ПРИНЦИПЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНОСТ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА КВАНТОВАТА ФИЗИКА

Резюме: Още при зараждането си Квантовата физика изпада в неопределеност. Причината е допусната грешка в закона за енергията на електромагнитната вълна: E=h.f , където h – константа на Планк, f=n/t – честота на вълната (брой колебания n, за единица време t). В резултат виждаме фундаментална константа h без физически смисъл (и зависимост на закона от скоростта). Докато вярната формула е: От мощността P=dE/dt=h.dn/dt, съответно, (dE/dt).dt= h.dn [ват.сек] или E=h.n . Тук h е крайно дискретната порция енергия E₀ – const. от един вълнов период. Следва връзката: h/c²=m₀ , където (c) е скоростта на светлината, а m₀ – const. представлява крайно дискретна порция маса – E₀/m₀=с² (m₀ – неделимият атом на Демокрит, частицата на полевата материя). Ядрото m₀  би следвало да предизвика  силова реакция от страна на непространствената пустота около него. Така двойката противоположности формира първичната силово-енергийна клетка на материята с размер R и линейна плътност ρ₀=m₀/R. Тогава за първичната сила F₀, от която произлизат всички сили, ще е валидна зависимостта: F₀=ρ₀.с² или F₀=(R.с²/m₀).(m₀.m₀)/R². В тази добре позната формула изразът (R.с²/m₀) ще е грвитационната константа G. По-нататък масата m₀ има своите гранични пространствени и силово-динамични обвързаности, бележещи константното квантово начало, от което произтичат следващите определени структури на материята, респективно, от което произтича определената физика.

 

Сетивната ни система (единственият вход към ума за всяко познание) ежеминутно ни дава да разберем, че Светът е устроен на Принципа на противоположност, който е Принцип на качествено-количествена определеност (оттам и на здраворазумно мислене). Сиреч, именно защото е определена, заобикалящата ни реалност е достъпна за познаване в логичен порядък. Това означава, че съвременната Физиката (от началото на 20 век), развивайки среда от невъобразими неопределености и абстракции, се е отклонила далеч встрани от нормалността (виждаме необясними трансфери на енергия, частици без маса, невъзможни за осмисляне константи и много други недоразумения). Наличието на подобно изкривено моделиране не може да се дължи на друго, освен на допуснати грешки, подлежащи на отстраняване. Нужен е принципно нов подход за търсене на решения. В частност, Квантовата Физика би следвало да започне да строи своите хипотези и теории само в режим на определеност.

 

С една дума, съвсем ясният Принцип на определеност е нужният твърд механизъм за оценка и регулация на Природознанието (недопускащ възражения). Това налага да започнем познавателната дейност от самото начало и от най-едрите щрихи.

 

Схемата на сетивно-мозъчната рефлексия е безалтернативна. От сетивата към ума тече непрекъснат поток от обективни данни за външната реалност. Нататък обаче познавателната дъга става субективна, зависеща от това доколко пълно и точно ще бъде разчетена постъпващата информация. Като оставим настрана ниските и средните нива на осмисляне на сетивните доклади, има остри умове, съумяващи да вникнат до най-дребните детайли. Умове, развили високи аналитични способности за срвняване, разкриване на причинно-следствени връзки и, в крайна сметка, за вадене на необходимите базови научни умозаключения. Именно техните усилия формират колебателния процес на човешкото Познание.

 

Най общо казано, вече сме утвърдили разбирането, че Светът е материален и материята се дели на все по-малки части. Но не сме направили някои следващи решителни стъпки: Защо усещаме (директно и косвено) само две форми на материята – вещество и поле? Защо двете са противоположни? Може ли да има и други? Прекъснатостта на веществото отнася ли се и за полето? Деленето на части може ли да продължава до безкрайност?

 

Логично погледнато, раздробяването на веществото на все по-дребни частици е процес, сходящ към неопределеност, каквито са символите „нулева стойност“ или „безразмерна математическа точка“. Но от подобно  „нищо“ не може да се интегрира „нещо“. Така наречените базкрайно малки величини на диференциалното смятане, всъщност, следва да са крайно малки величини, т.е. следва да са напълно определени, крайни мащаби. От неопределеност не може да се получи определеност, както и от определеност не може да премине в неопределеност. Качествено-количествената определеност на Външната реалност говори за протекъл процес на диалектически претрансформации от някаква съществуваща изходна определеност.

 

До същия извод води и апорията на Зенон за бързоногия Ахил и костенурката. Мъдрецът, знаем, дели разстоянията до безкрайност и така стига до заключнието за невъзможност на каквото и да е движение. Но това положение е в очевидно противоречие с действителността (легендата гласи, че негов ученик се разходил насам-натам, за да покаже противното). В случая, би следвало да съществува някакво крайно малко разстояние, което повече не може да се изминава на части, а само цялото наведнъж (прекъснатостта преминава в непрекъснатост).   

 

В този дух можем да посочим още не едно и две примерни разсъждения за граница на делимост на материята. Но какво представлява тази граница и защо още не сме се натъкнали на нея при всичкия огромен прогрес на науката? Противно на всякаква логика е да очакваме тепърва да попаднем на някакъв напълно непознат феномен, различен от крайна материална частица. Тази посока на мислене диктува и Принципът на определеност. А не сме открили досега тази митична частица навярно поради допуснати грешки.

 

Още при зараждането си Квантовата физика изпада в неопределеност, произтичаща главно от фундаменталната Планкова константа h, която се появява лишена от физически смисъл. Затова се насочваме към закона за енергията E на електромагнитната вълна: E=h.f , където f=n/t – честота на вълната, съответно, брой колебания n, за единица време t . Този израз обаче не може да бъде верен, тъй като енергията на колебанията би следвало да се сумира, докато честотата е постоянна величина. Тя ще е определяща за мощността P на вълновия процес: P=dE/dt=h.dn/dt [ват] . А правилната формула за енергията ще бъде: (dE/dt).dt=h.dn [ват.сек], съответно, E=h.n , където h е крайно дискретната порция енергия E₀ от един вълнов период. Обобщаваме: Енергията E на всяко периодично (циклично) движение е равна на енергията h* на един период, умножена по броя n на периодите.

 

За нагледност ще дадем пример с АК-47 (автомат „Калашников“, но за мирни цели). Извършваме няколко опита с различна честота на стрелбата (различна честота на синусоидата на процеса). Резултат: Независимо от честотата на водене на огъня, освободената енергия винаги е равна на енергията h* на един заряд, умножена по броя n на зарядите.

 

Така стигаме до изключително важната връзка: h/c²=m₀ , където (c) е скоростта на светлината, а m₀ представлява търсената заветна, крайно дискретна порция маса, съответна на енергията E₀=h – const. Тоест, в сила е отношението: E₀/m₀=с² – const., където m₀ – const. е масата на неделимия атом на Демокрит. Ядрото m₀  би следвало да предизвика  силова реакция от страна на непространствената пустота около него. Така двойката противоположности формира първичната силово-енергийна клетка на материята с размер R и линейна плътност ρ₀=m₀/R. Тогава за първичната сила F₀, от която произлизат всички сили, ще е валидна зависимостта: F₀=ρ₀.с² или F₀=(R.с²/m₀).(m₀.m₀)/R² . В тази добре позната формула изразът (R.с²/m₀) ще е грвитационната константа G. По-нататък масата m₀ има своите гранични пространствени и силово-динамични обвързаности, бележещи константното квантово начало, от което произтичат следващите определени структури на материята, респективно, определената физика.

 

Масата m₀  очевидно представлява определено количество материя. Тази количествена определеност, от своя страна, говори за ограничен обем, за пространствена форма. А това са характеристики, очертаващи качествената определеност „материална частица“. Качествената и количествената определеност са свързани в диалектическо единсство, така че количествената определеност предизвиква качествена и обратно.

 

Материалните частиции m₀ обаче не могат да съществуват като единствено повсеместно качество, защото така би следвало да са долепени една до друга в някакво неопределено, непрекъснато материално цяло, без възможност за движение, което противоречи на действителността. Тоест, за запазване на качеството „частица“, за отчетливото му очертаване и възможност за движение, каквато е Обективната реалност, около всяка частица m₀ трябва да е налице противоположното качество – някаква нематериална, идеална, безформена пустота. И понеже нематериалното, празното, „нищо“-то не може да бъде пространствено, следва то да се разпъва от присъствието на материалната частица като ядро. Така възниква представата за дуалистична (материално ядро, с празна околност), силово напрегната (заредена с енергия), първична клетка на изходната материална среда, формираща пространство от материално-идеални силови линии, а с тях и едната единствена, абсолютно неподвижна система К₀ . По този начин структурирана, система К₀ би следвало да е със способност за самодвижение вътре в себе си, изразяващо се в напречно трептене на масата m₀ спрямо абсолютно неподвижната пустота, при което тя изминава диаметъра си изцяло, наведнъж и без никаква загуба на енергия (поради идеалния характер на връзката, кръговратът „движение-покой-движение“ е вечен).

 

Във всичкото си безкрайно многообразие, производните на това квантово начало по същество не могат да представляват друго, освен негов образ и подобие. Цялата Вселена, във всичките си формирования, до галактиките включително, би следвало да е подвластна на силовия биполярен модел „материално ядро“-„празна (или рехава) околност“. Абсолютно идентично е положението и при живата материя, като се започне от простите клетъчни структури и се стигне до висшето единство „материално, пространствено тяло“-„идеално, непространствено съзнание“. Характерно следствие от началния дуализъм е и двуполовата система, с нейния висш начин на функциониране (при бозайниците и човека). В максимално обобщение, същата представлява двойката противоположности „определено, пространствено, материално, видимо мъжко естество“-„неопределено, непространствено, идеално, невидимо женско естество“, при което мъжкото естество е с нагласа да осцилира в женското. Иначе казано, като махнем психиката и емоциите, това, което наричаме „секс“, е квантова механика парекселанс.

 

Нека повторим. Всички индикации навеждат на заключението, че Вселената е устроена на Принципа на противоположност, който е Принцип на определеност ¹, а оттам и на познаваемост. От Принципа на противоположност произтича високо евристичният Принцип на подобие, позволяващ по повърхностните пластове да съдим за тези в дълбочина и така до изходното начало. В този смисъл говорим за една общовалидна, субстанциална същност. Говорим за идващ от самото дъно на материята целокупен научен продукт „материално-идеална противоположност=количествено-качествена определеност“, който Физиката е призвана да разкрие в нужните подробности.   

 

References

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр. 178-278

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)