В разгримиране
(20) показах как се стига до обективно познание при Свят, подвластен на
Принципа на противоположностите. А какъв е познавателният похват на базата на
Принцип на абсолютна относителност, не зная. Може би нещо като стъкмяване? Длъжни
да ни осветлят по въпроса са квалитетните институтски майстори на философски
алтернативи. Но да продължа с явлението "дистанциране на релативистите от
реалността". За пример ще посоча как те преднамерено, отгоре-отгоре претупват
възловия експеримент на Майкълсън и Морли. Същият може да се причисли към типа
"два часовника и светлинен сигнал". В него движещата се Земя е система
K', а неподвижният Етер – система K.
Вместо
цялостен анализ на опита, учените проследяват само движещата се дължина L'. Гръмко разтръбяват съкращаването й
(L=L'.b) в унисон с Теорията и,
зарязвайки другата фактология, се юрват след априорните маркери на Айнщайн. Оттук
възникват най-малко три въпроса: 1) Защо не прецизират, че резултатът за
дължината L=L'.b е поглед откъм
неподвижния Етер –
гледна точка K? 2) Защо анализът не обхваща и съотнасянето
на времената t/t'? 3) Защо не е изследвана обратната
гледна точка K' – откъм движещата се Земя? Изобщо, лековата
работа...и недодялана предубеденост. А ето реалните резултати от пълното
изследване:
В правата посока: Поставям опита на движещата се Земя
– система K', а го визирам от неподвижния Етер –
система K (така е проведен в действителност).
Получен
резултат: L=L'.b
;
t=t'.b –
гледна точка K (откъм Етера).
Извод: Движещите се дължина L' и време t' са по-големи от неподвижните L и t (b<1) – метър K' и секунда K' са скъсени, времето ускорява своя ход.
В Теорията: изведен L=L'.b – съвпада с опита;
априори t=t'.b – съвпада с опита (но с друг смисъл; тук Теорията е
противоречива, защото поддържа и t=t'/b).
В обратната посока: Мислено поставям опита (премествам
уреда) в неподвижния Етер – система K, а го визирам от движещата се Земя –
система K'.
Получен
резултат: L'=L/b ; t'=t/b – гледна точка K' (откъм Земята).
Извод: Потвърждава се, че движещите се
дължина L' и време
t' са по-големи от
неподвижните L и t. Другояче погледнато, мерени със
скъсените метър K' и секунда
K', неподвижните постоянни
дължина L и време
t изглеждат
нарастнали.
В Теорията: априори L'=L.b – не съвпада с опита;
изведен t'=t.b – не съвпада с опита.
За разлика от извън опитните постройки
на Теорията, приети на доверие от академичната общност, горните резултати и
изводи са експериментални и, значи, можем да не се съмняваме в тяхната
достоверност, респективно, в научната им стойност. Те съвпадат напълно с философското
и математическо подреждане, което въведох в предходните статии. Самото подробно
изследване на експеримента съм дал в публикацията "Извеждане
трансформациите на Лоренц от опита на Майкълсън-Морли" (има я
в блога). Преди възможностите
за изява в интернет, същата е отритната от Официалите с обичайното мълчание (вярно,
не е пропита с относителност, няма ги умопомрачителните странностти и атракции,
но иначе си е съвсем редовна научна статия, отговаряща на всички обявени изисквания).
Споменавам това, понеже тъкмо с нея съм включен в изданието – Jean de
Climont, "The Worldwide list of dissidents scientists",
стр.1076.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар