ПРИНЦИПЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНОСТ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА КВАНТОВАТА ФИЗИКА

Резюме: Още при зараждането си Квантовата физика изпада в неопределеност. Причината е допусната грешка в закона за енергията на електромагнитната вълна: E=h.f , където h – константа на Планк, f=n/t – честота на вълната (брой колебания n, за единица време t). В резултат виждаме фундаментална константа h без физически смисъл (и зависимост на закона от скоростта). Докато вярната формула е: От мощността P=dE/dt=h.dn/dt, съответно, (dE/dt).dt= h.dn [ват.сек] или E=h.n . Тук h е крайно дискретната порция енергия E₀ – const. от един вълнов период. Следва връзката: h/c²=m₀ , където (c) е скоростта на светлината, а m₀ – const. представлява крайно дискретна порция маса – E₀/m₀=с² (m₀ – неделимият атом на Демокрит, частицата на полевата материя). Ядрото m₀  би следвало да предизвика  силова реакция от страна на непространствената пустота около него. Така двойката противоположности формира първичната силово-енергийна клетка на материята с размер R и линейна плътност ρ₀=m₀/R. Тогава за първичната сила F₀, от която произлизат всички сили, ще е валидна зависимостта: F₀=ρ₀.с² или F₀=(R.с²/m₀).(m₀.m₀)/R². В тази добре позната формула изразът (R.с²/m₀) ще е грвитационната константа G. По-нататък масата m₀ има своите гранични пространствени и силово-динамични обвързаности, бележещи константното квантово начало, от което произтичат следващите определени структури на материята, респективно, от което произтича определената физика.

 

Сетивната ни система (единственият вход към ума за всяко познание) ежеминутно ни дава да разберем, че Светът е устроен на Принципа на противоположност, който е Принцип на качествено-количествена определеност (оттам и на здраворазумно мислене). Сиреч, именно защото е определена, заобикалящата ни реалност е достъпна за познаване в логичен порядък. Това означава, че съвременната Физиката (от началото на 20 век), развивайки среда от невъобразими неопределености и абстракции, се е отклонила далеч встрани от нормалността (виждаме необясними трансфери на енергия, частици без маса, невъзможни за осмисляне константи и много други недоразумения). Наличието на подобно изкривено моделиране не може да се дължи на друго, освен на допуснати грешки, подлежащи на отстраняване. Нужен е принципно нов подход за търсене на решения. В частност, Квантовата Физика би следвало да започне да строи своите хипотези и теории само в режим на определеност.

 

С една дума, съвсем ясният Принцип на определеност е нужният твърд механизъм за оценка и регулация на Природознанието (недопускащ възражения). Това налага да започнем познавателната дейност от самото начало и от най-едрите щрихи.

 

Схемата на сетивно-мозъчната рефлексия е безалтернативна. От сетивата към ума тече непрекъснат поток от обективни данни за външната реалност. Нататък обаче познавателната дъга става субективна, зависеща от това доколко пълно и точно ще бъде разчетена постъпващата информация. Като оставим настрана ниските и средните нива на осмисляне на сетивните доклади, има остри умове, съумяващи да вникнат до най-дребните детайли. Умове, развили високи аналитични способности за срвняване, разкриване на причинно-следствени връзки и, в крайна сметка, за вадене на необходимите базови научни умозаключения. Именно техните усилия формират колебателния процес на човешкото Познание.

 

Най общо казано, вече сме утвърдили разбирането, че Светът е материален и материята се дели на все по-малки части. Но не сме направили някои следващи решителни стъпки: Защо усещаме (директно и косвено) само две форми на материята – вещество и поле? Защо двете са противоположни? Може ли да има и други? Прекъснатостта на веществото отнася ли се и за полето? Деленето на части може ли да продължава до безкрайност?

 

Логично погледнато, раздробяването на веществото на все по-дребни частици е процес, сходящ към неопределеност, каквито са символите „нулева стойност“ или „безразмерна математическа точка“. Но от подобно  „нищо“ не може да се интегрира „нещо“. Така наречените базкрайно малки величини на диференциалното смятане, всъщност, следва да са крайно малки величини, т.е. следва да са напълно определени, крайни мащаби. От неопределеност не може да се получи определеност, както и от определеност не може да премине в неопределеност. Качествено-количествената определеност на Външната реалност говори за протекъл процес на диалектически претрансформации от някаква съществуваща изходна определеност.

 

До същия извод води и апорията на Зенон за бързоногия Ахил и костенурката. Мъдрецът, знаем, дели разстоянията до безкрайност и така стига до заключнието за невъзможност на каквото и да е движение. Но това положение е в очевидно противоречие с действителността (легендата гласи, че негов ученик се разходил насам-натам, за да покаже противното). В случая, би следвало да съществува някакво крайно малко разстояние, което повече не може да се изминава на части, а само цялото наведнъж (прекъснатостта преминава в непрекъснатост).   

 

В този дух можем да посочим още не едно и две примерни разсъждения за граница на делимост на материята. Но какво представлява тази граница и защо още не сме се натъкнали на нея при всичкия огромен прогрес на науката? Противно на всякаква логика е да очакваме тепърва да попаднем на някакъв напълно непознат феномен, различен от крайна материална частица. Тази посока на мислене диктува и Принципът на определеност. А не сме открили досега тази митична частица навярно поради допуснати грешки.

 

Още при зараждането си Квантовата физика изпада в неопределеност, произтичаща главно от фундаменталната Планкова константа h, която се появява лишена от физически смисъл. Затова се насочваме към закона за енергията E на електромагнитната вълна: E=h.f , където f=n/t – честота на вълната, съответно, брой колебания n, за единица време t . Този израз обаче не може да бъде верен, тъй като енергията на колебанията би следвало да се сумира, докато честотата е постоянна величина. Тя ще е определяща за мощността P на вълновия процес: P=dE/dt=h.dn/dt [ват] . А правилната формула за енергията ще бъде: (dE/dt).dt=h.dn [ват.сек], съответно, E=h.n , където h е крайно дискретната порция енергия E₀ от един вълнов период. Обобщаваме: Енергията E на всяко периодично (циклично) движение е равна на енергията h* на един период, умножена по броя n на периодите.

 

За нагледност ще дадем пример с АК-47 (автомат „Калашников“, но за мирни цели). Извършваме няколко опита с различна честота на стрелбата (различна честота на синусоидата на процеса). Резултат: Независимо от честотата на водене на огъня, освободената енергия винаги е равна на енергията h* на един заряд, умножена по броя n на зарядите.

 

Така стигаме до изключително важната връзка: h/c²=m₀ , където (c) е скоростта на светлината, а m₀ представлява търсената заветна, крайно дискретна порция маса, съответна на енергията E₀=h – const. Тоест, в сила е отношението: E₀/m₀=с² – const., където m₀ – const. е масата на неделимия атом на Демокрит. Ядрото m₀  би следвало да предизвика  силова реакция от страна на непространствената пустота около него. Така двойката противоположности формира първичната силово-енергийна клетка на материята с размер R и линейна плътност ρ₀=m₀/R. Тогава за първичната сила F₀, от която произлизат всички сили, ще е валидна зависимостта: F₀=ρ₀.с² или F₀=(R.с²/m₀).(m₀.m₀)/R² . В тази добре позната формула изразът (R.с²/m₀) ще е грвитационната константа G. По-нататък масата m₀ има своите гранични пространствени и силово-динамични обвързаности, бележещи константното квантово начало, от което произтичат следващите определени структури на материята, респективно, определената физика.

 

Масата m₀  очевидно представлява определено количество материя. Тази количествена определеност, от своя страна, говори за ограничен обем, за пространствена форма. А това са характеристики, очертаващи качествената определеност „материална частица“. Качествената и количествената определеност са свързани в диалектическо единсство, така че количествената определеност предизвиква качествена и обратно.

 

Материалните частиции m₀ обаче не могат да съществуват като единствено повсеместно качество, защото така би следвало да са долепени една до друга в някакво неопределено, непрекъснато материално цяло, без възможност за движение, което противоречи на действителността. Тоест, за запазване на качеството „частица“, за отчетливото му очертаване и възможност за движение, каквато е Обективната реалност, около всяка частица m₀ трябва да е налице противоположното качество – някаква нематериална, идеална, безформена пустота. И понеже нематериалното, празното, „нищо“-то не може да бъде пространствено, следва то да се разпъва от присъствието на материалната частица като ядро. Така възниква представата за дуалистична (материално ядро, с празна околност), силово напрегната (заредена с енергия), първична клетка на изходната материална среда, формираща пространство от материално-идеални силови линии, а с тях и едната единствена, абсолютно неподвижна система К₀ . По този начин структурирана, система К₀ би следвало да е със способност за самодвижение вътре в себе си, изразяващо се в напречно трептене на масата m₀ спрямо абсолютно неподвижната пустота, при което тя изминава диаметъра си изцяло, наведнъж и без никаква загуба на енергия (поради идеалния характер на връзката, кръговратът „движение-покой-движение“ е вечен).

 

Във всичкото си безкрайно многообразие, производните на това квантово начало по същество не могат да представляват друго, освен негов образ и подобие. Цялата Вселена, във всичките си формирования, до галактиките включително, би следвало да е подвластна на силовия биполярен модел „материално ядро“-„празна (или рехава) околност“. Абсолютно идентично е положението и при живата материя, като се започне от простите клетъчни структури и се стигне до висшето единство „материално, пространствено тяло“-„идеално, непространствено съзнание“. Характерно следствие от началния дуализъм е и двуполовата система, с нейния висш начин на функциониране (при бозайниците и човека). В максимално обобщение, същата представлява двойката противоположности „определено, пространствено, материално, видимо мъжко естество“-„неопределено, непространствено, идеално, невидимо женско естество“, при което мъжкото естество е с нагласа да осцилира в женското. Иначе казано, като махнем психиката и емоциите, това, което наричаме „секс“, е квантова механика парекселанс.

 

Нека повторим. Всички индикации навеждат на заключението, че Вселената е устроена на Принципа на противоположност, който е Принцип на определеност ¹, а оттам и на познаваемост. От Принципа на противоположност произтича високо евристичният Принцип на подобие, позволяващ по повърхностните пластове да съдим за тези в дълбочина и така до изходното начало. В този смисъл говорим за една общовалидна, субстанциална същност. Говорим за идващ от самото дъно на материята целокупен научен продукт „материално-идеална противоположност=количествено-качествена определеност“, който Физиката е призвана да разкрие в нужните подробности.   

 

References

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр. 178-278

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)

 

 

ПРИНЦИПЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНОСТ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

 

Резюме: Различието (противоположността) на обектите води до тяхната познаваемост поради възможността за определяне на единия чрез другия. При тъждеството такава възможност липсва. То е непроницаемо, означава неопределеност, относителност. В него няма пропорции, няма математика. Тогава как Специалната теория на относителността влиза в тъждеството на своите инерциални системи и вади наяве техни отношения? Отговор: Внасяйки определеност между системите чрез тотална манипулация на мисленето…от самозаблуда. Сиреч, тази Теория е грешна отначало докрай. Стартира с Принципа на относителност. После, без да подозира, го изоставя и работи с Принципа на определеност. Накрая се връща на относителността – поредна алогична стъпка, даваща живот на нелепите парадокси. Така, по своята същност, Специалната теория на относителността се явява Специална теория на определеността, но обезобразена от трагикомична относителност.

Реално погледнато, Специалната теория на относителността не е построена върху Принципа на относителност. Относителност означава неопределеност, нещо непознаваемо, не поддаващо се на изследване. Сетивно-мозъчният апарат ежеминутно ни дава да разберем, че Светът около нас е устроен на Принципа на качествено-количествената определеност. Затова е познаваем и измерим. Този принцип е навсякъде, включително в нашите сетива и съзнание – той обуславя здравия разум. А фактът, че съвременната физика е пълна с необясними абстракции, нелепи парадокси и неопределености, не може да се дължи на нищо друго, освен на допуснати грешки, подлежащи на отстраняване.

Ще започнем от самото начало. На базата на качествената определеност възниква науката Натурфилософия, оперираща с апарата на понятията. От количествената определеност произтича науката Математика, занимаваща се с взаимоотнасянето на числата. А едновременно от качествената и количествената определеност, като обединена математико-философска секция, се появява науката Физика, призвана да даде пълната картина на заобикалящата ни действителност. Ето защо физичните величини са двояки. Формират се като напълно определени двукомпонентни оператори (число).(понятие-мащаб). В тях друго няма. Оттук величината „дължина“ представлява дуализма (число).(метър), а  величината „време“ – дуализма (число).(секунда).

Тази фундаментална двойнственост навежда на заключението, че абстракцията „Единно пространство-време“ е заблуда. Защото метърът и секундата не се преплитат (друго за преплитане няма). Показва го проверката с Лоренцовите трансформации. Изходните величини x, c и t са напълно определени. В резултат се получават ортодоксалните зависимости: x=c.t, t=x/c , а с тях и еднозначните съотношения: x'=N.x ,  t'=N.t , където N=(1- v/c)^1/2/(1+ v/c)^1/2

Следва пример за поясняване на нулевия резултат от опита на Майкелсон-Морли: Вкусовите рецептори не усещат вкуса на слюнката; термо рецепторите не усещат температурата на тялото. Защо? Защото двойката агент-рецептор представлява тъждество, непознаваема неопределеност, относителност. А сетивата усещат и сигнализират мозъка само при резлики, при определеност. Това е всеобщият Принцип на определеност, идващ от квантовата същност на материята. Като потвърждение, интерферометрите на Физо и Саняк „усещат“ движението на система К', защото са позиционирани извън нея, в неподвижната система К (определеност=познаваемост). Докато в опита на Майкелсон-Морли уредът е в движещата се система К', е тъждествен с нея. По тази причина тук резултатът винаги ще е нула. Освен ако не разрушим тъждеството. Как?

Между пътищата „отиване-връщане“ на отправените наляво и надясно светлинни сигнали действа компенсаторен механизъм. Трябва да го развалим. За целта, на пътя „отиване“ на сигналите поставяме стъклена пластина с дебелина d=1мм. Изчисленията показват, че тогава ще се получи около 0,35мм разлика между гребените на двете вълни.

Но да се върнем на сетивната система. Вестибуларният апарат държи тялото изправено по линията на гравитационната вертикала. Той обаче усеща само отклоненията от нея (така е устроен). В зоната на самата вертикала се получава тъждество и усещането се прекратява. Затова тялото извършва непрестанно люлеене напред-назад. Областта около вертикалата остава непознаваема, представлява неотстраним елемент на неопределеност. Сиреч, определеността на нашето Познание е приблизителна. Абсолютната истина е недостижима.

Същото се потвърждава и от физиологията на окото. То изработва ляв и десен образ на визирания обект. Между двата образа, където се намира самият обект, окото престава да вижда. Обектът като абсолютна истина, остава недостижим. Това са ненарушими закони.

Изглежда обаче те не важат за Специалната теория на относителността. Тя безпрепятствено влиза в тъждеството на разглежданите инерциални системи и вади наяве техни отношения. Също така спокойно синхронизира часовници, хванала абсолютната истина на светлинните сигнали. Как постига тези невъзможни за постигане неща?

Отговорът е: Чрез тотална манипулация на мисленето…разбира се, от самозаблуда. А именно: За да представи своя първи постулат – движещите се една срещу друга тъждествени инерциални системи К'(x', t') и К''(x'', t''), – авторът е застанал в неподвижна система К(x, t). Друг начин не съществува. Следва непоклатимия закон: Две системи (К' и К''), отнасящи се еднакво към трета (система К), са еднакви помежду си. Или от равенството на отношенията К'/К=К''/К' ще са в сила тъждествата К'=К'', съответно x'=x'' и t'=t''. Между системи К' и К'' няма никакви трансформации, няма математика. С това Теориата приключва. Друг резултат от Принципа на относителност не може да се получи.

Авторът обаче започва да импровизира. В разрез с всякаква логика иска да различава еднаквите системи (еднакви, но различаващи се). За целта фиктивно, според него, приема едната за неподвижна. Той е в пълно неведение, че правейки системите противоположни, внася определеност между тях, резултат от която са Лоренцовите трансформации. С една дума, Авторът тръгва с Принципа на относителност. Но после го изоставя и построява Теорията си върху Принципа на определеност. ¹

Следващата стъпка отново е нелепо алогична – връщане към Принципа на относителност чрез уеднаквяване на вече фиксираните две противоположни гледни точки. Умосътвореният феномен „хем разлика-хем тъждество“ дава живот на известните парадокси. Тяхната несъстоятелност може да се демонстрира с опита на Майкелсон, преместен в неподвижния Етер, а наблюдаван от движещата се Земя. Тази обратна гледна точка дава удължаване на метъра и секундата (удължаването е мнимо, дължащо се на измерване със скъсените движещи се мащаби).

Заключението е категорично: Специалната теория на относителността е грешна отначало докрай. По своята същност тя представлява Специална теория на определеността, но обезобразена с трагикомична относителност.

 Справки

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр.178-278

(Nikolov A. - Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II - Principle of definiteness, p.178-278)

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)

THE PRINCIPLE OF DEFINITENESS AS A CRITERION FOR UPDATING RELATIVISTIC PHYSICS

Abstract

The difference (oppositeness) of objects leads to their recognition due to the possibility of determining one through the other. At the identity, such possibility is absent. It is impenetrable, means indeterminacy, relativity. There are no proportions in it, no mathematics. How, then, does Special Relativity enter into the identity of its inertial systems and reveal their relations? Answer: Introducing definiteness between the systems through a total manipulation of thinking...from self-delusion. Videlicet, this Theory is wrong from the beginning to the end. It starts with the Principle of Relativity. Then, without suspecting, he abandons it and works with the Principle of Determination. Finally, it returns to relativity – another illogical step, giving life to the ridiculous paradoxes. Thus, in its essence, the Special Relativity represents a Special Theory of Definiteness, but disfigured by tragicomic relativity.

In reality, Special Relativity is not built on the Principle of Relativity. Relativity means indeterminacy, something unknowable that does not yield itself to researching. The sensory-brain apparatus minutely makes us understand that the world around us is built on the Principle of qualitative-quantitative determination. Therefore it is knowable and measurable. This Principle is everywhere, including in our senses and mind – it conditions common sense thinking. And the fact that contemporary physics is full of inexplicable abstractions, ridiculous paradoxes and indeterminacies cannot be attributed to anything other than mistakes made that are subject to elimination. We'll start from the beginning itself. On the basis of qualitative determinism, the science of Natural Philosophy arises, operating with the apparatus of concepts. From the quantitative determination the science of Mathematics stems, dealing with the interrelationship of numbers. And simultaneously, from the qualitative and quantitative determination, as a unified mathematical-philosophical section, the science of Physics appears, called to give the complete picture of the reality surrounding us. This is why the physical quantities are dualistic. They are formed as fully fixed two-component operators (number). (concept-scale). There is nothing else in them. From here, the quantity "length" represents the dualism (number).(meter), and the quantity "time" represents the dualism (number).(second). This fundamental duality leads to the conclusion that the "United Space-Time" abstraction is a delusion. Because the meter and the second do not intertwine (there is nothing else to intertwine). Inspection with the Lorentz transformations shows it. The output quantities x, c and t are completely determined. As a result, the orthodox dependences are obtained: x=c.t, t=x/c, and with them the one-valued ratios: x'=N.x , t'=N.t , where  N=(1- v/c)1/2/(1+ v/c)1/2

The following is an example to explain the null result of the Michelson-Morley experiment: Taste receptors do not feel the taste of saliva; thermoreceptors do not feel body temperature. Why? Because the agent-receptor pair represents identity, unknowable indeterminacy, relativity. And the senses sense and signal the brain only when there are differences, when there is definiteness. It is the universal Principle of Determination coming from the quantum essence of matter. As confirmation, the interferometers of Fizeau and Sagnac "sense" the motion of system K' because they are positioned outside of it, in the stationary system K (definiteness=knowability). While in the Michelson-Morley experiment the device is in the moving system K', is identical with it. For this reason, the result will always be zero here. Unless we break identity. How? A compensating mechanism operates between the round-trip paths of the left and right light signals. We have to spoil it. For this purpose, we place a glass plate with a thickness of d=1mm on the "going" path of the signals. Calculations show that then there will be about a 0.35mm difference between the crests of the two waves. But let's get back to the sensory system. The vestibular apparatus keeps the body upright along the gravitational vertical line. However, he only senses the deviations from it (that's how he's built). In the zone of the vertical itself, identity is obtained and sensation ceases. Therefore, the body performs a constant sway back and forth. The area around the vertical remains unknowable, it represents an irremovable element of indefiniteness. Videlicet, the determinateness of our Knowledge is approximate. The absolute truth is unattainable. The same is confirmed by the eye's physiology. It produces a left and right image of the observed object. Between the two images, where the object itself is located, the eye ceases to see. The object as absolute truth remains unattainable. These are inviolable laws. But they do not seem to apply to Special Relativity. It unobstructedly enters the identity of the considered inertial systems and reveals their relations. It also calmly synchronizes clocks, capturing the absolute truth of light signals. How does he achieve these impossible to achieved things? The answer is: Through total mind manipulation…of course, by self-delusion. Namely: In order to present his first postulate – the identical inertial systems K'(x', t') and K''(x'', t'') moving against each other, the author has stood in a stationary system K( x, t). There is no other way. Follows the unshakable law: Two systems (K' and K'') relating equally to a third (system K) are identical to each other. Or from the equality of the relations K'/K=K''/K', the identities K'=K'', respectively x'=x'' and t'=t'', will be valid. Between systems K' and K'' there are no transformations, no mathematics. That's the end of the Theory. Another result of the Principle of Relativity cannot be obtained. However, the author begins to improvise. Contrary to any logic, he wants to distinguish the same systems (the same but different?!). For this purpose, fictitiously, according to him, he accepts one as stationary. He is in a completely ignorance that by making the systems opposite, he introduces a definiteness between them, the result of which are the Lorentz transformations. In a word, the Author sets out with the Principle of Relativity. But then he abandoned it and built his Theory on the Principle of Determination.1 The next step is again ludicrously illogical – a return to the Principle of Relativity by unifying the already fixed two opposing viewpoints. The mind-created phenomenon of "both difference and sameness" gives life to the famous paradoxes. Their failure can be demonstrated by Michelson's experiment, transferred to the motionless Ether and observed from the moving Earth. This reverse viewpoint gives a lengthening of the meter and second, which is mock...it is obtained from the measurement with the shortened moving scales. The conclusion is categorical: Special Relativity is wrong from start to finish. In its essence, it represents a Special Theory of Definiteness, but disfigured by tragicomic relativity.

References

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр. 178-278

(Nikolov A. – Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II - Principle of definiteness, p. 178-278)

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023) 

ПОКАНА ЗА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ФИЗИКА

 

International Conference on All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology April 19-20, 2023 | Rome, Italy

Dear Dr. Alexandar Nikolov, Good day!!

Our upcoming conference “International Conference on All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology” is going to be held during April 19-20, 2023 in Rome, Italy.

We’re overwhelmed by your great contribution to the field of your work and glad to welcome you as a Speaker, OCM Member, for All Physics, Applied Materials & Nano science’s Technology.

Click to know more details about: https://srcmeetings.com/applied-materials/ The Presentation can be in the field of: Theoretical Physics, Applied Physics, Condensed Matter Physics, Experimental Physics, High Energy Physics, Computing Physics, Mathematical Methods, Nano Science, Nano Materials, Nano Medicine, Material and Manufacturing and etc., other relevant to our conference

We are very confident that we will definitely offer you an unforgettable experience in exploring new prospects.

For any further queries, please do not hesitate to contact us. We appreciate your time and look forward to hearing from you.

Thanks & Regards, Grace Program Manager

……………………………………………………………………………………………………..

 

About the Conference

On behalf of Scientific Research Conference, we take great pleasure to announce "International Conference on All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology” during April 19-20, 2023 in Rome, Italy.

 

All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology meeting’s goal is to bring together, a multi-disciplinary group of Scientists, Researchers, Professors, Doctors, students from all over the world are invited cordially to present and exchange break-through ideas relating to promotes top level research and to globalize the quality research in general, thus making discussions, presentations more internationally competitive and focusing attention on the recent outstanding breakthroughs in the field of All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology and future trends and needs.

Benefits of attending:

• Website visibility to the visitors.
• Thought to provoke Symposiums and Workshops.
• Keynote sessions by the world’s most eminent researchers.
• Grow Your Professional Network with experts in the field.
• The best platform to develop new partnerships & collaborations.
• Abstracts will be published in the Conference Proceeding Book in our associated journals.
• Platform to the global investment community to connect with stakeholders.
• Certification by IOCM (International Organizing Committee Member).
• Exquisite Platform for showcasing your products and International Sponsorship.

 

Target Audience: Academicians, Noble laureates and Researchers, Research Institutes and Members, Business Entrepreneurs, Recovery managers, Directors, CEO's, Association presidents, Vice presidents and Professionals.

 

We look forward to seeing you at All Physics, Applied Materials & Nanosciences Technology (ICAPAMNT) - 2023 in Rome, Italy.

………………………………………………………………………………………………………………..

 

Досега няколко пъти са ме канили на международни  научни срещи, но такива в ограничени формати, неразгласени, на физици, в някаква степен лутащи се встрани от възприетите стандарти. Докато този форум представлява официална организация, при това, на много високо научно ниво. И си позволявам дълбоко да се съмнявам на него да е поканен още някой друг учен, сънародник. За съжаление обаче аз нямам зад гърба си никаква институтска подкрепа. А това обстоятелство засяга пряко както научната, така и финансовата страна на въпроса.