Струва ми се уместно да споделя обосновките си по въпроса за макро формата на държавно управление...в най-едри щрихи, като принципно жалониране. Идва ми на ум, че институтите на БАН с подобен профил, както и факултетите на СУ, са пълни с подходящо образовани люде, които, в този момент на истини и отговорности, би било добре да впрегнат знанията си за каузата. Те са интелектът на обществото, призван да координира и насочва неговото движение. Когато същият не изпълнява мисията си на ръководен център, общественото тяло изпада в подчинение на инстинктите.
Днес знанията ни за Обективната
реалност са на завидна висота, а пред нас, за вадене на поуки, се е простряла
цялата история на човечеството. Затова будят недоумение неуките мрънкания на
авторитетите, от рода: "някак си" трябва да има "някакви"
промени; "някак си" трябва да се въведе "някаква"
справедливост; "някак си" трябва да се постигне "някакъв"
просперитет. Това с "някак си" всеки го може. А ученият затова е учен
– да намери и обоснове конкретно решение и да застане зад него.
Необходимостта от радикални
политически промени е очевидна. Те обаче трябва да се случат зряло. Всяка
реорганизация е болезнена. Затова е нужна яснота – защо се предприема, как ще
се осъществи и какво следва от и след нея. В противен случай ни чака кашата,
забъркана от Горбачов – тръгнал да прави нещо, без да знае какво.
Обективитетът е устроен на Принципа
на противоположностите. Те са източника на развитие. Затова възгледите за
гражданско управление на основата на равенство, са пълна утопия. Нужно е
противоборство. То се осигурява в условията на така наречената Демокрация. Но,
според мен, в разбирането за нея има неясни моменти.
Реално погледнато, обективната
полярност не предоставя абсолютна свобода на различията, а ги ограничава в
строго канализирана схема. Изходно, ръководно начало и двигател се явява една
единствена първична двойка противни страни и силата на тяхното взаимодействие.
Надолу, в законен ред, идват все по-многобройните двойки разклонения от втори и
по-нисък порядък. По подобие, всяко родословно дърво произтича от една хетеро
двойка прародители, а не води началото си, да речем, от десетки бащи и майки. В
този ред на мисли категорично заставам на позицията, че управлението на
обществото трябва да се структурира именно по тази пирамидална формула.
Чело, формирано от много
независими, абсолютно свободни субекти – политически партии (и лидери),
включително и коалициите от тях – е противоестествен формат, предопределящ
тромава и безотговорна управленска система...е партизанщина, пилееща обществен
потенциал, енергия и средства. Прекаляването със свободата е контрапродуктивен
фактор, както и прекаляването с равенството...е криворазбрана демокрация,
явяваща се спирачка за общественото напредване.
Както показах, за отпадането на
тази пречка не е нужно да измисляме рецепти. Пред себе си имаме най-добрия
пример на организация – този на природната даденост. Сиреч, модел с повече от
два полюса е нереалистичен...както и такъв с по-малко от два (еднополюсен,
безполюсен). Това е Природен закон. Обективната реалност ни сочи достойната за
подражание насока за правилно управление. Дава ни матрицата, чието следване
гарантира верен курс и линия на поведение.
В този смисъл, необходими и
достатъчни на върха са само два противостоящи субекта, ерго, две политически
формации. Мястото на многото партии е вътре в тях – видоизменени в течения,
генериращи идеи, тенденции, нюанси, проекти, от каквито иновации Демокрацията
се храни и възпроизвежда. Така пълната, хаотична свобода на бившите партии е
частично отнета от надянатата юзда на общата платформа, което превръща
системата от разнопосочно стихийна в целеустремена.
Двете генерални платформи, чрез
механизма на вътрешния вот, излъчват своя краен претендент за голямото
състезание – периодичните национални избори. А в тях става въпрос за избор
между две конкретни програми, чертаещи бъдещето на хората. Спечелилият кандидат
съставя кабинета на своята формация и поема управлението.
В тази двублокова форма цари
прагматизъм, без възможност за патови ситуации. Българският, турският, ромският
произход вече няма да имат почва за едностранна етническа изява. Слага се край
на днешните абревиатури (най-сетне компрометираната БСП и съмнителната ДПС ще
отидат в историята).
Това е природосъобразният
президентски модел на управление. При него нещата са прости и ясни – и като
действия, и като отговорности...затова по-леки за изпълнение и контрол. Липсват
спънките и тежкият формализъм, съпътстващи решаването на проблемите в свободна
многопартийна среда. Най-близо до този прогресивен модел стои управленската
система на САЩ (докато стара Европа тъне в бюрокрация).
Съгласно изложения природонаучен
принцип, нататък идва големият въпрос за организиране на противопоставяне на
така управляващата администрация – както с участието на противната формация,
така и на по-широка основа. В това отношение има варианти (настоящият Парламент,
може би, не е най-удачният), които изискват разностранно обсъждане.
Естествено, набелязаната форма на
управление, наред със своите плюсове, има и полюс от минуси. Но, като
компромисно решение, тя е с най-рационални оперативни възможности за действие.
Едновременно с това се явява схемата, най-лесна и за осъществяване, и за
подлагане на ефективен контрол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар