Както е видно, протестният
маратон по постановката "система K' се движи инерциално спрямо неподвижна
система K със скорост v по
осите Х'=Х
(с полагане b=(1-v2/c2)1/2)
" извади наяве важни уточнения върху съпоставянето
на релативните дължини L'/L,
времена t'/t и
маси m'/m. Процесът
на анализи и корекции навлезе много по-дълбоко в същността на явленията от разработките
на самите застъпници на релативизма. Това доведе до търсената възможност за
систематизиране на резултатите в единни заключения. За максимална нагледност на
последните, ще подредя един до друг добитите изрази за трите величини (в
обобщен вид):
L'=L/b ; t'=t/b ;
m'=m/b – за
гледна точка K' (1Т)
L=L'.b ; t=t'.b ;
m=m'.b – за гледна точка K (2)
Еднаквата форма на
зависимости (1Т), от
една страна, и на (2), от друга, предполага и логично
единство на разсъжденията по тях. Т.е., ако при покой на системи K и K' е
налице тъждеството K'=K (L'=L, t'=t, m'=m),
то, при инерциално задвижване на K', мащаби метър K', секунда K'
и
килограм K' се
променят едновременно, в една посока (смаляват се) и в еднаква степен – система K'
се
превръща в умалено копие на система K. Докато
мащаби K си
остават постоянни – липсва причина за тяхното изменяне. Сиреч, по причина
движението, цялата физика на система K' се
променя в пълен синхрон. Този феномен позволява следното общо представяне:
(параметри K)=b.(параметри K') и обратно (параметри K')=1/b.(параметри K)
Извод: Тъждествените
при покой системи K и K', след инерциално задвижване на K' застават в отношение на абсолютно
подобие, с коефициент на подобие b, чиято стойност се диктува от скоростта
v – математически,
физически и философски ясно, обосновано и доказуемо. Възможността за парадокси е
изключена.
А ето същото
подреждане за Теорията:
L'=L.b ; t'=t.b ; m'=m/b – за
гледна точка K' (1Т)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'/b – за
гледна точка K (2Т)
Извод
и релативно верую: Еднаквите при покой системи K и K' остават еднакви и след инерциалното
задвижване на K' – дължината,
времето и масата във всяка от тях реално се променят спрямо другата по един и
същ начин. При това измененията са разнопосочни, поради което и разсъжденията
бият разнобой – в двете едновременно метърът се скъсява, секундата се удължава,
а килограмът нараства (очевидна ирационалност, с която физиката стартира модела
си "мислене на немислимото").
От цялата тази
гротеска заваляват умопомрачителни парадокси. А флагман в това отношение е абсурдното,
бих казал, ненадминато по смахнатост, антиразум, вероломство заключение, че,
при гранична скорост с, в станалата
нула дължина, масата ще е безкрайно голяма. Който търпи да го правят на серсем,
нека вярва!
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар