СЪЩНОСТНА ДИСЕКЦИЯ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА

Резюме: Изходната квантова формула-(E=h.f) е некоректна. Показваме как изглежда съставката (h) отвътре. Разкриваме нейния противоестествен произход, откъдето идва липсата на физически смисъл. Представяме правилния вид на Планковата константа. По-конкретно: Директно от закона E=m.с² (друг начин за изразяване на енергията не съществува) следва енергията на електромагнитната вълна: Е=m.λ².f² (изразена чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната). Енергията не зависи от честотата. Предложението-(E=h.f) обаче представя закона Е=m.λ².f² като Е=(m.λ².f).f (нарушава, деформира закона: λ.f=c). Така насилствено въвежда зависимост на енергията от честотата, а изразът в скоби, който очевидно вече не означава нищо, нарича Планкова константа: h=m.λ².f. Докато коректната връзка е: P=h.f [ват], със законов вид на константата: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек]. Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период). Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя). Това са фактите.

Ключови думи: енергия, маса, Планковата константа, атом на Демокрит

Материалната величина „маса-(m)“ образува антиподна двойка с нематериалната величина „енергия-(Е)“. Затова двете величини се взаимоопределят. Сиреч, способът за определяне на енергията-(Е) е един единствен – чрез масата-(m) и скоростта-(c) в следния познат порядък:

 Е=m.c²                            закон (1), вид (1)

 Абсолютно по същия начин се определя и енергията на електромагнитната вълна. Само че тук скоростта-(c) се изразява чрез дължината-(λ) и честотата-(f) на вълната:

 Е=m.λ².f²                       закон (1), вид (2)

 Изрично отбелязваме: Енергията-(Е) не зависи от честотата-(f) (понеже λ.f=c – const.).

Как в тази реалност се вписва предложената изходна квантова формула: E=h.f ?

Същата говори за неяснота по въпроса (обяснима за онези далечни времена). В резултат физиката учредява този трети вид на закон (1) – изопачена форма на вид (2):

Е=(m.λ².f).f                          закон (1), вид (3)

Това изразяване е математически неукоримо. Но, освен математика, е неабходимо още нещо. Съчетанието (λ.f=c) е материално-идеалното взаимоопределяне дължина (L)-време (t): L/t=c – закон (2), чието нарушаване (разформиране) е недопустимо. А точно това прави днешната физика. Образно казано, във вид (3) тя просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“, прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ².f  (извън метафората този израз не означава нищо, е без смисъл). За щастие, въпросната страховита картина е само в главите ни.

 И така, за вълнов процес с честота (f) коректната връзка е (директно от закона Е=m.c²): dE/dt=d(m.c²)/dt , респективно, P=h.f [ват]. Следователно законовия вид на Планковата константа е: h=Е₀=m₀.с²=m₀.(λ.f)² [ват.сек].

– Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).

– Константата (m₀) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя).

Това са фактите. Но днешното догматично мислене ги игнорира.

 Нищо! Както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2025 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2025)