След като показах
обективното съществуване на явленията, включително на Познанието, в затворени
пространствени и времеви форми, сега ще представя кръговия порядък на определянето
в контекста на формулировката на Втория постулат. За целта ще дам класическите
способи за измерване на скорост, в които следва да се вмества и измерването на
скоростта на светлината, понеже за някакъв друг начин на оценка, черезвичаен,
обособен само за нея, не се сещам. А не съм и дотолкова сведущ, че да се хвана
тепърва да измислям нещо "по-така". Всъщност, за съвремието ни са
предостатъчни озаренията в подобен стил на бол "знаещи и можещи"...включително,
до най-висок ранг. Така че да си продължа по пътеката на класиката.
Демонстрацията ще
извърша в постановката:
Пробно тяло – инерциална система K', с начало O', се
движи спрямо неподвижна система К, с
начало O, надясно с някаква скорост v по осите Х'=Х. Пак надясно върху Х' и
Х са отбелязани точки A' и A,
така че, при покой на системите една спрямо друга, е налице тъждеството разстояние
O'A' (дължина L') = разстояние
OA (дължина L).
Измерването ще проведа
в система К . По дадената дължина L и времето за нейното изминаване t ,
трябва
да намеря скоростта v на тяло K'. Сиреч, ще работя по традиционната
формула скорост = дължина/време (v=L/t). В качеството на пробно тяло включвам и светлинния сигнал, с
някои допълнителни пояснения.
Така конфигурираната
задача се очертава в няколко варианта на поставяне. Тук ще дам анализа си върху
мерната процедура по първия.
1а)
Измерване в система К , с часовник в
точка O, при база дължина L :
С часовника съм в точка
O. Когато точка O' съвпадне с O, стартирам часовника, фиксирайки
момента на отправяне на
тялото-сигнал по контролната дължина L . Следва съвпадане на точка O' с крайната точка A . Това е моментът, в който трябва да спра часовника, засичайки нужното
ми време t за изминаване на
разстоянието L. Казвам "трябва
да спра часовника", защото, в действителност, не мога да го направя – изобщо
няма как да разбера за събитието на съвпадане на O' с A. По-конкретно,
то се явява другоместно за часовника (за мен), поради отворената конфигурация OA и, по тази причина, остава скрито,
абсолютно невидимо от точка О.
Има обаче един начин
за преодоляване на проблема – да прибягна до помощен светлинен сигнал, който,
връщайки се обратно в точка О, да ме
извести за случването на събитието O'=A
(който да затвори познавателния контур).
Именно този по-късен момент ще
засека с часовника като край на измерването. Друга възможност не съществува.
И така, отиването OA става за
точното време t , което не мога да
регистрирам. Затова в момента на съвпадане на O' с A се излъчва
светлинен сигнал към точка О .
Същият изминава обратния път АО за
допълнителното време Dt .
Т.е., за изминаване на
точната
дължина L , часовникът реално ще
покаже не истинското време t , а единствено достъпното за измерване време t* = t + Dt . Време t* фактически
е максимално близко до нужното ми време
t . Разликата Dt е
нищожна, пренебрежимо малка, поради гранично високата скорост на светлината. Но
теоретично тя влиза в сметката. В този смисъл за скоростта v получавам:
v
= точна дължина L/неточно време t – възможното,
реалното измерване
(v = точна дължина L/точно време t – това измерване е невъзможно)
1б)
Измерване в система К , с часовник в
точка O, при база време t*
Съвсем близко до ума е,
че, ако взема за база реално измереното време t* , докато то тече, система K' следва да измине, освен измерената
дължина L , още и една допълнителна
дължина DL ,
съответна на допълнителното време Dt . Т.е.,
при реално измереното точно време t* , K' следва да се установи на, съответната
на t* ,
точна дължина L*
= L + DL .
Само че сега няма как
да уловя тази точна дължина L*
–
не мога да затворя пространствения контур, както направих с времевия горе. С
една дума, нямам друга възможност, освен да работя с първоначално отмерената
дължина L , явяваща се максимално
близка до L* . Или,
в случая, за скоростта v получавам:
v
= неточна дължина L*/точно
време t*
– възможното, реалното измерване
(v = точна дължина L*/точно
време t* – това измерване е невъзможно)
Така стигам до следния
важен извод:
В Природата е налице
обективна невъзможност за едновременно точно измерване на дължина и време. При
точна дължина, времето е приблизително и обратно, при точно време, дължината
става приблизителна (спомнете си същата закономерност в квантовата механика при
определяне на координатите и импулса (мястото и момента) на частица –
Хайзенберг 1927г).
Изрично повтарям, че приблизителното
измерване на времето t , при точна
дължина L , както и приблизителната дължина
L* при база,
реалното време t*, не
идват от това, че величините Dt и DL са безкрайно малки и няма
техническа възможност да се измерят. Тук става въпрос за невъзможен за
превъзмогване природен закон.
Накрая отново обръщам
внимание, че отношениeто
точна дължина/точно време може
да бъде достигнато само в идеални (реално недостъпни) условия, на които ще се
спра по-нататък. А това, че Специалната теория безпроблемно се добира до такива
супер резултати, изобщо не е изумително постижение и висша проява на
интелигентност, както опиянените умове се опитват да ни внушат, а си е чиста
проба научно недоразумение, от което Познанието от край време се мъчи да се очисти.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар