ЗАПАЗВАНЕ ФОРМАТА НА ЗАКОНИТЕ – ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕ

Резюме          

Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Теорията. На тази база, без постулиране, следват изводите: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m_т/b – движеща се гледна точка K' ; L=L'.b ; t=t'.b ; m=m_т'.b – неподвижна гледна точка K (b=(1-v²/c²)^1/2) . Тези зависимости говорят, че между системи K и K' е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорции). Съгласно тях, с нарастване на скоростта v, килограм K' се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K' и секунда K'. Тук е задължително да ги тестваме за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Резултатът от проверката е положителен (при подобие всички пропорции (закони) се запазват). На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посоча само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и математическия абсурд: в dx'/dt' – dx' (метър K') клони към нула, dt' (секунда K') клони към безкрайност.

Ключови думи: инерциални системи, Лоренцови трансформации, принцип на подобие.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Безспорен факт е, че Светът е устроен на Принципа на противоположностите. По този начин е формирано и условието: "Инерциална система K' се движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите Х'=Х." Да се приема априори, че това противостоене е симулативно, не е научен подход. Нали само благодарение на него се стига до Лоренцовите трансформации. Защото без този поляритет (при текст "системи K и K' се движат една спрямо друга...") не може да се състави уравнение, математиката не сработва. За яснота на предстоящия анализ ще изтъкнем още две важни основания:

1) Масата m_т на телата е постоянна величина – не зависи от никакви условия. [1, 2] Но тя се състои от потенциална съставка m_п=m_т.b (дължината L и времето t са нейни атрибути; b=(1-v²/c²)^1/2 , m_т'=m_т) и обратна кинетична m_к, и двете зависими от скоростта – m_т=m_п+m_к=const. (дуализмът е навсякъде; където "го няма", нещата не са изрядни).

2) Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Теорията.[3, 4]

На тази база, без постулиране, следват изводите:

L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m_т/b – гледна точка K'    (1)

L=L'.b ; t=t'.b ; m=m_т'.b – гледна точка K     (2)

Комбинацията уравнения (1)-(2) говорят, че между системи K и K' е в сила подобие – Принцип на подобие (принцип на различие в пропорция). Съгласно (2), с нарастване на скоростта v, килограм K' се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K' и секунда K'. Т.е., мащабите на система K' се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен (в Теорията промените са разнопосочни: метър K' се скъсява, секунда K' се удължава, килограм K' нараства). Мащабите на система K не се променят – липсва причина за това. Но изглеждат нарастващи, съгласно (1), като огледален ефект от смаляването на мащаби K' (зависимости (1)-(2) се потвърждават от опитите на Майкелсон-Морли, Толмен-Люис и др.).  

Сега ще цитираме статията от 1905г (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, част 1, §2, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/):

"Законите, по които се изменя състоянието на физическите системи, не зависят от това, към коя от двете координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно, се отнасят тези изменения на състоянието."

Истинността на това положение не може да буди никакво съмнение...се разбира от само себе си. Иначе каква реалност би била тази, в която всяка система има свои закони?! Само че, както е известно, авторът влага в цитирания текст смисъла на действащ при системите Принцип на абсолютна относителност (тъждественост) и отрежда на последния ролята на Постулат (първи), което извънопитно начинание е под въпрос.

Ясно е, че зависимости (1)-(2) трябва безусловно да отговарят на цитираното изискване. Сиреч, задължително е да ги тестваме за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Проверката ще извършим със закона за гравитационното притегляне. За целта строим следната постановка: Платформа (система K') се движи по релси инерциално със скорост v спрямо неподвижната Земя (система K). Релсите са осите Х'=Х. Върху платформата има установка с маси m₁ и m₂ , чието разстояние R между центровете е успоредно на осите Х'=Х, ерго, на посоката на движение. Нека силата на привличане между масите да е с показание единица върху екрана на уреда.

Проверка изводите на Подобие за опит, позициониран в K' (на платформата).

Наблюдение в K': F'=G(m'_1.m'₂)/R'²=1

Наблюдение от K, съгласно (2): F=G(m'₁.b).(m'₂.b)/(R'².b²)=G(m'_1.m'₂)/R'²=F'=1

Резултат: В двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Сега преместваме установката върху неподвижната Земя при същите условия.

Проверка на изводите на Подобие за опит, позициониран в K (на Земята).

Наблюдение в K: F=G(m_1.m₂)/R²=1

Наблюдение от K', съгласно (1): F'=G(m₁/b)_.(m₂/b)/(R²/b²)=G(m_1.m₂)/R²=F=1

Резултат: Отново в двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посочим само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и математическия абсурд: в dx'/dt' – dx' (метър K') клони към нула, dt' (секунда K') клони към безкрайност.

Всъщност, този завършек беше ясен и без тестване – знаем, че при подобие всички пропорции (закони) се запазват. В тази връзка обръщамe внимание, че законът на Планк E=h.f (h – const., f – честотата, респективно f=n/t – брой колебания n за единица време t), не покрива "условие за запазване формата на законите" , а именно: при E'=h.n/t' в K', имаме E=h.n/(t'.b) в K и обратно – при E=h.n/t в K, имаме E'=h.n/(t/b) в K' . Т.е., запазването не се случва. Тогава би следвало да предположим, че въпросният закон не е наред?! Оправянето му се постига с корекция или така E/t=h.n/t, или така E=h.n. Но това означава, че, при периодичните процеси, не енергията E, а мощността E/t е пропорционална на честотата f (никъде никога E не зависи от t) [5]. И така:

а) Запазване формата на законите – това е Природен закон.

б) По никакъв закон не може да се открие инерциалното движение – това е Природен закон.

в) По никакъв начин не може да се открие инерциалното движение – това е твърдение, което 1), 2), а) и б) опровергават (в сила е само за изолирана лаборатория).

Справка

[1] Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, София, 1999, стр. 311 334.        

     (Nikolov A. – To change of ideas in philosophy and physics, S., 1999, p. 311-334).

[2] Разгримиране (11), (12) на Спецалната теория – http://alniko.log.bg/.

    (Removing the make-up (11), (12) of the Special theory – http://alniko.log.bg/).

[3] Nikolov A. – Working out of the Lorentz transformations from the Michelson-Morley experiment (May 24, 2011) – http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/3488

[4] Nikolov A. – Regarding the erroneous conclusion about time of the Special theory (October 18, 2012) – http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/4335

 [5] Nikolov A. – Essence of Planck´s Constant (April 19, 2011) – http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Mechanics%20/%20Electrodynamics/Download/2251

______________________________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2013  Всички права запазени  (COPYRIGHT © 2010-2013)