В предните три статии
– изпълнения 1), 2) и 3) на опитната постановка за измерване на скорост в
инерциални системи – дадох да се разбере защо и как се стига до
пространствено-времево Съотношение на неопределеност. Заедно с това се постарах
да стане ясно, че, в разгледаните ситуации, тази закономерност категорично отхвърля
априорните (и с усещане за противоприрода) представи на Специалната теория за
скоростта на светлината, вложени в нейния Втори постулат.
Сега обаче ще покажа
още две възможности за същото измерване – изпълнения 4) и 5),– където се случва
тъкмо обратното. При тях Съотношението на неопределеност в логичен порядък се
съгласува със същия този Втори постулат. За целта, нека отново да представя
постановката на измерването:
Пробно тяло –
инерциална система K', с начало O', се движи спрямо неподвижна система К, с начало O, надясно с някаква скорост v
по осите Х'=Х. Пак надясно върху Х' и Х са отбелязани точки A' и A, така че, при покой
на системите една спрямо друга, е налице тъждеството дължина L' (разстояние O'A') = дължина L (разстояние OA).
4)
Измерване на отсечка OA (дължина L) с
часовник, придружаващ тялото-система K'
(с часовник в точка О' на K') – база дължина L :
Видима е и
възможността измерващият часовник да съпътства тялото от старта до финала. По
този начин същият със сигурност ще засече с абсолютна точност както началния
момент O'=O , така и крайния O'=А . Но, този път, на точната
дължина L ще отговаря не нужното
точно време t , а измереното точно
време t' .
Съгласно
Съотношението на неопределеност, между време t' и време t
ще има разлика. Както знаем, до същия извод стига и Специалната теория. Тя
извежда тази разлика благодарение на Втория си постулат. Т.е., точно време t' се явява приблизително, неточно
време t , така че отново ще е налице
условието:
v
= точна дължина L/неточно време t – възможното,
реалното измерване
5)
Измерване на отсечка O'A' (дължина L') с часовник в точка О на
система K – база време t:
И сега измерващият
часовник със сигурност ще засече с абсолютна точност както началния момент O=А', така и крайния O=O' на преминаващата отсечка O'A' . Но, този път, на измереното
точно време t ще отговаря не нужната
точна дължина L , а точна дължина L' .
Съгласно
Съотношението на неопределеност, между дължина L' и дължина L
ще има разлика. Както знаем, до същия извод стига и Специалната теория. Тя
извежда тази разлика пак благодарение на Втория си постулат. Т.е., точна
дължина L' се явява приблизителна,
неточна дължина L, така че отново ще
е налице условието:
v
= неточна дължина L/точно време t – възможното,
реалното измерване
Редно е да отбележа,
че тези съвпадения са от голямо значение за науката, защото утвърждават релативните
промени на дължината и времето като обективни закономерности. Докато понякога,
с цел избягване на парадоксите, се чуват изказвания в смисъл, че въпросните
промени не се случват реално, а са чиста математика на относителността, под
формата на така наречените Лоренцови трансформации.
От друга страна, няма
да е излишно да повторя, че Лоренцовите трансформации са изведени в този си вид
само благодарение на постоянната скорост на светлината, ползвана като мащаб за
сравняване, което означава, само благодарение на Втория постулат (нееднократно
дадох ясно да се разбере цялата
фактология)
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар