Физико-философските изследвания
до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:
– Първият постулат на
Специалната теория (Принципът на относителност) е уличен в пълна
несъстоятелност – като заблуда на съзнанието, като изцяло умосътворено
предпоставяне (предписание), явяващо се излишно, непотребно за сравняването на
системите, чието противоестествено присъствие (намеса) в сравнителната
процедура сее небивало до момента изопачаване на действителността. Другояче казано,
Първият постулат е натрапена на реалността измислица, пораждаща смехотворно невъзможни
ситуации, наречени парадокси.
Освен като Принцип на
относителност, същият може да се обозначи и като Принцип на абсолютна неопределеност,
неразличимост, непознаваемост. Докато обективната, доказаната истина е, че
Светът е устроен на Принципа на противоположностите, който е Принцип на
различие, асиметрия, определеност, познаваемост, ерго, който е източник на
движещата сила на развитието.
– Вторият постулат на
Специалната теория (постоянството на скоростта на светлината), за разлика от
Първия, съответства на обективната действителност. Нещо повече, той представлява
жизнена познавателна необходимост в качеството си на единствения всеобщ
непроменлив мащаб, не зависещ от никакви условия и предпоставки. В крайна
сметка, именно на тази Природна характеристика дължим резултатите от сравнителната
операция при инерциалните системи – уравненията, познати като Лоренцови
трансформации. Но във вида, в който е даден в Теорията, Вторият постулат ни
заблуждава, че покрива всички инерциални системи. Защото, де факто, движението
остава извън неговия обхват.
Директно казано, Вторият
постулат е сбъркан по същество. Допуска грешка, която го превръща в
идеализация, отнасяща се само за система в абсолютен покой. Именно това
идеализиране му позволява да постигне абсолютна точност на сравняване, което
обстоятелство застава против известното диалектическо положение, че абсолютната
истина е недостижима. Респективно, застава и против физическия еквивалент на
тази философия – Съотношението на неопределеност в релативната физика.
В края на краищата, Вторият
постулат ще е самата истина само отнесен за затворения контур
"отиване-връщане" на светлинния сигнал, която технология елиминира движението
на системите.
С една дума, прогнозата
за съвременния Релативизъм е лоша. Навсякъде, където човек се сети да го пипне,
той се изтърбушва из основи. При това положение никаква реанимация не е в
състояние да възстанови и закрепи неговото същностно съдържание. Но толкова
по-добре за физиката и за науката като цяло.
Интерес представляват
още десетина съществени подробности от физиката и логиката на покоя и движението,
но, за съжаление, съм възпрепятстван да продължа с намеренията си в тази
посока. Принуден съм да се откажа и от представянето на внушителната по обем (и
съдържание) здраворазумна Космология (против съвременните релативни и квантовомеханични
фантасмагории).
Просто, до момента
трябваше да преодолявам само силно орязаните възможности на блоговите платформи
за подходящо оформяне на статиите – ограниченията с индексирането, използването
на символи, изписването на математически изрази и др. Докато сега и предоставеното
блогово пространство (blog.bg) се сви дотолкова, че стана съвсем неудобно за подобен
тип публикации (в
предната статия се
наложи да
задраскам повече от
страница и пак едва успях да се побера).
Така че, отгоре на
всички трудности и грижи по научната издържаност на разработките, не ми се занимава
с допълнителните проблеми по техническото им изпълнение, респективно, с
усложненото им пренасяне на съответните страници в интернет.
Впрочем, материалите,
които предоставих на вниманието на любознателната аудитория са предостатъчни за
сериозни размишления и на професионалите – физици и философи. И без това те отдавна
дължат десетки отговори...а са и основните фактори на научното дело. Ето защо
да вземат отношение е силно препоръчително...с оглед напредването на Познанието
и репутацията им на учени. Разбира се, с презумпцията, че на територията на
науката са априори налични способността за самостоятелно мислене и високото
ниво на компетентност. Не че съм убеден в това, но поне така би трябвало да бъде!
__________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар