РАЗГРИМИРАНЕ (37) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Физико-философските изследвания до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:

EXACT DEFINITION OF SECOND POSTULATE OF THE SPECIAL THEORY

Abstract      (MT) 

The article treats the following questions: 1) The exact definition of the Second postulate of the Special theory, 2) The Ratio of indefiniteness "exact velocity c of the light signal at an inexact (asymmetric) closed contour" or "inexact (average) velocity c of the light signal at an exact (symmetric) closed contour" and 3) The single place of the experiments of Michelson-Morley and Sagnac in the relative theory.

Keywords: special theory, second postulate, ratio of indefiniteness, experiments of Michelson-Morley, experiments of Sagnac 

ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Резюме

Статията третира следните въпроси: 1) Точната дефиниция на Втория постулат на Специалната теория, 2) Съотношението на неопределеност "точна скорост с на светлинния сигнал по неточен (асиметричен) затворен контур" или "неточна (средна) скорост с на светлинния сигнал по точен (симетричен) затворен контур" и 3) Единното място на експериментите на Майкелсон-Морли и Саняк в релативната теория.

Ключови думи: специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност, опит на Майкелсон-Морли, опит на Саняк

РАЗГРИМИРАНЕ (36) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 3

От предните анализи се видя, че Вторият постулат (както и Първия) е дефиниран със загърбване на реалността, ерго, на Принципа на противоположностите, на който е устроен Света...и който е Принцип на различие, е Принцип на асиметрия. Изобщо, разнищвайки Теорията, не мога да се освободя от усещането, че в нея, своего рода, елементите на чудодейност надделяват над научното начало. Но да продължа с изследването на Постулата. За целта отново ще дам неговата "всесилна" формула:

РАЗГРИМИРАНЕ (35) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 2

За мисленето в разумни категории е просто учудващо как уж изпитаната и борбена философия се е докарала до положението повече от сто години да я баламосва и манипулира новоизлюпения, и с видими отклонения от нормата, релативизъм. Повече от ясно е, че тя, на базата на своите неопровержими философски основания и в интерес на цялото Познание, не само има пълното право, а е длъжна да се опълчи на предлаганите недомислени релативни "позитиви". Време е тясно специалната физическа гледна точка да започне да се съобразява с всеобщите закони.

РАЗГРИМИРАНЕ (34) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 1

                                                                                                  В памет на Михаил и Екатерина!

Намирам за редно още в началото да уведомя корифеите на съвременната физика, че настоящото изложение не вещае нищо добро за техните релативни възгледи! Чакат ги повече от тежки изпитания!!

Вижте каква извъртяна наопаки ситуация! Де факто Специалната теория е хипотеза, решаваща едни проблеми, но създаваща други. Противно на научната практика обаче, физиката веднага се прехласва по нея и я признава изцяло, без много-много да й придиря за доказателства, експериментални потвърждения, покриване на общодисциплинарни изисквания и прочие. А изказванията в посока безразсъдството на ред нейни изводи само втвърдяват до екзалтация физикалното мислене, с алюзията, че не всекиму е дадено да може да вникне в тънкостите на релативните явления. Така, вместо Теорията да не знае мира в защита на своите "достижения", тя доволно мързелува в комфортното си ложе, а новите научни стилистики стоят в немилост, длъжни неуморно да търсят улики срещу нея. И десетките намерени все са недостатъчни за изумелите й гардове, прилагащи безцеремонно противната тактика на голото отричане "ТСБз" (Това Си Баба знае, Това Си Бае).

RATIO OF INDEFINITENESS IN THE RELATIVE PHYSICS

Abstract       (MT)

There is an objective impossibility (prohibition) for simultaneous accurate measurement of length and time in nature. When the length is exact, the time is approximate and back when the time is exact, the length becomes approximate. The Ratio of indefiniteness confirms the Second postulate only in the part that the speed of light is a constant with a limit value с . Respectively, it refutes the Second postulate in the assertion that, as path and time, the directions "going" and "return" of the light signal always (in all systems) are fully equivalent. The Second postulate, as defined in the Special Theory will is entirely valid only in an absolutely stationary system. In this sense the ratio exact length/exact time, what offers us the Theory thanks to the in question postulate, can be achieved solely in the ideal (real inaccessible) conditions of this system. In other words, the Theory denies its existence, but in practice use it for their conclusions. The Ratio of indefiniteness speaks in support of the conclusions of the Special theory that the moving length and time are changing. Conversely, these findings of the Theory are argument for the veracity of the Ratio of indefiniteness. The same finds confirmation in the experimental results (Roemer – 1676, Sagnac – 1913 and others whose contemporary interpretation is wrong).

Keywords: length, time, special theory, second postulate, ratio of indefiniteness

СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

Резюме

В Природата е налице обективна невъзможност (забрана) за едновременно точно измерване на дължина и време. Когато дължината е точна, времето е приблизително и обратно, когато времето е точно, дължината става приблизителна. Съотношението на неопределеност потвърждава Втория постулат само в частта, че скоростта на светлината е постоянна величина, с гранична стойност с . Респективно, опровергава Втория постулат в твърдението, че, като път и време, посоките "отиване" и "връщане" на светлинния сигнал винаги (във всички системи) са напълно равностойни (тъждествени). Вторият постулат, така както е дефиниран в Специалната теория, ще е изцяло валиден само в една абсолютно неподвижна система...ще се отнася именно и само за нея. В този смисъл, отношениeто точна дължина/точно време , което ни предлага Теорията, благодарение на въпросния постулат, може да бъде достигнато единствено в идеалните (реално недостъпни) условия на тази система. Сиреч, Теорията отрича нейното съществуване, а, на практика, я ползва за изводите си. Съотношението на неопределеност говори в подкрепа на изводите на Специалната теория, че движещите се дължина и време търпят реални промени. И обратно, тези резултати на Теорията би следвало да са аргумент за истинността на Съотношението на неопределеност. Същото намира потвърждение и в опитните резултати (Рьомер - 1676г, Саняк - 1913г и други, чието съвременно тълкуване е грешно).

Keywords: дължина, време, специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност