За тези, които все още не са разбрали
или се отнасят с пренебрежение към демонстрираното философско изправяне-наместване-реанимиране
на релативната теория, ще дам кратки пояснения по принудата Познанието да
напредва в три фази. Тази закономерност, както и всички останали, идва от устройството
на Света на Принципа на противоположностите. И, в обратен аспект, тя манифестира
неговото върховенство като възможно най-общ Мирови закон. Ето как конкретно той
поражда триадната техника.
Обективно съществуват две физически
същности и връзката на противоположност между тях. Нищо повече. Срещу тази
даденост стои Съзнание-субект (огледало), призвано да я отрази (покаже), ерго,
да я познае точно и всеобхватно. Но фактът на противоположност пречи двете страни
да бъдат понятийно и мерно обхванати едновременно, от раз. Спецификата заставя
Съзнанието, като единствен начин за изпълнение на мисията си, да обходи и
обвърже диполата в следната последователност:
Първа стъпка, изцяло субективна (не
може да бъде друга): Съзнанието напълно произволно започва да формира наименования
и обозначения (понятиен апарат) за качествено охарактеризиране на страната-изходно
начало. Също напълно произволно избира и единици (мащаби) за нейните количествени
определения. Тук е съвсем ясно, че възможностите за избор на качествено-количествени
маркери са безброй.
Втора стъпка, изцяло обективна (не
може да бъде друга): По силата на наличната връзка на противоположност,
втората страна автоматично, без участие на Съзнанието, заема противната позиция.
Неговата роля е само да регистрира обратния знак на целия начален избор, без
никаква възможност за вариране (за творческа намеса).
Трета стъпка, изцяло обективна (не
може да бъде друга): Тя "взема" обективността на втората стъпка и
я пренася обратно върху първата. Т.е., безалтернативните обективни определения
на втората страна, отнесени към първата, елиминират всичките безброй варианти
при нея, превръщайки произволния начален избор в свой адекватен единствен
контрапункт. Така третата стъпка обективизира първата, с което определителният
процес приключва като добито обективно познание за двете противни страни.
Освен този затворен контур на
определяне, друг способ за постигане на познание не съществува. В същото време
е очевидно, че, за една двойка антиподи, всяко индивидуално Съзнание ще формира
собствен обективен контур, поради субективната първа стъпка. Всичките безброй
контури обаче ще са в отношение (с коефициент) на подобие – да речем, различни
по радиус окръжности – и, значи, ще представляват едната логика и едните закони
на формирането (за сведение на перчещите се със "солидни знания" по нелогичността
на Обективитета...или многото му логики).
Изложената платформа не просто
утвърждава отдавна откритата триада на развитие, а слиза дълбоко под тази
повърхност и показва защо и как тя е това, което е.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар