ESSENTIAL DISSECTION OF THE PLANCK CONSTANT

 Abstract: The article shows Planck's constant from the inside, respectively, discloses its origin and specifies its structure, namely: The material quantity “mass-(m)” forms an antipodal pair with the immaterial quantity “energy-(E)”. That is why the two quantities are mutually determined: E=m.с². There is no other way of determination. The energy of the electromagnetic wave is determined in exactly the same way. But here the speed-(c) is expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave: Е=m.λ².f². The energy-(E) does not depend on the frequency-(f) (because λ.f=c – const.). The starting quantum formula (E=h.f) is incorrect because it represents the law E=m.λ².f² as E=(m.λ².f).f . It thus forcibly introduces a dependence of the energy on the frequency, and the expression in brackets, which apparently no longer means anything, calls the Planck constant: h=m.λ².f . While the correct relationship is: P=h.f [watt], with a statutory form of Planck's constant: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s]. The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter). These are the facts. But today's dogmatic thinking ignores them.

Keywords: energy, mass, Planck's constant, Democritus' atom

The material quantity “mass-(m)” forms an antipodal pair with the immaterial quantity “energy-(E)”. Therefore, the two quantities are mutually determined: E=m.с². Videlicet, the way of determining the energy-(E) is one and ounly – through the mass-(m) and speed-(c) in the following familiar order:

E=m.c²                                               law (1), type (1)

The energy of the electromagnetic wave is determined in exactly the same way. But here the speed-(c) is expressed through the length-(λ) and frequency-(f) of the wave:

 Е=m.λ².f²                                          law (1), type (2)

 We explicitly note: The energy-(E) does not depend on the frequency-(f) (because λ.f=c – const.).

How does the starting quantum proposition (E=h.f) fit into this reality?

It speaks of ambiguity on the issue (explainable for those distant times). As a result, physics institutes this third type of law (1) – a distorted form of type (2):

Е=(m.λ².f).f                                        law (1), type (3)

This expression is mathematically impeccable. But, besides mathematics, something else is necessary. The combination (λ.f=c) is the material-ideal mutual determination "length (L)-time (t)": L=t.c – law (2), the violation (dismemberment) of which is inadmissible. And today's physics does exactly that. Figuratively speaking, in type (3) it simply amputates one leg-(f) of the Goddess "Energy", applying it as her crutch (forced dependence on the crutch). And the remaining mutilated body (the expression in brackets) calls Planck's constant: h=m.λ².f (outside of the metaphor this expression means nothing, it is meaningless). Fortunately, the creepy picture in question is only in our heads.

So, for a wave process with frequency (f) the correct relationship is (directly from the law E=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt, respectively, P=h.f [watt]. Therefore, the statutory form of Planck's constant is: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [w.s].

– The (h=Е₀)-constant represents a boundary discrete portion of energy (of one wave period). 

– The (m₀)-constant is a corresponding boundary discrete portion of mass (particle of the field matter – the indivisible atom of Democritus).

These are the facts. But today's dogmatic thinking ignores them.

Nothing! As the Great Roman said: "Alea iacta est."

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025) 

СЪЩНОСТНА ДИСЕКЦИЯ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА

Резюме: Статията показва Планковата константа отвътре, съответно, разкрива нейния произход и уточнява нейната структура, а именно: Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят: E=m.с². Друг начин за определяне не съществува. По същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната: Е=m.λ².f². Енергията не зависи от честотата (понеже λ.f=c – const.). Изходната квантова формула (E=h.f) е некоректна, защото представя закона Е=m.λ².f² като Е=(m.λ².f).f . Така насилствено въвежда зависимост на енергията от честотата, а изразът в скоби, който очевидно вече не означава нищо, нарича Планкова константа: h=m.λ².f. Докато коректната връзка е: P=h.f [ват], със законов вид на Планковата константа: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек]. Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период). Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя). Това са фактите. Днешното догматично мислене ги игнорира.

Ключови думи: енергия, маса, Планковата константа, атом на Демокрит

Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят. Сиреч, способът за определяне на енергията-(Е) е един единствен – чрез масата-(m) и скоростта-(c) в следния познат порядък:

 Е=m.c²                            закон (1), вид (1)

 Абсолютно по същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Само че тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната:

 Е=m.λ².f²                       закон (1), вид (2)

 Изрично отбелязваме: Енергията-(Е) не зависи от честотата-(f) (понеже λ.f=c – const.).

Как в тази реалност се вписва предложението E=h.f (изходната квантова формула)?

То говори за неяснота по въпроса (обяснима за онези далечни времена). В резултат физиката учредява този трети вид на закон (1) – изопачена форма на вид (2):

Е=(m.λ².f).f                          закон (1), вид (3)

Това изразяване е математически неукоримо. Но, освен математика, е неабходимо още нещо. Съчетанието (λ.f=c) е материално-идеалното взаимоопределяне дължина (L)-време (t): L=t.c – закон (2), чието нарушаване (разчленяване) е недопустимо. А точно това прави днешната физика. Образно казано, във вид (3) тя просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“, прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ².f  (извън метафората този израз не означава нищо, е без смисъл). За щастие, въпросната страховита картина е само в главите ни.

 И така, за вълнов процес с честота (f) коректната връзка е (директно от закона Е=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt , респективно, P=h.f [ват]. Следователно законовия вид на Планковата константа е: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек].

– Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).

– Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя – неделимият атом на Демокрит).

Това са фактите. Но днешното догматично мислене ги игнорира.

 Нищо! Както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025)   

МАТЕРИАЛНА НЕМАТЕРИАЛНА И СИЛОВА СЪЩНОСТ НА ПРИРОДАТА

Резюме: Масата-(m) и енергията-(Е) са двойка противоположни величини – материална-нематериална (идеална). Затова се взаимоопределят: E=m.с² – закон за качествена определеност (идеята за частици с енергия, но без маса е пълен абсурд). За вълнов процес: E=m.(λ.f)². Факторът-с²=(λ.f)² е (m)-(Е)   медиатор (с – скорост на светлината). Формулата-(E=h.f)  допуска неточност. Коректната връзка е: P=h.f  [ват] и (dE/dt).dt =dh [ват.сек]. Планковата константа представлява: h=Е₀=m₀.с² – гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период), а (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (на полевата материя). В сила са количествените съотношения: E=n.Е₀ ; m=n.m₀ , където (n) е число, коефициент на пропорционалност – закон за количествена определеност. Налице са природни константи-мащаби за енергия-(Е₀=h_Е) и маса-(m₀=h_m). Казаното дословно се отнася и за двойката антиподи дължина-(L)/време-(t). Оттук и зависимостите: L=t.с (качествена определеност); L=n.L₀ ; t=n.t₀ (количествена определеност), където (L₀=h_L) и (t₀=h_t) са природни константи-мащаби за дължина (неделимо разстояние-(R₀=L₀ ), което се изминава наведнъж) и за време (времеинтервал, неделим на подинтервали). За неподвижна система-К(х,t) и движеща се по оста-(Х) система-К'(x',t'), Лоренцовите трансформации са: x'=n.x ; t'=n.t (нормално сравняване; n=(1-v/с)^1/2/(1+v/с)^1/2). Стават ясни следните характеристики на материята: Линейна плътност-(ρ₀=m₀/R₀), единна

                           

сила-F₀=(с²/ρ₀).ρ₀². Изразът-(G=с²/ρ₀) е гравитационната константа-[m³/kg.s²].                                              

Ключови думи: принцип на противоположност, закон за качествена определеност, закон за количествена определеност, принцип на подобие, природни константи-мащаби

1. Въведение

Цялото природно многообразие, което изследваме, всъщност, се свежда до две характерни реалности – материална (веществени тела, пространство и др.) и нематериална (идеални категории като пустота, време и др.). Трябва да осмислим този факт. Посочената противоположност е фундаментална и дава основания да говорим за два първоизточника на явления – материален и идеален. Опитът ни показва, че, като следствие от тяхното съвместяване, се появява и трета, силова реалност.

2. Висше природно законодателство

2.1 Трите физични лица на природата

Знаем, че раздробяването на материята води до получаване на все по-прости структури – молекули, атоми, елементарни частици. В разкриващия се микро-свят започва отчетливо да се откроява феномена на полярността „плюс-минус“ и силата между тези противостоящи качества. Разсъжденията в тази посока стигат до извода за съществуване на изходна субстанция, съставена от две противоположни същности, всяка от които възпроизвежда себе си в прогресията на развитието, а именно:

– Материално начало: Физиката го отразява с величините „маса, дължина и др.“. То продуцира пространствената материална природа – от частиците и техните макро образувания, до живото тяло и мъжкия пол.

– Идеално начало: Физиката го отразява с величините „енергия, време и др.“. То продуцира непространствената идеална природа – от вакуума около частиците, до съзнанието и женския пол.

Съвместното съществуване на материалното начало и идеалното начало поражда, един вид, трето начало: 

– Силово начало: Физиката го отразява с величината „сила“. То продуцира нематериалната силова природа – от набора сили и взаимодействия, известни на науката, до активността мъжки пол-женски пол.

Материалното начало, идеалното начало и силовото начало са, метафорично казано, Светата троица, диктуваща устройството и развитието на Вселената.

2.2 Принцип на противоположност

Материята се развива от простото към сложното (материален участък отиване), а Познанието следва обратния път от сложното към простото (идеален участък връщане). Това е природен закон – удобна и общодостъпна познавателна магистрала, по която изследванията са целенасочени, а напредването и интелектуалните изпреварвания следват ясни, обективни критерии и оценки (със забележката, че сложното лесно се разгадава от сетивната система, а простото е много трудно за откриване). Тази фактология очевидно е непозната на физиката, защото я виждаме да се заплита в разни невъобразими представи и абстракции.

Вникването в същността на природата навежда на заключението, че Вселената е подвластна на един върховен принцип – Принципът на противоположност. Същият предначертава нейните устройствени форми и трансформации, както и вечния кръговрат: От силов покой, революционно (взривно) преминаване към максимално движение и бавна еволюция обратно към силов покой (това резвитие ни е познато от диалектиката). В еволюцията центробежното вътрешно движение в Метагалактиката (Хиперсферата), тълкувано като разширяване, се обръща в центростремително свиване.

Принципът на противоположност се явява още като:

– Принцип на дуализъм (на двойнственост): Понеже противоположностите са ситуирани във вид на материално-идеални двойки (друга възможност не съществува).

– Принцип на определеност: Понеже противоположностите се определят едната чрез другата (друга възможност не съществува).

2.3 Принцип на определеност  

2.3.1 Закон за качествена определеност

Директно на въпроса: Може ли нематериалната величина (нематериалното качество) енергия (Е) да се определи по друг начин, освен чрез своята противоположност – материалната величина (материалното качество) маса (m)? Отговорът е категоричен: Не може! Тази субординация е природен закон – закон за качествена определеност. Енергията и масата, като двойка противоположни величини, се взаимоопределят:

E=m.с² ; m=E/с² ; E/m=с²                     (1)

Други варианти са невъзможни (идеята за частици с енергия, но без маса е пълен абсурд). За вълнов процес:

E=m.(λ.f)²                                                (2)

Факторът с²=(λ.f)² е (m)-(Е) медиатор (изравнител); (с) – скорост на светлината; λ и f – дължина и честота на вълната.

В контекста на казаното, как трябва да оценим предлаганата от физиката зависимост: ^[1]

E=h.f                                                      (3)

Израз (3) се различава от законния шаблон (1) и (2). Тук няма място за колебания. Тази формула допуска неточност. Коректната връзка е:

P=h.f  [ват]   или   dE/dt=h/dt               (4)

Планковата константа представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период):

h=Е₀=m₀.с²                                         (5)

Появява се и нейната противоположност (m₀) – гранично дискретна порция маса (на полевата материя). ^[2]

Изложените ръзсъждения дословно се отнасят и за двойката дължина (L)-време (t). На въпроса дали материалната величина дължина (L) може да се определи по друг начин, освен чрез своята противоположност – нематериалната величина време (t), отговорът отново е: Не може! Законът за качествена определеност е всеобщ, ненарушим. Дължината и времето, като двойка противоположни величини, се взаимоопределят:

L=t.с ; t=L/с ; L/t=с                   (6)  

Други варианти са невъзможни. Факторът (с) е (L)-(t) медиатор.

2.3.2 Закон за количествена определеност

Зааконовите положения от точка (2.3.1) водят до количествените съотношения:

E=n.Е₀ ; m=n.m₀                      (7)

На същата зависимост са подчинени и дължината и времето:

L=n.L₀ ; t=n.t₀                                (8)

 

Тук (n) е число-коефициент на пропорционалност. В най-общ план, две различни количества от едно и също естество (Q1) и (Q2) влизат в ролята на противостоящи страни.

Ако и сега се запитаме може ли количество (Q1) да се определи по друг начин, освен чрез противостоящото количество (Q2), отговорът е еднозначен: Не може! Тази субординация е природен закон – закон за количествена определеност. Количествата (Q1) и (Q2) се взаимоопределят:

Q1=n.Q2 ; Q2=Q1/n ; Q1/Q2=n                         (9)

Други варианти не съществуват.

От категоричността на (9) възниква проблем за днешното знание. При неподвижна система К(х,t) и движеща се инерциално със скорост (v) надясно по оста (Х) система К'(x',t'), физиката, знаем, предлага Лоренцовите трансформации във вида: ^[3]   

x'=(x-v.t)/b ; t'=(t-v.x/с²)/b, където b=(1-v²/с²)^1/2             (10)

Тези формули обаче се различават от показания законен шаблон (9). Как трябва да оценим това несъответствие? И сега няма място за колебания. Формули (10) допускат неточност (не са решени докрай). Коректните Лоренцови трансформации са:

x'=n.x ; t'=n.t  където  n==(1-v/с)^1/2/(1+v/с)^1/2                     (11)

Това е нормалният паралел между различните дължини и времена. Само дето числото (n) е специфично.

Оставяме настрана възловия въпрос как така Принципът на относителност (на неопределеност) довежда до количествената определеност, която представляват Лоренцовите трансформации. Що за наука е такова фрапиращо недоразумение? Изобщо, това, което е в главата (неопределености, парадокси, безпринципни тълкувания), не е това, което е в природата (определеност, логична подреденост, устройствено подобие).

3. Природни константи-мащаби

За определяне на произволни количества енергия, маса, дължина и време Съзнанието е създало необходимите макромащаби-константи, съответно: джаул, килограм, метър, секунда. Ще дадем пример с учредената константа-макромащаб за дължина „метър“:

Дължината (L) представлява определен брой метри, където метърът е константа-мащаб за пространствено измерване. Съответно:

дължина (L)=(число).(макромащаб-константа метър)      (12)

Възможността за употреба на макромащаб-константа метър се дължи на съществуването на крайна, неделима природна пространствена единица – начална константа за дължина (h_L=L₀). Константата-(h_L=L₀) е разстояние (R₀), което повече не може да се изминава на части, а само цялото, наведнъж. Точно тази реалност прави възможно движението (именно затова Ахил настига костенурката и именно това е решението на прочутата апория на Зенон – V век п.н.е.). ^[4] В противен случай делимостта на пространството клони към гранична стойност нула, която не може да се интегрира, т.е. от която не може да се получи никакъв макроеквивалент. Макромащаб-константа метър е размер, кратен на L₀:

(метър)=(число).(h_L=L₀)                         (13)

От предпоставките (12) и (13) стигаме до силогистичното заключение:

дължшина (L)=(число).(L₀=h_L)                (14)

В крайна сметка, от точки (2.3.1, 2.3.2) правим извода, че развитието на материята започва от определени природни константи-мащаби – (h_Е=E₀), (h_m=m₀), (h_L=L₀), (h_t=t₀) за основните величини. Това обстоятелство е от особено значение, тъй като следствията от определеното начало не могат да бъдат други, освен определени обекти, явления, процеси. Благодарение на тази всеобхватна определеност природата е познаваема и тече познавателен процес, в който Съзнанието създава по-удобните макромащаби-константи. С тях се процедира по същия начин, както с природните константи, тъй като са кратни (зоната от природните константи до самата нула е недостъпна за познанието поради неопределеност).

В допълнение ще вметнем, че, в количествено отношение, масата (h_m=m₀) и енергията (h_Е=E₀) са истински, абсолютни константи на материята (нейни главни характеристики).`Докато мащабите за дължина (h_L=L₀) и време (h_t=t₀) търпят промени, но за стотици милиони години, т.е. са, един вид, псевдоконстанти.

4. Първична клетка на материята (ядрен модел)

Както споменахме, в своята същност дуализмът се свежда до една единствена закономерност – „материално проявление-нематериално (идеално) проявление“. Този природен феномен идва от дълбините на материята – от някаква изходна материално-идеална структура, която внася своята двойнственост в цялото многообразие на следващата производна продукция. Матералното поражда материалните характеристики, идеалното – идеалните. И така чак до появата на двойките „материално тяло-идеално съзнание“ и „материален мъжки пол-идеален женски пол“. С други думи, развитието на материята става на Принципа на подобие. Същият позволява на ума да пробива до самото начало на процеса, водейки се от устройството и закономерностите на видимата природа. В това отношение можем да предложим следните съображения:

Природната константа-мащаб за маса (h_m=m₀) не може да представлява друго, освен масата на неделима частица (атомът на Демокрит – V век п.н.е.). ^[5] Възможността за осцилиране на частиците (m₀), каквато е реалността, подсказва, че около тях е налице противоположното качество – идеална пустота. Нематериалното, празното, „нищо“-то не може да бъде пространствено. То следва да се разпъва от самото присъствие на материалната частица като ядро. Респективно, идеалното следва да се намира в напрегнато състояние – източник на сила, приложена върху материалното (съзнанието движи тялото, идеите движат масите). В този смисъл, материалната същност, идеалната същност и силата между тях (от която произтичат разните видове сили) са източник и двигател на развитието. Тук няма духовност, няма разум. Всичко е чиста физика. Поради идеалната връзка между ядрата, наличната енергия е вечна – несътворима и неунищожима.

Така възниква представата за дуалистична, силово напрегната първична клетка – материално ядро-празна околност. Цялата маса е съсредоточена в ядрото – природната константа-мащаб за маса (h_m=m₀). А двойката противоположности се явява заредена с енергия – природната константа-мащаб за енергия (h_Е=E₀ – Планковата константа). ^[6] От друга страна, линейният размер на тази клетка представлява крайна пространствена единица – природната константа-мащаб за дължина (h_L=L₀). Това е разстоянието (R₀) между центровете на две съседни ядра, което повече не може да се изминава на части (R₀=h_L=L₀ ).

Така ситуираната първична клетка е „тухличката“ на Всемира – структурен прототип на всички следващи образувания, сътворяваща цялата природа точно по свой образ и подобие („едно е всичко, всичко е едно“ – Парменид – VI-V век п.н.е.). ^[7] Сиреч, в действие е Принципът на подобие. Негов продукт е ядреният модел – масивно ядро-празна околност (или рехава). Виждаме го при атомите (електронните слоеве са околност), системите от типа на Слънчевата (пространството на планетите е околност), галактиките (звездната обвивка е околност), самата сферична Метагалактика (галактиките са околност). Същото устройство следват клетките на живата материя, семейната клетка на Обществото (женското естество е обгръщаща околност), клетката на управлението (Парламентът е обгръщаща околност) и т.н.

Тези разсъждения са принципни, без да целят точност и изчерпателност. Просто очертават законовата посока, с която трябва да сме наясно и да съблюдаваме (а не да се облягаме на субективни представи и мнения).

5. Линейна плътност на материята

На базата на природните константи въвеждаме важната величина „линейна плътност на материята“ (ρ₀=m₀/R₀). Това е линейната плътност на първичните клетки, респективно, на силовите линии, съставени от тях. Промяната на тази величина отразява кръговратните състояния на субстанцията. Нейният максимум фиксира момента на критично напрегнат покой, след който настъпва взривно преминаване в центробежно движение. С една дума, енергията на първичната клетка от изцяло потенциална (Е₀=Е_р=F₀.R₀) става изцяло кинетична (Е₀=Е_к=m₀.с²), без възможност за междинни стойности. Оттук и следната енергитична зависимост:

F₀.R₀ - m₀.с² = 0  или  F₀.R₀ = m₀.с²                         (15)

6. Единство на силите

Силата (F₀) е единствената възможна и налична сила в природата – споменатото трето, силово начало. Нейната формулировка следва директно от (15):

F₀=c².ρ₀  или  F₀=(с²/ρ₀).ρ₀²  – първообраз на закона за гравитацията           (16)

Изразът в скоби следва да е гравитационната константа:

G = с²/ρ₀      [m³/kg.s²]                                                                                                 (17)

7. Заключение

Прин;ипът на противоположност, Принципът на количествено-качествена определеност и Принципът на подобие стоят в основата на нормалната познавателна дейност на Съзнанието. Съвременната физика обаче развива възгледи и интерпретации далеч извън тази нормалност.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2024 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2024)