Физиката е високо интелигентното познавателно острие на
съзнанието. В края на 19 в. тя вече има вида на забележителна сфера от знания.
Но ето че рухва порой от нови открития, които неимоверно ерозират нейните
основания. А учените се оказват неспособни на адекватни отговори. Започва
процес на пропукване и деформиране на мирогледните стойности, който довежда до изкривени
отражения и тежък дефицит на логично мислене. Всъщност, от век насам физиката
сякаш е тотално дефектирала (разбирай превъртяла). И за кой ли път ще визирам
тази симптоматика. Например:
– Как да нарека физика, хем дала материалния генезис на
нещата с неотменимата връзка E/m=const.,
хем третираща величините E и m като необвързани?
– Как да нарека физика, виждаща вълни в
"празното"? Та нали за вълна е нужна прекъснатост – някаква част да
се мести спрямо друга. Тук няма ни капка разум.
– Как да нарека физика, според чиято формула E=h.f, ако изпразня пълнителя на "АК-47"
(в името на науката) с честота f=10
изстрела/сек, ще освободя повече енергия, отколкото ако го направя с
честота f=1 изстрел/сек? Та това е против всякаква логика. Енергията E в пълнителя е една – равна на постоянната
енергия E1=h
на един заряд, умножена по броя n на зарядите – E=E1.n=h.n. Другото, с честотата f, е вятър работа.
– Как да нарека физика с нерешени докрай уравнения x'=1/b(x-vt); t'=1/b(t-vx/c2), "прозряла", че действието в скоби е
неизпълнимо, понеже от метри се вадят секунди и обратно, тоест, че
пространството и времето не са отделни същности, а единно време-пространство?
Тази приумица си е направо плод на халюцинация. Показва го решението с дименсии:
при (x-vt) имаме (m-m.s/s), т.е. (m-m), а
при (t-vx/c2) имаме [s-(m.m/s)/(m/s)2], т.е. (s-s) –
от метри се вадят метри и от секунди, секунди. Просто няма как да се отиде
отвъд този естествен ред на нещата (освен с повреда в съзнанието).
– Как да нарека физика, приела на сериозно, че в нула
дължина (пространство) може да има безкрайно голяма маса? Това прилича досущ на
умопомрачение.
– Как да нарека физика, в чийто израз dx'/dt', dx' се скъсява и клони към нула, а dt' се удължава и клони към безкрайност? Що за математическо
новаторство?!
– Как да нарека физика, величаеща своята Специална теория,
при все че същата невежествено нарушава собственото си изискване за запазване
формата на законите?
– Как да нарека физика, която волно "отваря"
пространствено-времеви портали, а е в неведение за същността на понятията маса,
енергия, пространство, време?
– С една дума, как да нарека физика, която не отразява, а
съчинява, изобретява?
С това спирам да изброявам...става ми неудобно и тъжно,
че се занимавам с толкова философски неграмотно физициране. Физиката си сътворява
някаква геометрия и се мъчи да напъха Света в нея. Е, няма да стане така. От този
сбъркан ред не може да излезе нищо свястно, освен сценарии за последователите
на Аристофан.
Но защо
философията не прави опити да трасира верния път, както винаги досега го е
правела, като остави на физиката детайлната реализация? Нали го може? Нали тя е
първата голяма сила в природознанието? Нали пред нейния опит и интердисциплинарен
капацитет физиката изглежда като току що ококорило се за света хлапе?
Отговорът
е очевиден. Философията застава напълно неподготвена пред новите реалности. Но
не този проблем е за оплакване. Голямата беда идва от факта, че това многоуважавано
беловласо Познание губи увереност в своите възможности. Не вижда повече научен
хоризонт за себе си в естествознанието. Няма нагласата да превключи на
по-висока степен на пълнота и плътност на интелектуалното си проникване в природата
на нещата, включително не проумява да отиде към своето физикално обновяване. Философията
сякаш забравя за висшестоящата си, всячески изпитана
законност с огромен потенциал и започва да се води по все още детинското
мислене на физиката. Така постепенно се превръща от мъдра в будала. А най-малкото,
което просто ще й избоде
очите, е, че новите физически възгледи са тотално
осакатени откъм диалектика.
В
този смисъл, двата постулата на Специалната
теория поставят началото на, своего рода, нов вид надпревара по терените на
академизма – на своеобразна
пара Олимпиада за импулсивни
изяви на недъгави откъм материалност и обективност догадки, предположения, мнения,
вероятности, където и най-непохватното подскоче
бива бурно аплодирано. Тази продължителна дисфункция на физическото мислене се
дължи не просто на така стекли се обстоятелства, а си има ясна, обективна причина.
В 20
век физиците самохвално разгласяват доктрината, че единствено те са кадърните
и, едва ли не, помазаните да се занимават с най-челното познавателно дело – това
за устройството на Мирозданието. А останалите учени, включително и философите, без
много-много да му мислят, се съгласяват с това предопределяне. Така повече
никой "неспециалист" не смее да гъкне по въпроса...а и да излезе със
становище, то бива игнорирано. И на никого не му идва на ум, че подобно поведение
вещае пагубна за Познанието и за самата физика едностранчивост на възгледите.
Но фактът си е факт. Оторизирана да се произнася за Природата е една единствена
методология и гледна точка. А, знаем, в такава ситуация настъпва
дезориентиране, при което властващата идея взема за правилно всяко свое
хрумване и действие. Сиреч, започва да прави каквото си иска. И ето, вече
повече от сто години, на попрището на природознанието цари тотален диктат на
еднотипни схващания и подходи, с безконтролна свобода на въображението. Изобщо,
вихри се произвола на изолираната лаборатория.
Подобните
научни изяви обикновено са с ограничени възможности и се свеждат до чоплене по
повърхността на стеснения от едностранчивост хоризонт. Чувства се болезнена
липса на дълбочинна, не физична гледна точка (поне за трезвия ум е така). А
такава е в състояние да предложи единствено философията – вече нееднократно съм
обяснявал защо. Даже
построяването на обективен модел на Всемира е повече по нейните сили, поради общността и
непоклатимостта на философските
закони, отколкото това може да се отдаде на физиката, със силно проблемните й стъпки в неизвестното.
В
тази връзка, срещу контрапродуктивните възгледи за несъстоятелност на извън
физико-математическите методи, си дадох труда – дълголетен, огромен по обем и
мащаби на изследванията (Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката,
С. 1999) – да извърша едно усъвършенствано, настъпващо навътре в конкретиката, логическо моделиране, което влиза в принципен конфликт с лансираните новоскалъпени
физически конструкции. И, за разлика от техните абстракции и виртуални
формирования, тази философска разработка изправя
пред нас Обективната реалност в стройна организация, която
стои буквално пред очите ни; която виждаме в ежедневните си наблюдения, както и
в специализираните такива, отиващи до границите на обсега на нашите
инструментални възможности.
Ходът,
срещу Космологичния модел на физиката да се издигне същия и на философията, е
сто процента прогресивен. С него се появяват така необходимите очертания на
познавателната полоса и нейната причинно-следствена регулация. Сега синтезната
совалка между двете насоки е условието гарант за истински научно напредване.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар