ПРИНЦИПЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНОСТ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

 

Резюме: Различието (противоположността) на обектите води до тяхната познаваемост поради възможността за определяне на единия чрез другия. При тъждеството такава възможност липсва. То е непроницаемо, означава неопределеност, относителност. В него няма пропорции, няма математика. Тогава как Специалната теория на относителността влиза в тъждеството на своите инерциални системи и вади наяве техни отношения? Отговор: Внасяйки определеност между системите чрез тотална манипулация на мисленето…от самозаблуда. Сиреч, тази Теория е грешна отначало докрай. Стартира с Принципа на относителност. После, без да подозира, го изоставя и работи с Принципа на определеност. Накрая се връща на относителността – поредна алогична стъпка, даваща живот на нелепите парадокси. Така, по своята същност, Специалната теория на относителността се явява Специална теория на определеността, но обезобразена от трагикомична относителност.

Реално погледнато, Специалната теория на относителността не е построена върху Принципа на относителност. Относителност означава неопределеност, нещо непознаваемо, не поддаващо се на изследване. Сетивно-мозъчният апарат ежеминутно ни дава да разберем, че Светът около нас е устроен на Принципа на качествено-количествената определеност. Затова е познаваем и измерим. Този принцип е навсякъде, включително в нашите сетива и съзнание – той обуславя здравия разум. А фактът, че съвременната физика е пълна с необясними абстракции, нелепи парадокси и неопределености, не може да се дължи на нищо друго, освен на допуснати грешки, подлежащи на отстраняване.

Ще започнем от самото начало. На базата на качествената определеност възниква науката Натурфилософия, оперираща с апарата на понятията. От количествената определеност произтича науката Математика, занимаваща се с взаимоотнасянето на числата. А едновременно от качествената и количествената определеност, като обединена математико-философска секция, се появява науката Физика, призвана да даде пълната картина на заобикалящата ни действителност. Ето защо физичните величини са двояки. Формират се като напълно определени двукомпонентни оператори (число).(понятие-мащаб). В тях друго няма. Оттук величината „дължина“ представлява дуализма (число).(метър), а  величината „време“ – дуализма (число).(секунда).

Тази фундаментална двойнственост навежда на заключението, че абстракцията „Единно пространство-време“ е заблуда. Защото метърът и секундата не се преплитат (друго за преплитане няма). Показва го проверката с Лоренцовите трансформации. Изходните величини x, c и t са напълно определени. В резултат се получават ортодоксалните зависимости: x=c.t, t=x/c , а с тях и еднозначните съотношения: x'=N.x ,  t'=N.t , където N=(1- v/c)^1/2/(1+ v/c)^1/2

Следва пример за поясняване на нулевия резултат от опита на Майкелсон-Морли: Вкусовите рецептори не усещат вкуса на слюнката; термо рецепторите не усещат температурата на тялото. Защо? Защото двойката агент-рецептор представлява тъждество, непознаваема неопределеност, относителност. А сетивата усещат и сигнализират мозъка само при резлики, при определеност. Това е всеобщият Принцип на определеност, идващ от квантовата същност на материята. Като потвърждение, интерферометрите на Физо и Саняк „усещат“ движението на система К', защото са позиционирани извън нея, в неподвижната система К (определеност=познаваемост). Докато в опита на Майкелсон-Морли уредът е в движещата се система К', е тъждествен с нея. По тази причина тук резултатът винаги ще е нула. Освен ако не разрушим тъждеството. Как?

Между пътищата „отиване-връщане“ на отправените наляво и надясно светлинни сигнали действа компенсаторен механизъм. Трябва да го развалим. За целта, на пътя „отиване“ на сигналите поставяме стъклена пластина с дебелина d=1мм. Изчисленията показват, че тогава ще се получи около 0,35мм разлика между гребените на двете вълни.

Но да се върнем на сетивната система. Вестибуларният апарат държи тялото изправено по линията на гравитационната вертикала. Той обаче усеща само отклоненията от нея (така е устроен). В зоната на самата вертикала се получава тъждество и усещането се прекратява. Затова тялото извършва непрестанно люлеене напред-назад. Областта около вертикалата остава непознаваема, представлява неотстраним елемент на неопределеност. Сиреч, определеността на нашето Познание е приблизителна. Абсолютната истина е недостижима.

Същото се потвърждава и от физиологията на окото. То изработва ляв и десен образ на визирания обект. Между двата образа, където се намира самият обект, окото престава да вижда. Обектът като абсолютна истина, остава недостижим. Това са ненарушими закони.

Изглежда обаче те не важат за Специалната теория на относителността. Тя безпрепятствено влиза в тъждеството на разглежданите инерциални системи и вади наяве техни отношения. Също така спокойно синхронизира часовници, хванала абсолютната истина на светлинните сигнали. Как постига тези невъзможни за постигане неща?

Отговорът е: Чрез тотална манипулация на мисленето…разбира се, от самозаблуда. А именно: За да представи своя първи постулат – движещите се една срещу друга тъждествени инерциални системи К'(x', t') и К''(x'', t''), – авторът е застанал в неподвижна система К(x, t). Друг начин не съществува. Следва непоклатимия закон: Две системи (К' и К''), отнасящи се еднакво към трета (система К), са еднакви помежду си. Или от равенството на отношенията К'/К=К''/К' ще са в сила тъждествата К'=К'', съответно x'=x'' и t'=t''. Между системи К' и К'' няма никакви трансформации, няма математика. С това Теориата приключва. Друг резултат от Принципа на относителност не може да се получи.

Авторът обаче започва да импровизира. В разрез с всякаква логика иска да различава еднаквите системи (еднакви, но различаващи се). За целта фиктивно, според него, приема едната за неподвижна. Той е в пълно неведение, че правейки системите противоположни, внася определеност между тях, резултат от която са Лоренцовите трансформации. С една дума, Авторът тръгва с Принципа на относителност. Но после го изоставя и построява Теорията си върху Принципа на определеност. ¹

Следващата стъпка отново е нелепо алогична – връщане към Принципа на относителност чрез уеднаквяване на вече фиксираните две противоположни гледни точки. Умосътвореният феномен „хем разлика-хем тъждество“ дава живот на известните парадокси. Тяхната несъстоятелност може да се демонстрира с опита на Майкелсон, преместен в неподвижния Етер, а наблюдаван от движещата се Земя. Тази обратна гледна точка дава удължаване на метъра и секундата (удължаването е мнимо, дължащо се на измерване със скъсените движещи се мащаби).

Заключението е категорично: Специалната теория на относителността е грешна отначало докрай. По своята същност тя представлява Специална теория на определеността, но обезобразена с трагикомична относителност.

 Справки

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр.178-278

(Nikolov A. - Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II - Principle of definiteness, p.178-278)

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)

THE PRINCIPLE OF DEFINITENESS AS A CRITERION FOR UPDATING RELATIVISTIC PHYSICS

Abstract

The difference (oppositeness) of objects leads to their recognition due to the possibility of determining one through the other. At the identity, such possibility is absent. It is impenetrable, means indeterminacy, relativity. There are no proportions in it, no mathematics. How, then, does Special Relativity enter into the identity of its inertial systems and reveal their relations? Answer: Introducing definiteness between the systems through a total manipulation of thinking...from self-delusion. Videlicet, this Theory is wrong from the beginning to the end. It starts with the Principle of Relativity. Then, without suspecting, he abandons it and works with the Principle of Determination. Finally, it returns to relativity – another illogical step, giving life to the ridiculous paradoxes. Thus, in its essence, the Special Relativity represents a Special Theory of Definiteness, but disfigured by tragicomic relativity.

In reality, Special Relativity is not built on the Principle of Relativity. Relativity means indeterminacy, something unknowable that does not yield itself to researching. The sensory-brain apparatus minutely makes us understand that the world around us is built on the Principle of qualitative-quantitative determination. Therefore it is knowable and measurable. This Principle is everywhere, including in our senses and mind – it conditions common sense thinking. And the fact that contemporary physics is full of inexplicable abstractions, ridiculous paradoxes and indeterminacies cannot be attributed to anything other than mistakes made that are subject to elimination. We'll start from the beginning itself. On the basis of qualitative determinism, the science of Natural Philosophy arises, operating with the apparatus of concepts. From the quantitative determination the science of Mathematics stems, dealing with the interrelationship of numbers. And simultaneously, from the qualitative and quantitative determination, as a unified mathematical-philosophical section, the science of Physics appears, called to give the complete picture of the reality surrounding us. This is why the physical quantities are dualistic. They are formed as fully fixed two-component operators (number). (concept-scale). There is nothing else in them. From here, the quantity "length" represents the dualism (number).(meter), and the quantity "time" represents the dualism (number).(second). This fundamental duality leads to the conclusion that the "United Space-Time" abstraction is a delusion. Because the meter and the second do not intertwine (there is nothing else to intertwine). Inspection with the Lorentz transformations shows it. The output quantities x, c and t are completely determined. As a result, the orthodox dependences are obtained: x=c.t, t=x/c, and with them the one-valued ratios: x'=N.x , t'=N.t , where  N=(1- v/c)1/2/(1+ v/c)1/2

The following is an example to explain the null result of the Michelson-Morley experiment: Taste receptors do not feel the taste of saliva; thermoreceptors do not feel body temperature. Why? Because the agent-receptor pair represents identity, unknowable indeterminacy, relativity. And the senses sense and signal the brain only when there are differences, when there is definiteness. It is the universal Principle of Determination coming from the quantum essence of matter. As confirmation, the interferometers of Fizeau and Sagnac "sense" the motion of system K' because they are positioned outside of it, in the stationary system K (definiteness=knowability). While in the Michelson-Morley experiment the device is in the moving system K', is identical with it. For this reason, the result will always be zero here. Unless we break identity. How? A compensating mechanism operates between the round-trip paths of the left and right light signals. We have to spoil it. For this purpose, we place a glass plate with a thickness of d=1mm on the "going" path of the signals. Calculations show that then there will be about a 0.35mm difference between the crests of the two waves. But let's get back to the sensory system. The vestibular apparatus keeps the body upright along the gravitational vertical line. However, he only senses the deviations from it (that's how he's built). In the zone of the vertical itself, identity is obtained and sensation ceases. Therefore, the body performs a constant sway back and forth. The area around the vertical remains unknowable, it represents an irremovable element of indefiniteness. Videlicet, the determinateness of our Knowledge is approximate. The absolute truth is unattainable. The same is confirmed by the eye's physiology. It produces a left and right image of the observed object. Between the two images, where the object itself is located, the eye ceases to see. The object as absolute truth remains unattainable. These are inviolable laws. But they do not seem to apply to Special Relativity. It unobstructedly enters the identity of the considered inertial systems and reveals their relations. It also calmly synchronizes clocks, capturing the absolute truth of light signals. How does he achieve these impossible to achieved things? The answer is: Through total mind manipulation…of course, by self-delusion. Namely: In order to present his first postulate – the identical inertial systems K'(x', t') and K''(x'', t'') moving against each other, the author has stood in a stationary system K( x, t). There is no other way. Follows the unshakable law: Two systems (K' and K'') relating equally to a third (system K) are identical to each other. Or from the equality of the relations K'/K=K''/K', the identities K'=K'', respectively x'=x'' and t'=t'', will be valid. Between systems K' and K'' there are no transformations, no mathematics. That's the end of the Theory. Another result of the Principle of Relativity cannot be obtained. However, the author begins to improvise. Contrary to any logic, he wants to distinguish the same systems (the same but different?!). For this purpose, fictitiously, according to him, he accepts one as stationary. He is in a completely ignorance that by making the systems opposite, he introduces a definiteness between them, the result of which are the Lorentz transformations. In a word, the Author sets out with the Principle of Relativity. But then he abandoned it and built his Theory on the Principle of Determination.1 The next step is again ludicrously illogical – a return to the Principle of Relativity by unifying the already fixed two opposing viewpoints. The mind-created phenomenon of "both difference and sameness" gives life to the famous paradoxes. Their failure can be demonstrated by Michelson's experiment, transferred to the motionless Ether and observed from the moving Earth. This reverse viewpoint gives a lengthening of the meter and second, which is mock...it is obtained from the measurement with the shortened moving scales. The conclusion is categorical: Special Relativity is wrong from start to finish. In its essence, it represents a Special Theory of Definiteness, but disfigured by tragicomic relativity.

References

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр. 178-278

(Nikolov A. – Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II - Principle of definiteness, p. 178-278)

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)