В представените два
основни варианта за измерване на скорост е видно, че, от една страна, на Втория
постулат са му необходими синхронизирани часовници, за да докаже правотата си
срещу Съотношението на неопределеност. Но, от друга, часовници могат да се
синхронизират само благодарение на неговата фамозна формулировка. Именитите
специалисти обаче явно не се притесняват да веят байрак пред подобно самообслужване.
С изтръпнала сетивност за парадоксите (ненормалностите), на тях, навярно, ще им
бъде съвсем леко да направят избор в любопитния следващ вариант на измерване на
скорост, имайки предвид, че в него не се налагат никакви синхронизации. Но
първо да дам отново постановката на измерването:
Пробно тяло –
инерциална система K', с начало O', се движи спрямо неподвижна система К, с начало O, надясно с някаква скорост v
по осите Х'=Х. Пак надясно върху Х' и Х са отбелязани точки A' и A, така че, при покой
на системите една спрямо друга, е налице тъждеството дължина L' (разстояние O'A') = дължина L (разстояние OA).
След като показах
определянето на скоростта v при "Измерване
в система К , с часовник в точка O" и "Измерване в система К , с часовник в точка А", тук ще разгледам една характерна
комбинация от двата случая.
3а)
Измерване в система К , с часовник в
точка В , разполовяваща отсечката OА:
Този вариант е сборен
от предните два. С часовника съм в точка В
, намираща се в средата на отсечката ОА
– участък 1 (ОВ) = участък 2 (ВА).
Трябва да измеря времето t , за което тялото-система K' изминава дължината L . Ясно
е, че сега ще са ми нужни помощни съобщения както за старта на измерването –
момента O'=O , така и за неговия
финал – момента O'=А .
Сигналът за началното
събитие O'=O ще пристигне в точка В със закъснение Dt1 , в
който момент стартирам часовника. Сигналът за крайното събитие O'=А ще пристигне в точка В със закъснение Dt2 , в
който момент спирам часовника. Така, за изминаването на точната дължина L , ще измеря реалното време t* = t - Dt1 + Dt2 ,
където t = t1 + t2 . И както до сега, t* се
явява приблизително, неточно t ,
който факт повтаря резултата:
v
= точна дължина L/неточно време t – възможното,
реалното измерване
(v = точна дължина L/точно време t – това измерване е невъзможно)
На случая 3б) – v = неточна дължина L*/точно време t* –
няма да се спирам.
Постановката 3а) представлява
особен интерес с това, че този път двата помощни светлинни сигнала са с противоположни
посоки – първият осъществява "отиване", а вторият "връщане".
Съгласно
Съотношението на неопределеност, времената Dt1 и Dt2
задължително ще са различни, което означава, че пътят "отиване" (ОВ) и пътят "връщане" (АВ)
на помощните сигнали не могат да са равни (като се има предвид, че система К ,
с отсечката О(В)А , е неподвижна само за система K' , а иначе, в най-общия случай, се движи спрямо всички останали
системи).
Прокламираната от
Съотношението на неопределеност асиметрия се потвърждава от наблюденията на
Рьомер – 1676г, както и от знаменития опит на Саняк – 1913г (и от други, чието
съвременно тълкуване е погрешно). А всичко това, знаем, е против виждането на
Втория постулат Dt1 = Dt2
(същото ще е в сила само ако система К
е абсолютно неподвижна), респективно, против извън опитните твърдения на
изпадналото в захлас релативно съзнание.
С една дума, получи
се разделителна линия. Многоуважаваните физици, сляпо следвани от философското
войнство, се озовават изправени пред две алтернативни позиции. И на коя да
заложат очевидно не е въпрос на предпочитание. По-нататък само с научно големеене
не става. Нужни са остра научна интуиция, и, най-вече, зряло, стегнато научно
мислене. Но, както казах в началото, силно се съмнявам това да се случи при
тяхната нечувствителност към обективното, довела до съвременната, пристрастна
на max (неадекватна), интелектуална атмосфера. Имайки предвид поведението им на
остаряло, като възможности, възпроизвеждащо устройство, неспособно да поеме и
се справи с новите по обем и качество разработки, почти наясно съм с избора,
който ще направят (нанасяйки поредните щети на науката). Може да се пише
надълго и нашироко по темата...но да спра до тук.
И така, в случаи 1),
2) и 3) Съотношението на неопределеност не се съгласува с Втория постулат.
Предстои обаче да покажа обратното в следващите 4) и 5).
_____________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар