Резюме: Статията показва Планковата константа отвътре, съответно, разкрива нейния произход и уточнява нейната структура, а именно: Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят: E=m.с2. Друг начин за определяне не съществува. По същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната: Е=m.λ2.f2. Енергията не зависи от честотата (понеже λ.f=c – const.). Изходната квантова формула (E=h.f) е некоректна, защото представя закона Е=m.λ2.f2 като Е=(m.λ2.f).f . Така насилствено въвежда зависимост на енергията от честотата, а изразът в скоби, който очевидно вече не означава нищо, нарича Планкова константа: h=m.λ2.f. Докато коректната връзка е: P=h.f [ват], със законов вид на Планковата константа: h=Е0=m0.с2=m0.(λ.f)2 [ват.сек]. Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период). Константата (m0) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя). Това са фактите. Днешното догматично мислене ги игнорира.
Ключови думи: енергия, маса, Планковата константа, атом на Демокрит
Материалната
величина „маса-(m)“
образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете
величини се взаимоопределят. Сиреч, способът за определяне
на енергията-(Е) е един единствен – чрез масата-(m) и скоростта-(c) в следния познат порядък:
Е=m.c2 закон (1), вид (1)
Абсолютно по същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Само че тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната:
Е=m.λ2.f2 закон (1), вид (2)
Изрично отбелязваме: Енергията-(Е) не зависи от честотата-(f) (понеже λ.f=c – const.).
Как в тази реалност се вписва предложението E=h.f (изходната квантова формула)?
То говори за неяснота по въпроса (обяснима за онези далечни времена). В
резултат физиката учредява този трети вид на закон (1) – изопачена форма на вид
(2):
Е=(m.λ2.f).f закон (1), вид (3)
Това изразяване е математически неукоримо. Но, освен математика, е неабходимо още нещо. Съчетанието (λ.f=c) е материално-идеалното взаимоопределяне дължина (L)-време (t): L=t.c – закон (2), чието нарушаване (разчленяване) е недопустимо. А точно това прави днешната физика. Образно казано, във вид (3) тя просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“, прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ2.f (извън метафората този израз не означава нищо, е без смисъл). За щастие, въпросната страховита картина е само в главите ни.
И така, за вълнов процес с честота (f) коректната връзка е (директно от закона Е=m.c2): dE/dt=d(m.c2)/dt , респективно, P=h.f [ват]. Следователно законовия вид на Планковата константа е: h=Е0=m0.с2=m0.(λ.f)2 [ват.сек].
– Константата
(h) представлява гранично дискретна порция енергия (от
един вълнов период).
– Константата
(m0) е съответна гранично дискретна порция
маса (частица на полевата материя – неделимият атом на Демокрит).
Това са фактите.
Но днешното догматично мислене ги игнорира.
Нищо! Както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025)
Няма коментари:
Публикуване на коментар