За мисленето в разумни категории е просто учудващо как
уж изпитаната и борбена философия се е докарала до положението
повече от сто години да я баламосва и манипулира
новоизлюпения, и с видими отклонения от
нормата, релативизъм. Повече от ясно е, че тя, на базата на своите неопровержими философски основания
и в интерес на цялото Познание, не само
има пълното право, а е длъжна да се опълчи на предлаганите недомислени релативни "позитиви". Време е тясно
специалната физическа гледна точка да започне да се съобразява с всеобщите
закони.
Както си му е редът, като резултат от положените усилия в предните статии,
философията и физиката започват видимо да текат в едно общо познаавтелно русло.
Тази първостепенна взаимосвързаност ще продължи и в по-нататъшния разбор на
Втория постулат. За целта пак ще дам неговата дефиниция от
статията (А. Айнщайн – Към електродинамиката на
движещи се тела, 1905, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/):
В предисловието: "...в пустота
светлината винаги се разпространява с определена скорост с , не зависеща от състоянието на движение на излъчващото
тяло".
В §
2: Всеки лъч светлина се движи в "покоящата
се" координатна система с определена скорост с, независимо от това, дали този лъч
светлина се изпуска от покоящо се или движещо се тяло.
Анализът върху тези текстове ми позволява да извадя същността на Постулата
в един по-разбираем превод, а именно:
Обобщена дефиниция на Втория постулат: Светлинният сигнал се движи с постоянна скорост с във всички системи и всички посоки,
независимо от движението на самите системи, респективно, от движението на своя
източник.
Физиката на тази формулировка ще онагледя с помощтта на следната постановка:
Инерциална система
K', с начало
O', се движи спрямо абсолютно неподвижната система К (пустотата), с начало О,
надясно със скорост v
по осите Х'=Х. Върху Х' и Х надясно
са поставени огледала A' и A, а наляво – огледала B' и B. При покой на K'
относно К е
налице тъждеството:
разстояние O'A' = разстояние OA = разстояние
O'B' = разстояние OB. В момента на съвпадане на началата O'=О се излъчва светлинен сигнал.
В съответствие с физическите закони, в момента O'=О на излъчване на сигнала, неговият фронт ще тръгне
еднакво във всички посоки – като една единствена сфера около център O'=О. Но система K' се движи и в следващия момент център O' ще се премести надясно от център О. Именно с момента на дислокация O'≠О на система K' Вторият постулат не съумява
да се справи, а се мъчи да го преодолее на магия. При внимателно вникване в обобщената
дефиниция на Постулата проличава, че същата предписва на фронта на светлината два
несъвместими начина на поведение (на позициониране) относно система K', както следва:
Фронтът на светлинния сигнал се държи различно в системи K и K': Според частта от дефиницията, че сигналът се движи
независимо от движението на системите, неговият фронт в момента O'≠О трябва да остане симетрична сфера
само около център О на система К (пустотата). Същата сфера вече ще
стои асиметрично спрямо център O' на
K' (и спрямо центъра Оn на всяка друга движеща се система Kn). Това означава, че този единствен фронт на сигнала ще
достигне едновременно до огледалата А
и В в система К и очевидно няма как да достигне едновременно до огледалата А' и В' на система K'
(и до равноотдалечените от началата Оn огледала Аn и Вn на всяка друга движеща се система Kn). Описаната картина съблюдава физическите закони и
затова е съвсем близка до ума.
Фронтът на светлинния сигнал се държи еднакво в системи K и K': Според частта от дефиницията, че сигналът се движи по
един и същ начин във всички системи, неговият фронт в момента O'≠О трябва да представлява симетрична сфера и около център О, и около център O' (и около центъра Оn на всяка друга движеща се система Kn). По тази логика фронтът ще достига едновременно и до
огледала А и В на система К, и до
огледала А' и B' на система
K' (и до равноотдалечените от началата Оn огледала Аn и Вn на всяка друга движеща се система Kn). Сиреч, тъждественото движение на сигнала в различните
движещи се системи Kn
означава същият да се разпространява като безброй еднакви сфери около разни
точки на пространството. А това идея си нямам как може да стане.
Излиза, че фронтът на сигнала хем трябва да е независим от движението на система K' (на всички движещи се
системи Kn), хем трябва да съпътства система K' (всички движещи се системи
Kn), за
да запази симетрията си спрямо началото O'
(началата Оn).
С една дума, проличава, че дефиницията на Втория постулат се състои от две
непримирими, взаимно изключващи се твърдения:
1) Светлинният сигнал се движи с постоянна скорост с, независимо от движението на системите, респективно, от
движението на своя източник (веднъж излъчен, светлинният сигнал забравя за своя
източник).
2) Светлинният сигнал се движи с постоянна скорост с във всички системи и във всички посоки.
Условие 1) е понятна закономерност, произтичаща от симетричното движение на
светлиния сигнал в пустотата (система К).
Докато при условие 2), като се има предвид, че системите се движат по безброй
различни начини, тази негова симетрия във всяка от тях не ми я побира
ума...излиза извън нормалното разбиране за природата на движението.
С разграничаването на условия 1) и 2) на Втория постулат излязоха наяве и
неговите несъответствия със Съотношението на неопределеност, а именно:
Тъкмо по условие 1) са изведени трансформациите на Лоренц. И, съвсем
естествено, тъкмо с условие 1) Съотношението на неопределеност се съгласува
напълно.
Условие 2) обаче е парадоксално, е в разрез с природната даденост. И,
съответно, Съотношението на неопределеност застава против него.
Казано в прав текст, Съотношението на неопределеност е действителна
природна закономерност, а Вторият постулат представлява съчетание от две тези –
правилна и грешна. Съотношението подкрепя правилната, вярната, съдържаща се в
условие 1), а отрича грешната, умосътворената, формираща условие 2). В този смисъл, горната "Обобщена дефиниция на Втория
постулат" е редно да я дам като "Обобщена неточна дефиниция на Втория
постулат". Такава е реалната страна на нещата.
В заключение бих могъл да кажа, че Светът на движението е Свят на асиметрии.
Тяхното технологично елиминиране изисква предефиниране на Втория постулат, при
което движещите се системи Kn ще бъдат приведени към абсолютно неподвижната система К (един вид, стопирани, закрепени към
нея). Едва тогава тази, да я нарека, "Обобщена точна дефиниция на Втория
постулат" ще обхване всички системи и всички посоки.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар