any other interpretation would represent a distortion of reality. Nature is set up on the principle of the opposites. The top speed of light is actually an average speed of the light signal along closed contour "going-return". Just this average speed is a constant quantity in all systems and in all directions. This should be the correct definition of second postulate of the Special Theory.

(5) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА СУБСТАНЦИЯ – ФИЗИКА НА ПОЛЕВАТА МАТЕРИЯ (FOR THE MATTER AS A CONCRETE SUBSTANCE – PHYSICS OF THE FIELD MATTER)

Не само от материалистическа гледна точка, но и като конкретна физика, за осъществяване на вълнообразно движение са необходими и достатъчни две условия: 1) да е налице прекъсната силова (еластична) среда и 2) да е налице причинител (източник) на колебателно движение (осцилатор). Към двете точки са наложителни кратки пояснения.

(4) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА СУБСТАНЦИЯ – ФИЛОСОФИЯ НА ПОЛЕВАТА МАТЕРИЯ (FOR THE MATTER AS A CONCRETE SUBSTANCE – PHILOSOPHY OF THE FIELD MATTER)

Бих могъл да кажа, че средата на 19 век представлява особен вододел по линията на природопознавателната крива, макар едно такова разграничаване да е твърде условно.  Приключва етапа на масираните изследвания на, един вид, видимите по материалната повърхност явления, каквито са тези на статиката, кинематиката, динамиката, механиката на течности и газове, трептенията, вълните, акустиката, класическите термодинамика и оптика.

(3) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА СУБСТАНЦИЯ - СПИРАЛНАТА ТЕХНИКА НА РАЗГРЪЩАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО (THE SPIRAL TECHNICS OF DEPLOYMENT OF THE COGNITION)

              Продължавам с прийомите на страничен наблюдател да правя оглед на Познавателния процес. При това, не мога да не отбележа, че, докато неговата посока на развитие е сравнително лека за осмисляне, тъй като много от интересуващите ни нейни характерности стоят пред нас като пряко видими изяви, то коренно противоположно се явява положението с разкриване на начина на протичане на самата Познавателна практика. Нужен е не само и не толкова усилен труд за проучване на оставената от Познанието през вековете комплицирана историческа диря, начиная от примитивизма на пещерния човек, та до несравнимо разширения кръгозор на съвремието, а, най-вече, нужни са способност за самостоятелно мислене, изследователска селективност и възможности, които да са в състояние да отделят неговия главен хармоник от безбройните му колебания с по-заден ред на проявление, както и от тези със случаен характер. Само така и тогава могат да бъдат уловени тенденциите на лъкатушене на Познавателната крива.

(2) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА СУБСТАНЦИЯ - ОБРАТНИТЕ ПОСОКИ НА РАЗГРЪЩАНЕ НА МАТЕРИЯТА И ПОЗНАНИЕТО (FOR THE MATTER AS A CONCRETE SUBSTANCE – THE OPPOSITE DIRECTIONS OF DEPLOYMENT OF THE MATTER AND COGNITION)

У мен будят иронична усмивка и недоумение наново избуяващите  идеи за Божи пръст в строежа на Вселената при не един и двама от представителите на така наречените точни науки. Просто не е за вярване, че схващания от този род намират почва за виреене в научното пространство, сякаш няма специално отредено място за изнасяне на подобни проповеди.

(1) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА СУБСТАНЦИЯ - ЛОГИКА НА МАТЕРИАЛНОТО НАЧАЛО (LOGIC OF THE MATERIAL BEGINNING)

На каквато и концепция за същността на Вселената да се спрем, винаги установяваме, че тя тръгва от някаква еднообразна налична даденост. Това е така не защото мисленето, да речем, все още не се е научило как да поеме от нулата или се въздържа да го направи. Просто за него такъв вариант се явява неосъществим, тъй като абсолютната липса на каквото и да е присъствие не се поддава на отразяване. Празното откъм основание начало е недостижимо за обхващане от понятийния апарат. Без изходен мотив, върху който да стъпи, мисловният процес не може да стартира. Увисва в безусловно неведение, с абсолютна невъзможност да направи конструктивна крачка в каквото и да е направление.

ФИЛОСОФИЯТА И ФИЗИКАТА – НЕВОЛИ И ТЕНДЕНЦИИ

          В края на 19 в. и началото на 20 в. физиката се сблъсква с редица  явления, смущаващо несъвместими със стандартните класически представи за детерминираност на обективитета. Така, сякаш ненадейно, се оказва изправена пред необходимостта да направи качествен скок в дълбините на материята. И ето че ставаме свидетели на предприетата от нея, небивала до момента по мащабност и значение, познавателна инвазия в разкриващата се нова материална действителност. Рухва лавина от грандиозни открития с несрещана досега характерност, сред които тя се озовава изумена и в значителна степен неподготвена да извърши същностното им осмисляне.

ЗА ДВИЖЕЩАТА СИЛА В ПРИРОДАТА И ОБЩЕСТВОТО

         Въпреки смущаващата многопластовост на проблема, съвсем накратко, но ясно и разбираемо, ще представя обективната обусловеност на развитието на природата и обществото под формата на принципна теоретична схема и примерна практика, т.е само като скелетна конструкция и феноменология, без да засягам динамиката на самите явления.

ФИЛОСОФИЯ НА ОБЩОТО И НА ИДЕЯТА ЗА ПОДВИЖНОСТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

        Не можем да не се съгласим единодушно с изказването на Енгелс, че във философията на античността се появяват в зародишна форма почти всички по-сетне застъпени и развивани онтологично-гносеологични възгледи. (1, стр. 57) Това положение, само по себе си възхвално за проницателността на древните мислители, всъщност представлява реализация на възникнала от обективния ход на познавателния процес необходимост тъкмо на този етап на развитие да бъдат издигнати вече формирани светогледни ориентири. 

ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ТЕЗАТА ЗА АБСОЛЮТНА ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Всячески доказан и всепризнат научен факт е, че Всемирът е устроен на принципа на противоположностите. Но ето че физиката "успява да открие едно изключение" от този основен закон на универсума.  Нейната Специална Теория на Относителността (СТО) издига уникалната теза, че относително движещите се инерциални системи са абсолютно тъждествени (че покоят и движението са абсолютно относителни). Това твърдение очевидно противоречи на човешкия опит и практика, които категорично са определили движението на едната система като реално, а на другата като огледално, привидно, недействително. 

ФИЛОСОФСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ТЕЗАТА ЗА АБСОЛЮТНА ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

       Противоречивото устройство на обективната действителност, както и нейното двойствено поведение се откриват във всяко направление на развитие на мирозданието. Науката отдавна прилежно е осмислила този феномен и, без никакво колебание, го е припознала като същностна основа на нещата – всеобща и неотменима, не допускаща никакво изключение. Затова трябва да буди тревога дори и най-незначителната проява на мисловно незачитане на тази реалност. Трябва да предизвиква неудо­влетвореност и съпротива всяко познавателно решение, което "съумява" да изникне извън нейния изначално постановен законов периметър.

ФИЛОСОФИЯ НА РАЗВИТИЕТО ПО СПИРАЛА

Днес не би следвало да има две мнения по становището, че всичко съществуващо като обективна реалност търпи непрестанни преобразува­ния поради участие в някакво, не съвсем понятно засега, методично прог­ресиране, което припознаваме като процес на развитие. Въпросът за раз­криване на същността и механизма на обусловеност както на индивидуал­ните изменения на мировите структури, така и на тяхното глобално, ви­димо непроизволно претрансформиране, е възлов за теорията на позна­нието. А ключов момент в неговото изясняване е правилната трактовка на конкретно наблюдаемите форми и принципи на разгръщане на самата ли­ния на развитието.

НАУКАТА ФИЛОСОФИЯ

    Ако трябва да бъда съвсем ясен, а мисля, че в случая това е наложително, лично за мен четенето на съвременни гледища за същността на философията представлява тъжно занимание. Не мога да се отърва от чувството, а и негодуванието, че стоя изправенпред, по-скоро, нещо като научни недоразумения, отколкото прояви на сериозно и задълбочено осмисляне на нещата. Считам, че нито философският социум, от една страна, нито гилдията на учените от частните науки, от друга, са на точните позиции по въпроса.

ФИЛОСОФИЯ НА НАПРЕДВАНЕТО НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Резюме

Статията визира познавателния процес като цяло. Сним­ката показва нагледно, че той е огледален образ на процеса на материалното развитие. От нея става ясен още и начинът на напредване на позна­нието - чрез скокове от единичното в общото и обратно. Този факт води до заключението, че общото има граница - нещо най-общо, което се явява изходен материал за всичко съществуващо. С тази разработка фи­лосо­фията демонстрира потенциала си и днес да решава значими онто­логи­чески и гносеологически проблеми.

PHILOSOPHY  OF  THE  PROGRESS  OF  COGNITIVE PROCESS

Abstract

The article deals with the cognition process as a whole. The photo represents a mirror image of the material development. The photo also sheds light on the way cognition makes progress – through leaps from the particular to the general – something generalist that is the input material for everything existing. Through this research, philosophy elucidates its potential today too to solve essential ontological and gnosiological problems.

ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА (PHILOSOPHICAL ASPECTS OF THE HUMAN CENTRAL NERVOUS SYSTEM)

Резюме

В статията се разкрива формулата, по която централната нерв­на система стига до познание, а именно: "противопоставяне+сравняване=опре­деляне= познание" (противопоставяне за сравняване; сравняване за определяне, т.е. за познание). На данните за външната среда, подавани от рецепторите, цен­търът противопоставя данните за оптимална жизненост на организма - вродени и придобити. Чрез сравняване определя разликите и тяхното положително или отрицателно биологично значение. Тази познавателна процедура все по-пълно отразява реалността, клонейки асимптотично към абсолютната истина. Така умът вади наяве обективната детерминираност на нещата.

Abstract    (MT)

The article examines the pattern employed by the central nervous system to gain knowledge, viz. opposition+comparison=definition=knowledge (it opposes to compare and compares to define, that is know). The center sets in opposition on the one hand data about the environment fed by the senses and on the other data about the optimum energy level in the organism, native and acquired. By means of comparison, the center defines the differences between the data sets, together with their positive or negative biological implications. The cognitive process presents an ever-improving reflection of reality that borders on absolute truth in a somewhat asymptotic manner. This is how the mind reveals the objective determination of being.

ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА ЕКСТЕРОСЕТИВНОСТ (PHILOSOPHICAL ASPECTS OF THE HUMAN EXTERNAL SENSUOUSNESS)

           Резюме

         В статията се разкрива познавателния механизъм на човешката сетивност според нейното устройство и начин на функциониране. Той се базира на формулата "контактуване+различие=противопоставяне=усещане", която означава: няма ли контакт и разлика между дразнител и сетиво, няма противопоставяне; няма ли противопоставяне, няма и усещане. Тази формула е обективното първо стъпало на познанието. Сетивният процес се причинява от количествено-качествените реакции в рецепторните клетки. Той е белязан с противоречието да не усеща идеала, към който се стреми, но да усеща отклоненията от него. Този "дефект", скрит от високата честота на релацията, е валиден за всички процеси на развитие.

Abstract        (MT)

In the article is shown cognitive mechanism of humans sensuous, according to its structure and way of function. It is based of the formula "contact+difference= contradistinction=sensation", which means: if there is not contact and difference be­tween irritating factor and sence, there is not a contradistinction too; if there is not con­tradistinction, there is not a sensation too. This formula is objec­tive first stage of the knowledge. The sensuous process is prodused by quan­titative-qualitative reactions in the reception cells. It is marked with the contradic­tion not feel ideal, to which seeks, but felt deviations from it.  This "defect", hidden of high frequ­ency of the relation, is valid for all process of development.