РАЗГРИМИРАНЕ (37) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Физико-философските изследвания до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:

EXACT DEFINITION OF SECOND POSTULATE OF THE SPECIAL THEORY

Abstract      (MT) 

The article treats the following questions: 1) The exact definition of the Second postulate of the Special theory, 2) The Ratio of indefiniteness "exact velocity c of the light signal at an inexact (asymmetric) closed contour" or "inexact (average) velocity c of the light signal at an exact (symmetric) closed contour" and 3) The single place of the experiments of Michelson-Morley and Sagnac in the relative theory.

Keywords: special theory, second postulate, ratio of indefiniteness, experiments of Michelson-Morley, experiments of Sagnac 

ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Резюме

Статията третира следните въпроси: 1) Точната дефиниция на Втория постулат на Специалната теория, 2) Съотношението на неопределеност "точна скорост с на светлинния сигнал по неточен (асиметричен) затворен контур" или "неточна (средна) скорост с на светлинния сигнал по точен (симетричен) затворен контур" и 3) Единното място на експериментите на Майкелсон-Морли и Саняк в релативната теория.

Ключови думи: специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност, опит на Майкелсон-Морли, опит на Саняк

РАЗГРИМИРАНЕ (36) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 3

От предните анализи се видя, че Вторият постулат (както и Първия) е дефиниран със загърбване на реалността, ерго, на Принципа на противоположностите, на който е устроен Света...и който е Принцип на различие, е Принцип на асиметрия. Изобщо, разнищвайки Теорията, не мога да се освободя от усещането, че в нея, своего рода, елементите на чудодейност надделяват над научното начало. Но да продължа с изследването на Постулата. За целта отново ще дам неговата "всесилна" формула:

РАЗГРИМИРАНЕ (35) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 2

За мисленето в разумни категории е просто учудващо как уж изпитаната и борбена философия се е докарала до положението повече от сто години да я баламосва и манипулира новоизлюпения, и с видими отклонения от нормата, релативизъм. Повече от ясно е, че тя, на базата на своите неопровержими философски основания и в интерес на цялото Познание, не само има пълното право, а е длъжна да се опълчи на предлаганите недомислени релативни "позитиви". Време е тясно специалната физическа гледна точка да започне да се съобразява с всеобщите закони.

РАЗГРИМИРАНЕ (34) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 1

                                                                                                  В памет на Михаил и Екатерина!

Намирам за редно още в началото да уведомя корифеите на съвременната физика, че настоящото изложение не вещае нищо добро за техните релативни възгледи! Чакат ги повече от тежки изпитания!!

Вижте каква извъртяна наопаки ситуация! Де факто Специалната теория е хипотеза, решаваща едни проблеми, но създаваща други. Противно на научната практика обаче, физиката веднага се прехласва по нея и я признава изцяло, без много-много да й придиря за доказателства, експериментални потвърждения, покриване на общодисциплинарни изисквания и прочие. А изказванията в посока безразсъдството на ред нейни изводи само втвърдяват до екзалтация физикалното мислене, с алюзията, че не всекиму е дадено да може да вникне в тънкостите на релативните явления. Така, вместо Теорията да не знае мира в защита на своите "достижения", тя доволно мързелува в комфортното си ложе, а новите научни стилистики стоят в немилост, длъжни неуморно да търсят улики срещу нея. И десетките намерени все са недостатъчни за изумелите й гардове, прилагащи безцеремонно противната тактика на голото отричане "ТСБз" (Това Си Баба знае, Това Си Бае).

RATIO OF INDEFINITENESS IN THE RELATIVE PHYSICS

Abstract       (MT)

There is an objective impossibility (prohibition) for simultaneous accurate measurement of length and time in nature. When the length is exact, the time is approximate and back when the time is exact, the length becomes approximate. The Ratio of indefiniteness confirms the Second postulate only in the part that the speed of light is a constant with a limit value с . Respectively, it refutes the Second postulate in the assertion that, as path and time, the directions "going" and "return" of the light signal always (in all systems) are fully equivalent. The Second postulate, as defined in the Special Theory will is entirely valid only in an absolutely stationary system. In this sense the ratio exact length/exact time, what offers us the Theory thanks to the in question postulate, can be achieved solely in the ideal (real inaccessible) conditions of this system. In other words, the Theory denies its existence, but in practice use it for their conclusions. The Ratio of indefiniteness speaks in support of the conclusions of the Special theory that the moving length and time are changing. Conversely, these findings of the Theory are argument for the veracity of the Ratio of indefiniteness. The same finds confirmation in the experimental results (Roemer – 1676, Sagnac – 1913 and others whose contemporary interpretation is wrong).

Keywords: length, time, special theory, second postulate, ratio of indefiniteness

СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

Резюме

В Природата е налице обективна невъзможност (забрана) за едновременно точно измерване на дължина и време. Когато дължината е точна, времето е приблизително и обратно, когато времето е точно, дължината става приблизителна. Съотношението на неопределеност потвърждава Втория постулат само в частта, че скоростта на светлината е постоянна величина, с гранична стойност с . Респективно, опровергава Втория постулат в твърдението, че, като път и време, посоките "отиване" и "връщане" на светлинния сигнал винаги (във всички системи) са напълно равностойни (тъждествени). Вторият постулат, така както е дефиниран в Специалната теория, ще е изцяло валиден само в една абсолютно неподвижна система...ще се отнася именно и само за нея. В този смисъл, отношениeто точна дължина/точно време , което ни предлага Теорията, благодарение на въпросния постулат, може да бъде достигнато единствено в идеалните (реално недостъпни) условия на тази система. Сиреч, Теорията отрича нейното съществуване, а, на практика, я ползва за изводите си. Съотношението на неопределеност говори в подкрепа на изводите на Специалната теория, че движещите се дължина и време търпят реални промени. И обратно, тези резултати на Теорията би следвало да са аргумент за истинността на Съотношението на неопределеност. Същото намира потвърждение и в опитните резултати (Рьомер - 1676г, Саняк - 1913г и други, чието съвременно тълкуване е грешно).

Keywords: дължина, време, специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност

РАЗГРИМИРАНЕ (33) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 5

До тук (Разгримиране (29), (30), (31), (32) на Специалната теория) решавах и коментирах определителната задача дължина/време с нарочна нагласа против тезата на Специалната теория за абсолютната точност на измерване на двете величини. Впрочем, в ущърб само на конкретната физика, а иначе в пълно съответствие с философската законност. Но, все пак, нека не избързвам с изводите. Защото, от ситуираните пет възможности за измерване на скорост, като безспорно изглежда само обстоятелството, че Съотношението на неопределеност има пряко отношение към нейния Втори постулат (косвено и към Първия). Докато, в общите аспекти на мисловния процес, нещата, на пръв поглед, изглеждат доволно объркани, а именно:

РАЗГРИМИРАНЕ (32) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 4

В предните три статии – изпълнения 1), 2) и 3) на опитната постановка за измерване на скорост в инерциални системи – дадох да се разбере защо и как се стига до пространствено-времево Съотношение на неопределеност. Заедно с това се постарах да стане ясно, че, в разгледаните ситуации, тази закономерност категорично отхвърля априорните (и с усещане за противоприрода) представи на Специалната теория за скоростта на светлината, вложени в нейния Втори постулат.

РАЗГРИМИРАНЕ (31) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 3

В представените два основни варианта за измерване на скорост е видно, че, от една страна, на Втория постулат са му необходими синхронизирани часовници, за да докаже правотата си срещу Съотношението на неопределеност. Но, от друга, часовници могат да се синхронизират само благодарение на неговата фамозна формулировка. Именитите специалисти обаче явно не се притесняват да веят байрак пред подобно самообслужване. С изтръпнала сетивност за парадоксите (ненормалностите), на тях, навярно, ще им бъде съвсем леко да направят избор в любопитния следващ вариант на измерване на скорост, имайки предвид, че в него не се налагат никакви синхронизации. Но първо да дам отново постановката на измерването:

РАЗГРИМИРАНЕ (30) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 2

Както показах в предната статия, измерването на скорост не може да стане без помощен сигнал, откъдето произтича неопределеност (приблизителност) на една от базите – пространствената или времевата. Обръщам внимание върху обстоятелството, че въпросният сигнал може да бъде всякакъв – светлинен, звуков, механичен. Достатъчно е неговата скорост да е по-голяма от измерваната. В този смисъл, ползвам светлинен сигнал не защото той е нещо по-специално от останалите и постига абсолютна точност (както го представя релативизмът), а поради максимално високата му скорост, водеща до минимална грешка в измерването (другите са груби и изискват идеализация).

РАЗГРИМИРАНЕ (29) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 1

След като показах обективното съществуване на явленията, включително на Познанието, в затворени пространствени и времеви форми, сега ще представя кръговия порядък на определянето в контекста на формулировката на Втория постулат. За целта ще дам класическите способи за измерване на скорост, в които следва да се вмества и измерването на скоростта на светлината, понеже за някакъв друг начин на оценка, черезвичаен, обособен само за нея, не се сещам. А не съм и дотолкова сведущ, че да се хвана тепърва да измислям нещо "по-така". Всъщност, за съвремието ни са предостатъчни озаренията в подобен стил на бол "знаещи и можещи"...включително, до най-висок ранг. Така че да си продължа по пътеката на класиката.

THE RELATIONSHIPE RELATIVISM-QUANTUM MECHANICS

Abstract         (MT)

The Lorentz transformations have a solution different from that of the Special theory. On this basis, without prerequisites, follows the conclusion: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m_с/b – moving viewpoint K'; L=L'.b ; t=t'.b ; m=m_с'.b – stationary viewpoint K; (b=(1-v²/c²)^1/2 and m_с=m'_с). These dependences suggest that between the systems K and K' is in force similarity – Principle of similarity (Principle of difference in proportion). In summary, (parameters K')=κ(parameters K), where κ is a coefficient of similarity. It follows from here that the Principle of relativity will be in force only to isolated laboratory, because solely then in no way can be established whether κ is b or 1/b. According to viewpoint K, with increasing the velocity v, kilogram K' decreases, from where are decreasing meter K' and second K' in the same degre. I.e, the scale of system K' alter simultaneously, in one direction and to the equal degree (in the Theory the changes are in different directions: meter K' is shortened, second K' is extended, kilogram K' increases). Here it is obligatory to test above dependencies for compatibility with "condition for preservation the form of laws". The result of the check is positive. To the same test, conclusions of the Theory fail, which is expected. Suffice it to mention only its monstrously outrage over reason with "the infinitely big mass in zero length" and the misapprehension: in dx'/dt' – dx' (meter K') tends to zero, dt' (second K') tends to infinity. The Planck's law E=hf also fails. His coordination with the prescribed "condition for preservation the form of laws" leads to the conclusion that the Planck's constant h should represent a border discrete portion of energy Е₀ , i.e. h=Е₀ . On the portion of energy h must correspond a portion of mass m₀ , according to the requirement E/m – const., respectively, h=m₀c². The quantity m₀ should represent a border discrete portion of mass – the indivisible atom of Democritus. The constants m₀, h and c will be the mainly definitions of substance and matter field - the so-called "ether" (which is absolutely motionless according the experiments of: Bradley-1725, Michelson-Morley-1881, Fizeau-1851, Sagnac-1913 etc.). The ether forms the space and gives the relationshipe "relativism-quantum mechanics". Here I will mention only that the Gravitational constant is a combination of them and reports the linear density of matter (the linear density of ether, respectively, of space, respectively, of  masses m₀).

Keywords: Lorentz transformations, Principle of similarity, Planck's constant, atom of Democritus

ВРЪЗКАТА РЕЛАТИВИЗЪМ-КВАНТОВА МЕХАНИКА

Резюме          

Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Специалната теория. На тази база, без постулиране, следват изводите: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m_с/b – движеща се гледна точка K' ; L=L'.b ; t=t'.b ; m=m_с'.b – неподвижна гледна точка K (b=(1-v²/c²)^1/2). Тези зависимости говорят, че между системи K и K' е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорция). В обобщен вид – (параметри K')=κ(параметри K), където κ е коефициент на подобие. От тук следва, че Принципът на относителността ще е в сила само за изолирана лаборатория, защото единствено тогава няма как да се установи дали κ е b или 1/b. Съгласно гледна точка K, с нарастване на скоростта v, килограм K' се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K' и секунда K'. Т.е., мащабите на система K' се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен (в Теорията промените са разнопосочни: метър K' се скъсява, секунда K' се удължава, килограм K' нараства). Тук е задължително да тестваме горните зависимости за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Резултатът от проверката е положителен.  На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посоча само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и недоразумението: в dx'/dt' – dx' (метър K') клони към нула, dt' (секунда K') клони към безкрайност. Законът на Планк E=h.f също се проваля. Неговото съгласуване с въпросното "условие за запазване..." води до извода, че Планковата константа h следва да представлява гранично дискретна порция енергия Е₁=Е₀=h . На порцията енергия h трябва да съответства порция маса m₀, така че да е изпълнено условието h=m₀c². Величината m₀ следва да представлява гранично дискретна порция маса – атомът на Демокрит. Константите m₀, h и c ще са главните определения на веществото и полевата материя - така наречения "етер" (който е абсолютно неподвижен, съгласно опитите на: Брадли-1725, Майкелсон-Морли-1881, Физо-1851, Саняк-1913 и др.). Етерът формира пространството и дава връзката "релативизъм-квантова механика". Тук само ще спомена, че Гравитационната константа е комбинация от m₀, h и c и отчита линейната плътност на материята (линейната плътност на Етера, респективно, на пространството, респективно, на масите m₀).

Ключови думи: Лоренцови трансформации, Принцип на подобие, Планкова константа, атом на Демокрит

РАЗГРИМИРАНЕ (28) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – СРАВНЯВАНЕ НА ДИНАМИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Всяко нормално функциониращо мислене вече трябва да е схванало максимата, че Познанието е колебателен процес, в който грешките са неотменима, съществена част от напредването. Респективно, че няма как периодът на небивал подем на физиката в началото на ХХ век да е безпроблемна, гладка права на успеха, както самовлюбено го представят физиците (и с нескрито чувство за интелектуално превъзходство). Разбира се, окуражени от липсата на авторитетна съпротива срещу новите самонадеяни учения, игнориращи безспорни всеобщи истини на Универсума...като в гротеска, без тревога и притеснение. Изобщо, грозно изкривена гледка, която бие по честта на философската наука. Въпреки това обаче се радва на глуповат радушен прием от последната?! Само една изостанала, закъсала, немощна философия (точната дума е неука – забравила корените си) може така безкрайно дълго да търпи да подритват законите й...с унизително пренебрежение. Тази жалка реалност ще проличи още по-отчетливо в поредните примери на следващото изложение.

РАЗГРИМИРАНЕ (27) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – ТЕХНИКА НА СРАВНЯВАНЕ

Както на няколко места споменах, дефиницията на Втория постулат на Специалната теория се нуждае от уточняване. Без такова той влиза в противоречие със самата сравнителна процедура, превръща се в груб алогизъм, който гарнира скоростта на светлината със солидна доза въображение. Една от стъпките за преодоляване на това положение минава през осмисляне на техниката на сравняване.

РАЗГРИМИРАНЕ (26) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – СПОСОБИ НА СРАВНЯВАНЕ

За правилното разбиране на познавателната теория и практика е важно да повторя няколко основни заключения. Разликите, ерго, определеностите съществуват обективно (оттам идва Принципът на противоположностите). Съзнанието само ги разкрива (определя, познава) чрез метода на сравняването. Този метод не е въпрос на сполучлив избор, на някакво блестящо интелигентно хрумване, а е пряко следствие от вездесъщия Принцип на противоположностите. Защото две противни страни няма как да се определят по друг начин, освен да се взаимоопределят – едната чрез другата, което значи едната, сравнена с другата (по схемата "теза-антитеза-синтез"). Сравняването им обаче не може да се осъществи при тяхно произволно, независимо положение в пространството и времето. Необходимо и достатъчно условие за неговото реализиране е те да застанат в отношение, да се обвържат в единство, да се противопоставят.

РАЗГРИМИРАНЕ (25) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – МЕТОД НА СРАВНЯВАНЕ

За разлика от родната модна тенденция да се приобщават към науката разни лекокрили философски алтернативи, сериозната, научната философия е приемствена, вървяща по пътя на разкриване на реални закономерности и причинно-следствени връзки, вплитайки ги в един безалтернативен образ-модел на Обективитета. В него допуснатите грешки подлежат на еднозначна корекция.

PRESERVATION THE FORM OF LAWS – PRINCIPLE OF SIMILARITY

Abstract     (MT)

The Lorentz transformations have a solution different from that of the Special theory. On this basis, without prerequisites, follows the conclusion: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m_c/b – moving viewpoint K'; L=L'.b ; t=t'.b ; m=m_c'.b – stationary viewpoint K (b=(1-v²/c²)^1/2). These dependences suggest that between the systems K and K' is in force similarity – Principle of similarity (Principle of difference in proportion). According to them, with increasing the velocity v, kilogram K' decreases, from where are decreasing meter K' and second K' in the same degre. Here it is obligatory to test them for compatibility with "condition for preservation the form of laws". The result of the check is positive (in similarity all proportions (laws) are preserved). To the same test conclusions of the Theory fail, which is expected. Suffice it to mention only its monstrously outrage over reason with "the infinitely big mass in zero length" and the mathematical absurdity: in dx'/dt' – dx' (meter K') tends to zero, dt' (second K') tends to infinity.

Keywords: inertial systems, Lorentz transformations, principle of similarity