SOLVING THE LORENTZ TRANSFORMATIONS IN THE FRAMEWORK OF THE NEWTONIAN MECHANICS (РЕШАВАНЕ НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ В РАМКИТЕ НА НЮТОНОВАТА МЕХАНИКА)

Abstract     (MT)

In the paper, I give quite elementary solution to the Lorentz transformations based entirely on Newtonian mechanics, whatever the contemporary physics considers impossible.

In order to show that I will present the transformations for the exemplary case "Inertial system K' moves with velocity v to right relative to a stationary system K along the axes X'=X " with the laying b=(1-v²/c²)^1/2, namely:

x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – viewpoint К'     (1)

Now in essentially... In expressions (1) x coordinate is nothing more than the distance which the light signal travels in a system K for time t with speed с. That is, here will be in force the classical connection x/c=t. This logic not subject to contestation. Then dependencies (1) I can write in the following way (with the laying a=1-v/c):

x'=(x–v.х/с)/b   or   x'=x(1–v/с)/b  or   x'=x.а/b    

t'=[t–(v/с).(x/c)]/b  or t'=(t–v.t/c)/b  or t'=t(1–v/c)/b   or   t'=t.а/b

Only goodness knows deep in what incomprehensible mysteries may be found inseparable intertwining of meters and seconds. Because in the exposed objective reality obviously such precedent does not exist (in the nature not become miracles).

ABOUT THE LACK OF REALISM IN THE THESIS "UNITED SPACE-TIME" (ЗА ЛИПСАТА НА РЕАЛИЗЪМ В ТЕЗАТА "ЕДИННО ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ")

Abstract     (МТ)

Directly to the question this is what the specialists V.V.Struchkov and B.M.Yavorskiy write: "In the Lorentz transformations the spatial coordinates and time are closely intertwined and the time is impossible to separate from the spatial coordinates. In the STR, the space and time represent a unitary variety; it is called space-time. This is a four-dimensional variety in which it can not be broken down into two independent variety: a three-dimensional coordinate space and one-dimensional time."

All scientific utterances on the subject accentuate precisely on the circumstance that the spatial coordinates and time are intertwined and it is impossible to separate. This understanding is devoid of realism and taking general ideological reason and taking a concrete factlogy. Actually, it comes to one a general fallacy as a result of uncritically pursuit of the Special Theory. To be able distinctly to show this, let us first to present the Lorentz transformations for the exemplary event "Inertial system K' moves with velocity v to right relative to a stationary system K along the axes X'=X " with the laying b=(1-v²/c²)^1/2 :

x'=x/b – (v.t)/b ; t'=t/b – (v.x/c2)/b  – viewpoint K'         (1)                                    

Form (1) of the transformations is intimidating because of the obvious presence of not incompletely carried out mathematical operations. Relativism, however, accepts it as final, announcing that this unfolded sort is due precisely of the in question interweaving of the spatial coordinates with the time which phenomenon leads to the impossibility to further mathematical rationalization. For a demonstrativer plan of this strange position and its criticism will write the transformations (1) in following excellent sort:

x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b  – viewpoint K'             (2)

Of the expressions (2) makes clear that the relative doctrine there is a problem with the operation in brackets - considers it unrealizable for the prominent reason. The full insolvency of this concept becoms visible in expressing of the Lorentz transformations ounly with dimensions m for the meters of coordinates and s for seconds of time, namely:

m'=(m–m.s/s)/b   or   m'=(m–m)/b  ;  s'=(s–m.m.s2/m2.s)/b    or   s'=(s–s)/b       (3)

Videlicet is not observed any interweaving of spatial and temporal dimensions and operation in the brackets is completely feasible. After its performance is obtained:

m'=m/b  ;  s'=s/b                          (4)

Results (3), (4) throw new light on the Lorentz transformations, with curious implications for the conclusions of the Special theory.

THE WORLD IS ARRANGED ON THE PRINCIPLE OF OPPOSITES (СВЕТЪТ Е УСТРОЕН НА ПРИНЦИПА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ)

THE WORLD IS ARRANGED ON THE PRINCIPLE OF OPPOSITES

Abstract   (МТ)

PRINCIPLE OF RELATIVITY means a principle of identity, principle of one-quality, principle of the same-sex medium, principle of inconspicuousness. In a word, a principle of relativity means principle of indefiniteness and, then, principle of incognizability (be searched and recognize a white stain on a white screen is nonsense).

PRINCIPLE OF OPPOSITES means a principle of duality (of dualism), principle of polarity, principle of the androgynous model, principle of difference. In a word, a principle of opposite means principle of definiteness of the one by the other and, then, principle of winning picks (the difference between two objects makes them identifiable). 

It is clearly seen that the presented two principles are incompatible. The moving relative to one another inertial systems are subordinate or on relativity (indefiniteness) or on opposite (definiteness). Another possibility does not exist. One of the principles should be insolvent.

To this factual situation, Einstein approached in the following way: First at the base of the study put the principle of relativity for absolute identity of the inertial systems (the same two systems are moving relative to one another). But then does not start to build Theory on the condition for their full equality, as required by this principle, and passes to the principle of opposite by introducing the opposition "stationary system-a system in motion" (the one system is moving relative to the other). Such opposition cannot be symbolic, just for convenience because now completely real toward one system has a speed, while toward the other will not. Precisely on the basis of this opposition and, then, precisely in accordance with the principle of opposite Einstein   works out the ratios called Lorentz transformations, giving arisen from this confrontation differences between systems. Barely then returned beak to the principle of relativity, considering possible and plausible already the extracted results of difference of the systems to be converted into identity.

The whole this maneuvering has its logical explanation. Simple the principle of relativity does not conform to the rules of mathematics. The last are adequate precisely on the principle of opposite (each equation represents a comparison of the two opposite sides...the decision of the equation consists of in finding the difference between the two sides). Videlicet, Einstein is forced to lay a opposite of the systems to be able to work out the equations called Lorentz transformations. And through them reveals that the systems are really differ in their parameters. But then, to return on the principle of relativity, he makes the strange move of unification of the differing systems. In this way arrives at the paradoxical final conclusion that the systems simultaneously are different and identical.

But in the Nature does not become miracles! It is clear that to such an outcome could be reached only by distortion of mathematics, namely: Expressed symbolically, the theory of relativity proposes on condition, giving a difference between the values A and B on the type A=B/b, for your feedback to be in force the identical dependence B=A/b, but not mathematically correct B=A.b, which is an obvious parody.

Резюме

ПРИНЦИП НА ОТНОСИТЕЛНОСТ означава принцип на тъждественост, принцип на еднокачественост, принцип на еднополовост, принцип на неразличимост. С една дума, принцип на относителност означава принцип на неопределеност и, значи, принцип на непознаваемост (да се търси и разпознае бяло петно върху бял екран е безсмислица).

ПРИНЦИП НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ означава принцип на двойнственост (на дуализъм), принцип на полярност, принцип на двуполовост, принцип на различие. С една дума, принцип на противоположност означава принцип на определеност на едното чрез другото и, значи, принцип на познаваемост (разликата между два обекта ги прави разпознаваеми).

Ясно се вижда, че разглежданите два принципа са несъвместими. Движещите се една спрямо друга инерциални системи са подвластни или на относителност (неопределеност), или на противоположност (определеност). Друга възможност не съществува. Единият от принципите следва да е несъстоятелен.

Към това фактическо положение Айнщайн подхожда по следния начин: Първо в основата на изследването поставя принципа на относителност за абсолютна тъждественост на инерциалните системи (две еднакви системи се движат една спрямо друга). После обаче не тръгва да строи Теорията по условието за тяхното пълно равноправие, както се изисква от този принцип, а преминава към принципа на противоположност чрез въвеждане на противопоставянето "неподвижна система-система в движение" (едната система се движи спрямо другата). Това противопоставяне не може да бъде символично, само за удобство, защото вече напълно реално към едната система има скорост, докато към другата няма. Именно на базата на тази противоположност и, значи, именно в съответствие с принципа на противоположност Айнщайн извежда съотношенията, наречени Лоренцови трансформации, даващи възникналите от това противопоставяне разлики между системите. Едва след това се връща обратно на принципа на относителност, считайки за възможно и достоверно вече добитите резултати за различие на системите да се превърнат в тъждество.

Цялото това маневриране има своето логично обяснение. Просто принципът на относителност не съответства на правилата на математиката. Последните са адекватни именно на принципа на противоположност (всяко уравнение представлява сравняване на две противни страни...решението на уравнението се състои в намиране на разликата между двете страни). Сиреч, Айнщайн е принуден да положи противоположност на системите, за да може да изведе уравненията, наречени Лоренцови трансформации. А чрез тях разкрива, че системите наистина се различават по своите параметри. След това обаче, за да се върне на принципа на относителност, той предприема странния ход на отъждествяване на различаващите се системи. По този начин стига до парадоксалния краен извод, че системите хем се различават, хем са тъждествени.

Но в Природата не стават чудеса! Ясно е, че до такъв резултат може да се стигне само чрез изопачаване на математиката, а именно: Изразено симнолично, теорията на относителността предлага, при условие, даващо различие между величините А и В от вида А=В/b, за обратната връзка да е в сила тъждествената зависимост В=А/b, а не математически коректната В=А.b, което е очевидна пародия.

ОТВОРЕНО ПИСМО 7 / OPEN LETTER 7

          Дължа да съобщя, че "ПИСМО 7" е изпратено до считаните за физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски".

_______________________________________________________________________ 

          Здравейте!

    Релативизмът представлява невероятна смесица от априорни умозрения и оперативни грешки, прекрачващи нормите на разума. Нужно е интелектът да мобилизира до край разсъдъчните си способности, за да осъзнае псевдонаучните внушения и се отърси от тях. Работейки в тази насока, ще дам кратка анотация на изводите, извлечени от обективното изследване на постановката: Инерциална система K' се движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите Х'=Х. В система K са отмерени дължина L (върху оста Х), време t и маса m.

ОТВОРЕНО ПИСМО 6 / OPEN LETTER 6

 Дължа да съобщя, че "ПИСМО 6" е изпратено до считаните за физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски".

__________________________________________________________ 

               Здравейте!

  
           Прикачената статия представя особеностите на поведението на светлината в движещите се инерциални системи, против изкривените представи на релативизма. Моля, вижте за какво става въпрос от цитираното резюме:

ОТВОРЕНО ПИСМО 5 / OPEN LETTER 5

Дължа да съобщя, че "ПИСМО 5" е изпратено до считаните за физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски"

_______________________________________________________________________

            Здравейте!

            

           Относно решението на предложения неотдавна примерен трансфер на дължина,

       Моля, рагледайте с нужното внимание прикачената статия (дава да се разбере откъде тръгват заблужденията и бедите на релативизма). Накратко, тъй като в Природата не стават чудеса, ерго, не съществуват парадокси, ето в какво се състои допуснатата грешка:

ОТВОРЕНО ПИСМО 4 / OPEN LETTER 4

Дължа да съобщя, че "ПИСМО 4" е изпратено до считаните за физико-философски елит 

няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. КлиментОхридски"

 _______________________________________________________________________

            Здравейте!

           След като показах несъстоятелните като физика и философия страни на двата постулата на Специалната теория (Philosophy&Physics – Criticism , http://alniko-knowledge.blogspot.com/), надявам се да Ви бъда полезен с пример за грешен и правилен трансфер на дължина между инерциални системи. 
           (половин страница прикачен файл)

           Поздрави!
           А. Николов

_____________________________________________________________________

ЗА НЕОБХОДИМАТА КОРЕКЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

ON NECESSARY ADJUSTMENTS OF SECOND POSTULATE
OF THE SPECIAL THEORY

Abstract          (MT)

The inertial systems are moving with countless speeds in countless directions. In this situation of all sorts differences the behavior of light manifestly does can not to be so elementary, as it represents the Special theory. The sober mind can not agree to the alogism both the light to move equally in all systems, and to move independently of their movement. This unscientific assertion known as"second postulate" missesone key point. It is necessary firstly the systems to be brought under a common denominator. Only then the light signals would move equally in all of them, its all the same are moving into one system. The analysis shows that such an unification is possible and, in fact, is done automatically -the systems always equate to a system with characteristics "zero speed", "zero direction" (absolute peace), which is a system of the same light signals. The unification with this system is done by the mechanism of the closed loop "straight-reflected" signal (principle of opposites), which annuls the asymmetry between the sections "going-return". So the systems as if stand stationary. That is why with bidirectional (dispatch - reflexive) signal their movement towards the peace is in principle undetectable (and not that the peace does not exist). The second postulate simply need to reflect this natural regularity. Otherwise appears antinature, antilogics, antisense (in the moving systems K ', K "... Kn unidirectional speed of light - only in the section "going" or only in the section "return" - is a variable quantity depending on the speed of the system in which measurement takes place during...it is time the relativism finally to realize this and to show signs of intelligence and constructiveness). Here we fix its corrected definition. On this basis we make united assessment of experiments of Michelson-Morley (1881), Roemer (1676), Bradley (aberration - 1728), Sagnac (1913), Fizeau (1851).

Резюме

Инерциалните системи се движат с безброй скорости в безброй посоки. В тази ситуация на всевъзможни различия поведението на светлината явно не може да бъде така елементарно, както го представя втория постулат на Специалната теория. Необходимо е първо системите да бъдат приведени под общ знаменател. Едва тогава светлинните сигнали ще се движат еднакво във всички тях, все едно се движат в една система. Анализът сочи, че такова унифициране е възможно и, де факто, се извършва автоматично – винаги и само към система с характеристики "скорост нула", "посока нула" – абсолютен покой, която е система на самите светлинни сигнали. Уеднаквяването с нея става чрез механизма на затворения контур "прав-отразен" сигнал (Принцип на противоположностите), който анулира асиметрията между участъците "отиване-връщане". Така системите сякаш стоят неподвижни. Това означава, че с двупосочен (отправно-възвратен) сигнал движението им спрямо покоя е принципно неоткриваемо (а не, че покоят изобщо не съществува). Вторият постулат просто трябва да отрази тази естествена закономерност. Иначе се явява антиприрода, антилогика, антиразум (в движещите се системи K', K"...Kⁿ еднопосочната скорост на светлината – само в участъка "отиване" или само в участъка "връщане" – е променлива величина, зависеща от скоростта на системата, в която протича измерването...време е релативизмът най-сетне да осъзнае това и да прояви признаци на разум и конструктивност). Тук даваме неговата коригирана дефиниция. На тази база правим единна оценка на еспериментите на Michelson-Morley (1881г), Roemer (1676г), Bradley (аберация – 1728г), Sagnac (1913г), Fizeau (1851).

. 

Ключови думи: инерциални системи, втори постулат, абсолютен покой

PRECISE FORMAT OF THE LORENTZ TRANSFORMATIONS – UNSOUNDNESS OF THE UNITED SPACE-TIME

Abstract                (MT)

It is by all means proved scientific fact that the World is structured on the Principle of opposites. Space and time are opposite natures – material and ideal. The united space-time is a fiction of relativism. We will demonstrate this with the Lorentz transformations between the inertial systems K and K' (we accept that the source of light K'(x', t') is moving in relation to K(x, t) , for example, to the right with velocity v on the axes X'=X and replace b=(1-v²/c²)^1/2). The appearance of the transformations [x'=(x-v.t)/b  ;  t'=(t-v.x/c²)/b] is obviously intermediate (suggests that the mathematical operation in brackets is not bringed to the end). The expressions vt and vx/c² have the meanings, accordingly vt=Δx and vx/c²=Δt, which means that the so-called united space-time is an invention (fiction) of relativism. Actually, ∆x and ∆t are manifestly corrections to the x coordinate and time t, caused by transposition of the systems and the top speed of light. As a result (x-∆x)=x_cor is the corrected coordinate x and (t-∆t)=t_cor is the corrected time t. I.e. x' and t' are not reciprocal of x and t , but they are reciprocal quantitys of x_cor and t_cor . Therefore, we can represent the transformations in their lawful form: x'=x_cor/b ; t'=t_cor/b (or l'=l/b ; t'=t/b) for viewpoint K'. Then, without any doubt, the reverse expressions will be these: x_cor=x'.b ; t_cor=t'.b (or l=l'.b ; t=t'.b)  for viewpoint K (only in this way the laws retain their shape). It is these dependences are obtained at the solving of the experiment of Michelson-Morley. And so, according to Lorentz transformations, the true meaning of the ratio (parameters K')=k(parameters K) is a Principle of similarity (k is a coefficient of similarity). The Principle of relativity appears without absolute status. It remains in force only in conditions of the so-called isolated laboratory (lack of an opposite side). Only then, in no way can be established whether k is b, or 1/b.     

Keywords: inertial systems, Lorentz transformations, Principle of opposites, Principle     

                          of relativity

ТОЧЕН ФОРМАТ НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ – НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЕДИННОТО ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ

Резюме

Всячески доказан научен факт е, че Светът е структуриран на Принципа на  противо­по­ложностите. Пространството и времето са противоположни същности – материална и идеална. Единното пространство-време е фикция на релативизма. Ще демонстрираме това с Лоренцовите трансформации между инерциалните системи K и K' (приемаме, че източникът на светлина K'(x', t') се движи относно K(x, t), примерно надясно, със скорост v по осите X'=X и полагаме b=(1-v²/c²)^1/2). Видът на трансформациите [x'=(x-v.t)/b  ;  t'=(t-v.x/c²)/b] очевидно е междинен (дава да се разбере, че математическото действие в скобите не е доведено докрай). Изразите v.t и v.x/c² имат значенията, съответно v.t=∆x и v.x/c²=∆t, което означава, че така нареченото общо време-пространство е изобретение (измислица, фикция) на релативизма. Всъщност, ∆x и ∆t представляват корекции на координатата x и времето t, причинени от разместването на системите и крайната скорост на светлината. Като резултат (x-∆x)=x_cor е коригираната координата x, а (t-∆t)=t_cor е коригираното време t. Т.е. x' и t' не са реципрочни на x и t , а са реципрочни на величините x_cor и t_cor . Следователно можем да представим трансформациите в тяхната законна форма: x'=x_cor/b ; t'=t_cor/b (or l'=l/b ; t'=t/b) за гледна точка K'. Тогава, без никакво съмнение, обратните изрази ще бъдат тези: x_cor=x'.b ; t_cor=t'.b (or l=l'.b ; t=t'.b) за гледна точка K (само така законите запазват формата си). Тъкмо тези зависимости се получават при решаването на експеримента на Майкелсон-Морли. И така, съгласно Лоренцовите трансформации, истинско значение на съотношението (параметри K')=k(параметри K) е Принцип на подобие (k е коефициент на подобие). Принципът на относителност се явява без абсолютен статус. Той остава в сила само в условията на така наречената изолирана лаборатория (липса на противоположна страна). Единствено тогава по никакъв начин не може да се установи дали k е b или 1/b.    

Ключови думи: инерциални системи, Лоренцови трансформации, Принцип на противоположностите, Принцип на относителността

AN EXAMPLE OF WRONG AND RIGHT TRANSFER OF LENGTH BETWEEN INERTIAL SYSTEMS

(MT)

       Two comments to my articles I see particularly suitable for a repeated emphasis on the relative problem. Once in previous article did this enough thoroughly on the first "Even Galilei has formulated..." (Anonymous January 30, 2012), now I will focus briefly and on the second.

        For clarity, I will execute again the known staging: Inertial system K' is moving relative to a stationary system K with velocity v along the axes X'=X.

        At a relative peace of the systems observer K and observer K' plot on the axis X' points A' and B' and determine the distance between them as a length L₀ . After that system K' starts inertial motion.

КРИТИЧНО ЗА НАУЧНАТА КРИТИКА

Два коментара към мои статии ми се виждат особено подходящи за повторно акцентиране върху релативния проблем. След като в предната статия направих това достатъчно обстойно по първия "Още Галилей е формулирал..." (Анонимен 30 Януари  2012 / 20:42), сега ще се спра ред по ред и на втория.

ANTIRELATIVE EVIDENCE OF THE NORMAL LOGIC

             Abstract          (MT)

             In the inertial systems, there is no hype sense. They are either identical in Galilei or are various in Einstein. Another interpretation is off. If the method of scientific comparison (intuitively applied by Einstein) was accessible for Galilei, he would never introduced (invented) the notorious Principle of relativity. If the logic "or identity, or difference" not escaped of Einstein, he would never misled the science with its ludicrous new logic "and identity, and difference".

             Keywords: inertial systems, identity, difference

АНТИРЕЛАТИВНИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА НОРМАЛНАТА ЛОГИКА

           Резюме        

       При инерциалните системи няма никакъв свръхсмисъл. Те или са тъждествени по Галилей, или са различни по Айнщайн. Друга интерпретация е изключена. Ако методът на научно сравняване (интуитивно приложен от Айнщайн), беше достъпен за Галилей, той никога не би въвел (измислил) прословутия Принцип на относителност. Ако логиката "или тъждество, или разлика" не убягваше на Айнщайн, той никога не би подвел науката със своята нелепа нова логика "хем тъждество, хем разлика".

              

             Ключови думи: инерциални системи, тъждество, разлика

РАЗГРИМИРАНЕ (37) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Физико-философските изследвания до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:

EXACT DEFINITION OF SECOND POSTULATE OF THE SPECIAL THEORY

Abstract      (MT) 

The article treats the following questions: 1) The exact definition of the Second postulate of the Special theory, 2) The Ratio of indefiniteness "exact velocity c of the light signal at an inexact (asymmetric) closed contour" or "inexact (average) velocity c of the light signal at an exact (symmetric) closed contour" and 3) The single place of the experiments of Michelson-Morley and Sagnac in the relative theory.

Keywords: special theory, second postulate, ratio of indefiniteness, experiments of Michelson-Morley, experiments of Sagnac 

ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Резюме

Статията третира следните въпроси: 1) Точната дефиниция на Втория постулат на Специалната теория, 2) Съотношението на неопределеност "точна скорост с на светлинния сигнал по неточен (асиметричен) затворен контур" или "неточна (средна) скорост с на светлинния сигнал по точен (симетричен) затворен контур" и 3) Единното място на експериментите на Майкелсон-Морли и Саняк в релативната теория.

Ключови думи: специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност, опит на Майкелсон-Морли, опит на Саняк

РАЗГРИМИРАНЕ (36) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 3

От предните анализи се видя, че Вторият постулат (както и Първия) е дефиниран със загърбване на реалността, ерго, на Принципа на противоположностите, на който е устроен Света...и който е Принцип на различие, е Принцип на асиметрия. Изобщо, разнищвайки Теорията, не мога да се освободя от усещането, че в нея, своего рода, елементите на чудодейност надделяват над научното начало. Но да продължа с изследването на Постулата. За целта отново ще дам неговата "всесилна" формула:

РАЗГРИМИРАНЕ (35) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 2

За мисленето в разумни категории е просто учудващо как уж изпитаната и борбена философия се е докарала до положението повече от сто години да я баламосва и манипулира новоизлюпения, и с видими отклонения от нормата, релативизъм. Повече от ясно е, че тя, на базата на своите неопровержими философски основания и в интерес на цялото Познание, не само има пълното право, а е длъжна да се опълчи на предлаганите недомислени релативни "позитиви". Време е тясно специалната физическа гледна точка да започне да се съобразява с всеобщите закони.

РАЗГРИМИРАНЕ (34) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 1

                                                                                                  В памет на Михаил и Екатерина!

Намирам за редно още в началото да уведомя корифеите на съвременната физика, че настоящото изложение не вещае нищо добро за техните релативни възгледи! Чакат ги повече от тежки изпитания!!

Вижте каква извъртяна наопаки ситуация! Де факто Специалната теория е хипотеза, решаваща едни проблеми, но създаваща други. Противно на научната практика обаче, физиката веднага се прехласва по нея и я признава изцяло, без много-много да й придиря за доказателства, експериментални потвърждения, покриване на общодисциплинарни изисквания и прочие. А изказванията в посока безразсъдството на ред нейни изводи само втвърдяват до екзалтация физикалното мислене, с алюзията, че не всекиму е дадено да може да вникне в тънкостите на релативните явления. Така, вместо Теорията да не знае мира в защита на своите "достижения", тя доволно мързелува в комфортното си ложе, а новите научни стилистики стоят в немилост, длъжни неуморно да търсят улики срещу нея. И десетките намерени все са недостатъчни за изумелите й гардове, прилагащи безцеремонно противната тактика на голото отричане "ТСБз" (Това Си Баба знае, Това Си Бае).