Страници

събота, 24 август 2013 г.

РАЗГРИМИРАНЕ (33) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 5

До тук (Разгримиране (29), (30), (31), (32) на Специалната теория) решавах и коментирах определителната задача дължина/време с нарочна нагласа против тезата на Специалната теория за абсолютната точност на измерване на двете величини. Впрочем, в ущърб само на конкретната физика, а иначе в пълно съответствие с философската законност. Но, все пак, нека не избързвам с изводите. Защото, от ситуираните пет възможности за измерване на скорост, като безспорно изглежда само обстоятелството, че Съотношението на неопределеност има пряко отношение към нейния Втори постулат (косвено и към Първия). Докато, в общите аспекти на мисловния процес, нещата, на пръв поглед, изглеждат доволно объркани, а именно:

РАЗГРИМИРАНЕ (32) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 4

В предните три статии – изпълнения 1), 2) и 3) на опитната постановка за измерване на скорост в инерциални системи – дадох да се разбере защо и как се стига до пространствено-времево Съотношение на неопределеност. Заедно с това се постарах да стане ясно, че, в разгледаните ситуации, тази закономерност категорично отхвърля априорните (и с усещане за противоприрода) представи на Специалната теория за скоростта на светлината, вложени в нейния Втори постулат.

петък, 23 август 2013 г.

РАЗГРИМИРАНЕ (31) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 3

В представените два основни варианта за измерване на скорост е видно, че, от една страна, на Втория постулат са му необходими синхронизирани часовници, за да докаже правотата си срещу Съотношението на неопределеност. Но, от друга, часовници могат да се синхронизират само благодарение на неговата фамозна формулировка. Именитите специалисти обаче явно не се притесняват да веят байрак пред подобно самообслужване. С изтръпнала сетивност за парадоксите (ненормалностите), на тях, навярно, ще им бъде съвсем леко да направят избор в любопитния следващ вариант на измерване на скорост, имайки предвид, че в него не се налагат никакви синхронизации. Но първо да дам отново постановката на измерването:

РАЗГРИМИРАНЕ (30) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 2

Както показах в предната статия, измерването на скорост не може да стане без помощен сигнал, откъдето произтича неопределеност (приблизителност) на една от базите – пространствената или времевата. Обръщам внимание върху обстоятелството, че въпросният сигнал може да бъде всякакъв – светлинен, звуков, механичен. Достатъчно е неговата скорост да е по-голяма от измерваната. В този смисъл, ползвам светлинен сигнал не защото той е нещо по-специално от останалите и постига абсолютна точност (както го представя релативизмът), а поради максимално високата му скорост, водеща до минимална грешка в измерването (другите са груби и изискват идеализация).

РАЗГРИМИРАНЕ (29) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 1

След като показах обективното съществуване на явленията, включително на Познанието, в затворени пространствени и времеви форми, сега ще представя кръговия порядък на определянето в контекста на формулировката на Втория постулат. За целта ще дам класическите способи за измерване на скорост, в които следва да се вмества и измерването на скоростта на светлината, понеже за някакъв друг начин на оценка, черезвичаен, обособен само за нея, не се сещам. А не съм и дотолкова сведущ, че да се хвана тепърва да измислям нещо "по-така". Всъщност, за съвремието ни са предостатъчни озаренията в подобен стил на бол "знаещи и можещи"...включително, до най-висок ранг. Така че да си продължа по пътеката на класиката.

четвъртък, 22 август 2013 г.

THE RELATIONSHIPE RELATIVISM-QUANTUM MECHANICS

Abstract         (MT)
The Lorentz transformations have a solution different from that of the Special theory. On this basis, without prerequisites, follows the conclusion: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=mс/b – moving viewpoint K'; L=L'.b ; t=t'.b ; m=mс'.b – stationary viewpoint K; (b=(1-v2/c2)1/2 and mс=m'с). These dependences suggest that between the systems K and K' is in force similarity – Principle of similarity (Principle of difference in proportion). In summary, (parameters K')=κ(parameters K), where κ is a coefficient of similarity. It follows from here that the Principle of relativity will be in force only to isolated laboratory, because solely then in no way can be established whether κ is b or 1/b. According to viewpoint K, with increasing the velocity v, kilogram K' decreases, from where are decreasing meter K' and second K' in the same degre. I.e, the scale of system K' alter simultaneously, in one direction and to the equal degree (in the Theory the changes are in different directions: meter K' is shortened, second K' is extended, kilogram K' increases). Here it is obligatory to test above dependencies for compatibility with "condition for preservation the form of laws". The result of the check is positive. To the same test, conclusions of the Theory fail, which is expected. Suffice it to mention only its monstrously outrage over reason with "the infinitely big mass in zero length" and the misapprehension: in dx'/dt' dx' (meter K') tends to zero, dt' (second K') tends to infinity. The Planck's law E=hf also fails. His coordination with the prescribed "condition for preservation the form of laws" leads to the conclusion that the Planck's constant h should represent a border discrete portion of energy Е0 , i.e. h0 . On the portion of energy h must correspond a portion of mass m0 , according to the requirement E/m – const., respectively, h=m0c2. The quantity m0 should represent a border discrete portion of mass the indivisible atom of Democritus. The constants m0, h and c will be the mainly definitions of substance and matter field - the so-called "ether" (which is absolutely motionless according the experiments of: Bradley-1725, Michelson-Morley-1881, Fizeau-1851, Sagnac-1913 etc.). The ether forms the space and gives the relationshipe "relativism-quantum mechanics". Here I will mention only that the Gravitational constant is a combination of them and reports the linear density of matter (the linear density of ether, respectively, of space, respectively, of  masses m0).

Keywords: Lorentz transformations, Principle of similarity, Planck's constant, atom of Democritus

ВРЪЗКАТА РЕЛАТИВИЗЪМ-КВАНТОВА МЕХАНИКА

Резюме          
Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Специалната теория. На тази база, без постулиране, следват изводите: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=mс/b – движеща се гледна точка K' ; L=L'.b ; t=t'.b ; m=mс'.b – неподвижна гледна точка K (b=(1-v2/c2)1/2). Тези зависимости говорят, че между системи K и K' е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорция). В обобщен вид – (параметри K')=κ(параметри K), където κ е коефициент на подобие. От тук следва, че Принципът на относителността ще е в сила само за изолирана лаборатория, защото единствено тогава няма как да се установи дали κ е b или 1/b. Съгласно гледна точка K, с нарастване на скоростта v, килограм K' се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K' и секунда K'. Т.е., мащабите на система K' се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен (в Теорията промените са разнопосочни: метър K' се скъсява, секунда K' се удължава, килограм K' нараства). Тук е задължително да тестваме горните зависимости за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Резултатът от проверката е положителен.  На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посоча само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и недоразумението: в dx'/dt' dx' (метър K') клони към нула, dt' (секунда K') клони към безкрайност. Законът на Планк E=h.f също се проваля. Неговото съгласуване с въпросното "условие за запазване..." води до извода, че Планковата константа h следва да представлява гранично дискретна порция енергия Е10=h . На порцията енергия h трябва да съответства порция маса m0, така че да е изпълнено условието h=m0c2. Величината m0 следва да представлява гранично дискретна порция маса – атомът на Демокрит. Константите m0, h и c ще са главните определения на веществото и полевата материя - така наречения "етер" (който е абсолютно неподвижен, съгласно опитите на: Брадли-1725, Майкелсон-Морли-1881, Физо-1851, Саняк-1913 и др.). Етерът формира пространството и дава връзката "релативизъм-квантова механика". Тук само ще спомена, че Гравитационната константа е комбинация от m0, h и c и отчита линейната плътност на материята (линейната плътност на Етера, респективно, на пространството, респективно, на масите m0).

Ключови думи: Лоренцови трансформации, Принцип на подобие, Планкова константа, атом на Демокрит

сряда, 21 август 2013 г.

РАЗГРИМИРАНЕ (28) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – СРАВНЯВАНЕ НА ДИНАМИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Всяко нормално функциониращо мислене вече трябва да е схванало максимата, че Познанието е колебателен процес, в който грешките са неотменима, съществена част от напредването. Респективно, че няма как периодът на небивал подем на физиката в началото на ХХ век да е безпроблемна, гладка права на успеха, както самовлюбено го представят физиците (и с нескрито чувство за интелектуално превъзходство). Разбира се, окуражени от липсата на авторитетна съпротива срещу новите самонадеяни учения, игнориращи безспорни всеобщи истини на Универсума...като в гротеска, без тревога и притеснение. Изобщо, грозно изкривена гледка, която бие по честта на философската наука. Въпреки това обаче се радва на глуповат радушен прием от последната?! Само една изостанала, закъсала, немощна философия (точната дума е неука – забравила корените си) може така безкрайно дълго да търпи да подритват законите й...с унизително пренебрежение. Тази жалка реалност ще проличи още по-отчетливо в поредните примери на следващото изложение.

РАЗГРИМИРАНЕ (27) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – ТЕХНИКА НА СРАВНЯВАНЕ

Както на няколко места споменах, дефиницията на Втория постулат на Специалната теория се нуждае от уточняване. Без такова той влиза в противоречие със самата сравнителна процедура, превръща се в груб алогизъм, който гарнира скоростта на светлината със солидна доза въображение. Една от стъпките за преодоляване на това положение минава през осмисляне на техниката на сравняване.

РАЗГРИМИРАНЕ (26) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – СПОСОБИ НА СРАВНЯВАНЕ

За правилното разбиране на познавателната теория и практика е важно да повторя няколко основни заключения. Разликите, ерго, определеностите съществуват обективно (оттам идва Принципът на противоположностите). Съзнанието само ги разкрива (определя, познава) чрез метода на сравняването. Този метод не е въпрос на сполучлив избор, на някакво блестящо интелигентно хрумване, а е пряко следствие от вездесъщия Принцип на противоположностите. Защото две противни страни няма как да се определят по друг начин, освен да се взаимоопределят – едната чрез другата, което значи едната, сравнена с другата (по схемата "теза-антитеза-синтез"). Сравняването им обаче не може да се осъществи при тяхно произволно, независимо положение в пространството и времето. Необходимо и достатъчно условие за неговото реализиране е те да застанат в отношение, да се обвържат в единство, да се противопоставят.

РАЗГРИМИРАНЕ (25) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – МЕТОД НА СРАВНЯВАНЕ

За разлика от родната модна тенденция да се приобщават към науката разни лекокрили философски алтернативи, сериозната, научната философия е приемствена, вървяща по пътя на разкриване на реални закономерности и причинно-следствени връзки, вплитайки ги в един безалтернативен образ-модел на Обективитета. В него допуснатите грешки подлежат на еднозначна корекция.

вторник, 20 август 2013 г.

PRESERVATION THE FORM OF LAWS – PRINCIPLE OF SIMILARITY

Abstract     (MT)
The Lorentz transformations have a solution different from that of the Special theory. On this basis, without prerequisites, follows the conclusion: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=mc/b moving viewpoint K'; L=L'.b ; t=t'.b ; m=mc'.b – stationary viewpoint K (b=(1-v2/c2)1/2). These dependences suggest that between the systems K and K' is in force similarity – Principle of similarity (Principle of difference in proportion). According to them, with increasing the velocity v, kilogram K' decreases, from where are decreasing meter K' and second K' in the same degre. Here it is obligatory to test them for compatibility with "condition for preservation the form of laws". The result of the check is positive (in similarity all proportions (laws) are preserved). To the same test conclusions of the Theory fail, which is expected. Suffice it to mention only its monstrously outrage over reason with "the infinitely big mass in zero length" and the mathematical absurdity: in dx'/dt' dx' (meter K') tends to zero, dt' (second K') tends to infinity.

Keywords: inertial systems, Lorentz transformations, principle of similarity

ЗАПАЗВАНЕ ФОРМАТА НА ЗАКОНИТЕ – ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕ

Резюме          
Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Теорията. На тази база, без постулиране, следват изводите: L'=L/b ; t'=t/b ; m'=mт/b – движеща се гледна точка K' ; L=L'.b ; t=t'.b ; m=mт'.b – неподвижна гледна точка K (b=(1-v2/c2)1/2) . Тези зависимости говорят, че между системи K и K' е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорции). Съгласно тях, с нарастване на скоростта v, килограм K' се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K' и секунда K'. Тук е задължително да ги тестваме за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Резултатът от проверката е положителен (при подобие всички пропорции (закони) се запазват). На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посоча само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и математическия абсурд: в dx'/dt' dx' (метър K') клони към нула, dt' (секунда K') клони към безкрайност.

Ключови думи: инерциални системи, Лоренцови трансформации, принцип на подобие.

понеделник, 19 август 2013 г.

НАСОКИ ЗА ПРОМЯНА

Струва ми се уместно да споделя обосновките си по въпроса за макро формата на държавно управление...в най-едри щрихи, като принципно жалониране. Идва ми на ум, че институтите на БАН с подобен профил, както и факултетите на СУ, са пълни с подходящо образовани люде, които, в този момент на истини и отговорности, би било добре да впрегнат знанията си за каузата. Те са интелектът на обществото, призван да координира и насочва неговото движение. Когато същият не изпълнява мисията си на ръководен център, общественото тяло изпада в подчинение на инстинктите.

ИЗКРИВЕНА ФИЗИКА - БУДАЛА ФИЛОСОФИЯ - ЯЛОВО ПРИРОДОЗНАНИЕ

Физиката е високо интелигентното познавателно острие на съзнанието. В края на 19 в. тя вече има вида на забележителна сфера от знания. Но ето че рухва порой от нови открития, които неимоверно ерозират нейните основания. А учените се оказват неспособни на адекватни отговори. Започва процес на пропукване и деформиране на мирогледните стойности, който довежда до изкривени отражения и тежък дефицит на логично мислене. Всъщност, от век насам физиката сякаш е тотално дефектирала (разбирай превъртяла). И за кой ли път ще визирам тази симптоматика. Например:

ЗА ОТМОРА – КРАТКА РАЗХОДКА ПО ГРЕБЕНА НА НАУЧНАТА ВЪЛНА

Като начало – опит за леко стихче:

"И така може, и така може" – страхотен Виктор Калев!
"И така може, и така може" – философи(и) за по лев.

Ето какво ми пише изтъкнат философ, професор в СУ, цитирам: "...Развитието няма винтов характер, то е непредвидимо. Оставете тези елементарни схеми..." (03 юли 2012). Боже опази! На какво учат студентите?! "Непредвидимо" е синоним на "непознаваемо". Би го имало само при липса на повторяемост (на закони)...в лудия танц на случайностите...низ от събития, минали и заминали...вече непотребна информация. И ако е така, защо по всичко това трябва да се води обучение? Слаба, много слаба оценка за подобни възгледи. Дело безпринципно е да се проповядва Развитие под егидата на произвол...в непредсказуемо рееща се крива. Реалността говори тъкмо обратното!

неделя, 18 август 2013 г.

РАЗГРИМИРАНЕ (24) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (24) OF THE SPECIAL THEORY)

             И така, Принцип на относителност или Принцип на подобие? Отново ще цитирам статията от 1905г (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, част 1, §2, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/):

РАЗГРИМИРАНЕ (23) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (23) OF THE SPECIAL THEORY)

Както е видно, протестният маратон по постановката "система K' се движи инерциално спрямо неподвижна система K със скорост v по осите Х' (с полагане b=(1-v2/c2)1/2) " извади наяве важни уточнения върху съпоставянето на релативните дължини L'/L, времена t'/t и маси m'/m. Процесът на анализи и корекции навлезе много по-дълбоко в същността на явленията от разработките на самите застъпници на релативизма. Това доведе до търсената възможност за систематизиране на резултатите в единни заключения. За максимална нагледност на последните, ще подредя един до друг добитите изрази за трите величини (в обобщен вид):

РАЗГРИМИРАНЕ (22) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (22) OF THE SPECIAL THEORY)

Като знание за Природата, Теорията представлява дисбаланс от много математика с повърхностни физични интерпретации и никаква философска поддръжка. Затова наблягам на осмислянето на извършените разрези като физика и философия. Стремя се да поставя и анализирам въпросите така, че да стане понятно природното и логическото ядро както в проблемите, така и в техните решения. Остана в тази светлина да представя и зависимостите за масата от двете противоположни гледни точки.

РАЗГРИМИРАНЕ (21) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (21) OF THE SPECIAL THEORY)

           В разгримиране (20) показах как се стига до обективно познание при Свят, подвластен на Принципа на противоположностите. А какъв е познавателният похват на базата на Принцип на абсолютна относителност, не зная. Може би нещо като стъкмяване? Длъжни да ни осветлят по въпроса са квалитетните институтски майстори на философски алтернативи. Но да продължа с явлението "дистанциране на релативистите от реалността". За пример ще посоча как те преднамерено, отгоре-отгоре претупват възловия експеримент на Майкълсън и Морли. Същият може да се причисли към типа "два часовника и светлинен сигнал". В него движещата се Земя е система K', а неподвижният Етер – система K.

РАЗГРИМИРАНЕ (20) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (20) OF THE SPECIAL THEORY)

             За тези, които все още не са разбрали или се отнасят с пренебрежение към демонстрираното философско изправяне-наместване-реанимиране на релативната теория, ще дам кратки пояснения по принудата Познанието да напредва в три фази. Тази закономерност, както и всички останали, идва от устройството на Света на Принципа на противоположностите. И, в обратен аспект, тя манифестира неговото върховенство като възможно най-общ Мирови закон. Ето как конкретно той поражда триадната техника.