ON NECESSARY
ADJUSTMENTS OF SECOND POSTULATE
OF THE SPECIAL THEORY
Abstract (MT)OF THE SPECIAL THEORY
The inertial systems are moving with countless speeds in countless directions.
In this situation of all sorts differences the behavior
of light manifestly does can not
to be so elementary, as it represents
the Special theory. The sober mind can not agree to the alogism both the light
to move equally in
all systems, and to move
independently of their movement.
This unscientific assertion known as"second
postulate" missesone key
point. It is necessary firstly the
systems to be brought under a common
denominator. Only then the light signals would move
equally in all of them, its all the same are moving into one system. The
analysis shows that such an unification
is possible and, in fact, is done automatically -the systems always
equate to a
system with characteristics "zero
speed", "zero direction"
(absolute peace), which is a system of
the same light
signals. The unification with this system is done by the mechanism of the closed loop "straight-reflected" signal (principle of opposites), which annuls the asymmetry between the sections "going-return".
So the systems as if stand stationary. That is why with
bidirectional (dispatch - reflexive) signal
their movement towards the peace is in principle undetectable (and not that the peace does not exist). The second postulate simply need to
reflect this natural regularity. Otherwise
appears antinature, antilogics, antisense (in the moving systems K ', K "... Kn unidirectional speed of light - only in the section "going" or only in the section "return" - is a variable quantity depending on the speed of the system in which measurement takes place during...it is time the relativism finally to realize
this and to show signs of intelligence and
constructiveness). Here we fix its corrected definition. On this basis we make united assessment of experiments of Michelson-Morley
(1881), Roemer (1676), Bradley (aberration
- 1728), Sagnac (1913), Fizeau (1851).
Резюме
Инерциалните системи се движат с безброй скорости в
безброй посоки. В тази ситуация на всевъзможни различия поведението на
светлината явно не може да бъде така елементарно, както го представя втория
постулат на Специалната теория. Необходимо е първо системите да бъдат приведени
под общ знаменател. Едва тогава светлинните сигнали ще се движат еднакво във
всички тях, все едно се движат в една система. Анализът сочи, че такова унифициране
е възможно и, де факто, се извършва автоматично – винаги и само към система с характеристики
"скорост нула", "посока нула" – абсолютен покой, която е система
на самите светлинни сигнали. Уеднаквяването с нея става чрез механизма на затворения
контур "прав-отразен" сигнал (Принцип на противоположностите), който анулира
асиметрията между участъците "отиване-връщане". Така системите сякаш стоят
неподвижни. Това означава, че с двупосочен (отправно-възвратен) сигнал движението им спрямо покоя е принципно неоткриваемо (а не, че покоят изобщо не съществува). Вторият постулат просто трябва да отрази тази естествена
закономерност. Иначе се явява антиприрода, антилогика, антиразум (в движещите се системи K', K"...Kn еднопосочната скорост на светлината – само в участъка "отиване" или само в участъка "връщане" – е променлива величина, зависеща от скоростта на системата, в която протича измерването...време е релативизмът най-сетне да осъзнае това и да прояви признаци на разум и конструктивност). Тук даваме неговата коригирана дефиниция. На тази база правим
единна оценка на еспериментите на Michelson-Morley (1881г), Roemer (1676г), Bradley (аберация – 1728г),
Sagnac (1913г), Fizeau (1851).
.
Ключови думи: инерциални системи, втори постулат,
абсолютен покой
