ЗА НЕОБХОДИМАТА КОРЕКЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

ON NECESSARY ADJUSTMENTS OF SECOND POSTULATE
OF THE SPECIAL THEORY

Abstract          (MT)

The inertial systems are moving with countless speeds in countless directions. In this situation of all sorts differences the behavior of light manifestly does can not to be so elementary, as it represents the Special theory. The sober mind can not agree to the alogism both the light to move equally in all systems, and to move independently of their movement. This unscientific assertion known as"second postulate" missesone key point. It is necessary firstly the systems to be brought under a common denominator. Only then the light signals would move equally in all of them, its all the same are moving into one system. The analysis shows that such an unification is possible and, in fact, is done automatically -the systems always equate to a system with characteristics "zero speed", "zero direction" (absolute peace), which is a system of the same light signals. The unification with this system is done by the mechanism of the closed loop "straight-reflected" signal (principle of opposites), which annuls the asymmetry between the sections "going-return". So the systems as if stand stationary. That is why with bidirectional (dispatch - reflexive) signal their movement towards the peace is in principle undetectable (and not that the peace does not exist). The second postulate simply need to reflect this natural regularity. Otherwise appears antinature, antilogics, antisense (in the moving systems K ', K "... Kn unidirectional speed of light - only in the section "going" or only in the section "return" - is a variable quantity depending on the speed of the system in which measurement takes place during...it is time the relativism finally to realize this and to show signs of intelligence and constructiveness). Here we fix its corrected definition. On this basis we make united assessment of experiments of Michelson-Morley (1881), Roemer (1676), Bradley (aberration - 1728), Sagnac (1913), Fizeau (1851).

Резюме

Инерциалните системи се движат с безброй скорости в безброй посоки. В тази ситуация на всевъзможни различия поведението на светлината явно не може да бъде така елементарно, както го представя втория постулат на Специалната теория. Необходимо е първо системите да бъдат приведени под общ знаменател. Едва тогава светлинните сигнали ще се движат еднакво във всички тях, все едно се движат в една система. Анализът сочи, че такова унифициране е възможно и, де факто, се извършва автоматично – винаги и само към система с характеристики "скорост нула", "посока нула" – абсолютен покой, която е система на самите светлинни сигнали. Уеднаквяването с нея става чрез механизма на затворения контур "прав-отразен" сигнал (Принцип на противоположностите), който анулира асиметрията между участъците "отиване-връщане". Така системите сякаш стоят неподвижни. Това означава, че с двупосочен (отправно-възвратен) сигнал движението им спрямо покоя е принципно неоткриваемо (а не, че покоят изобщо не съществува). Вторият постулат просто трябва да отрази тази естествена закономерност. Иначе се явява антиприрода, антилогика, антиразум (в движещите се системи K', K"...Kⁿ еднопосочната скорост на светлината – само в участъка "отиване" или само в участъка "връщане" – е променлива величина, зависеща от скоростта на системата, в която протича измерването...време е релативизмът най-сетне да осъзнае това и да прояви признаци на разум и конструктивност). Тук даваме неговата коригирана дефиниция. На тази база правим единна оценка на еспериментите на Michelson-Morley (1881г), Roemer (1676г), Bradley (аберация – 1728г), Sagnac (1913г), Fizeau (1851).

. 

Ключови думи: инерциални системи, втори постулат, абсолютен покой

PRECISE FORMAT OF THE LORENTZ TRANSFORMATIONS – UNSOUNDNESS OF THE UNITED SPACE-TIME

Abstract                (MT)

It is by all means proved scientific fact that the World is structured on the Principle of opposites. Space and time are opposite natures – material and ideal. The united space-time is a fiction of relativism. We will demonstrate this with the Lorentz transformations between the inertial systems K and K' (we accept that the source of light K'(x', t') is moving in relation to K(x, t) , for example, to the right with velocity v on the axes X'=X and replace b=(1-v²/c²)^1/2). The appearance of the transformations [x'=(x-v.t)/b  ;  t'=(t-v.x/c²)/b] is obviously intermediate (suggests that the mathematical operation in brackets is not bringed to the end). The expressions vt and vx/c² have the meanings, accordingly vt=Δx and vx/c²=Δt, which means that the so-called united space-time is an invention (fiction) of relativism. Actually, ∆x and ∆t are manifestly corrections to the x coordinate and time t, caused by transposition of the systems and the top speed of light. As a result (x-∆x)=x_cor is the corrected coordinate x and (t-∆t)=t_cor is the corrected time t. I.e. x' and t' are not reciprocal of x and t , but they are reciprocal quantitys of x_cor and t_cor . Therefore, we can represent the transformations in their lawful form: x'=x_cor/b ; t'=t_cor/b (or l'=l/b ; t'=t/b) for viewpoint K'. Then, without any doubt, the reverse expressions will be these: x_cor=x'.b ; t_cor=t'.b (or l=l'.b ; t=t'.b)  for viewpoint K (only in this way the laws retain their shape). It is these dependences are obtained at the solving of the experiment of Michelson-Morley. And so, according to Lorentz transformations, the true meaning of the ratio (parameters K')=k(parameters K) is a Principle of similarity (k is a coefficient of similarity). The Principle of relativity appears without absolute status. It remains in force only in conditions of the so-called isolated laboratory (lack of an opposite side). Only then, in no way can be established whether k is b, or 1/b.     

Keywords: inertial systems, Lorentz transformations, Principle of opposites, Principle     

                          of relativity

ТОЧЕН ФОРМАТ НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ – НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЕДИННОТО ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ

Резюме

Всячески доказан научен факт е, че Светът е структуриран на Принципа на  противо­по­ложностите. Пространството и времето са противоположни същности – материална и идеална. Единното пространство-време е фикция на релативизма. Ще демонстрираме това с Лоренцовите трансформации между инерциалните системи K и K' (приемаме, че източникът на светлина K'(x', t') се движи относно K(x, t), примерно надясно, със скорост v по осите X'=X и полагаме b=(1-v²/c²)^1/2). Видът на трансформациите [x'=(x-v.t)/b  ;  t'=(t-v.x/c²)/b] очевидно е междинен (дава да се разбере, че математическото действие в скобите не е доведено докрай). Изразите v.t и v.x/c² имат значенията, съответно v.t=∆x и v.x/c²=∆t, което означава, че така нареченото общо време-пространство е изобретение (измислица, фикция) на релативизма. Всъщност, ∆x и ∆t представляват корекции на координатата x и времето t, причинени от разместването на системите и крайната скорост на светлината. Като резултат (x-∆x)=x_cor е коригираната координата x, а (t-∆t)=t_cor е коригираното време t. Т.е. x' и t' не са реципрочни на x и t , а са реципрочни на величините x_cor и t_cor . Следователно можем да представим трансформациите в тяхната законна форма: x'=x_cor/b ; t'=t_cor/b (or l'=l/b ; t'=t/b) за гледна точка K'. Тогава, без никакво съмнение, обратните изрази ще бъдат тези: x_cor=x'.b ; t_cor=t'.b (or l=l'.b ; t=t'.b) за гледна точка K (само така законите запазват формата си). Тъкмо тези зависимости се получават при решаването на експеримента на Майкелсон-Морли. И така, съгласно Лоренцовите трансформации, истинско значение на съотношението (параметри K')=k(параметри K) е Принцип на подобие (k е коефициент на подобие). Принципът на относителност се явява без абсолютен статус. Той остава в сила само в условията на така наречената изолирана лаборатория (липса на противоположна страна). Единствено тогава по никакъв начин не може да се установи дали k е b или 1/b.    

Ключови думи: инерциални системи, Лоренцови трансформации, Принцип на противоположностите, Принцип на относителността

AN EXAMPLE OF WRONG AND RIGHT TRANSFER OF LENGTH BETWEEN INERTIAL SYSTEMS

(MT)

       Two comments to my articles I see particularly suitable for a repeated emphasis on the relative problem. Once in previous article did this enough thoroughly on the first "Even Galilei has formulated..." (Anonymous January 30, 2012), now I will focus briefly and on the second.

        For clarity, I will execute again the known staging: Inertial system K' is moving relative to a stationary system K with velocity v along the axes X'=X.

        At a relative peace of the systems observer K and observer K' plot on the axis X' points A' and B' and determine the distance between them as a length L₀ . After that system K' starts inertial motion.

КРИТИЧНО ЗА НАУЧНАТА КРИТИКА

Два коментара към мои статии ми се виждат особено подходящи за повторно акцентиране върху релативния проблем. След като в предната статия направих това достатъчно обстойно по първия "Още Галилей е формулирал..." (Анонимен 30 Януари  2012 / 20:42), сега ще се спра ред по ред и на втория.

ANTIRELATIVE EVIDENCE OF THE NORMAL LOGIC

             Abstract          (MT)

             In the inertial systems, there is no hype sense. They are either identical in Galilei or are various in Einstein. Another interpretation is off. If the method of scientific comparison (intuitively applied by Einstein) was accessible for Galilei, he would never introduced (invented) the notorious Principle of relativity. If the logic "or identity, or difference" not escaped of Einstein, he would never misled the science with its ludicrous new logic "and identity, and difference".

             Keywords: inertial systems, identity, difference

АНТИРЕЛАТИВНИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА НОРМАЛНАТА ЛОГИКА

           Резюме        

       При инерциалните системи няма никакъв свръхсмисъл. Те или са тъждествени по Галилей, или са различни по Айнщайн. Друга интерпретация е изключена. Ако методът на научно сравняване (интуитивно приложен от Айнщайн), беше достъпен за Галилей, той никога не би въвел (измислил) прословутия Принцип на относителност. Ако логиката "или тъждество, или разлика" не убягваше на Айнщайн, той никога не би подвел науката със своята нелепа нова логика "хем тъждество, хем разлика".

              

             Ключови думи: инерциални системи, тъждество, разлика

РАЗГРИМИРАНЕ (37) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Физико-философските изследвания до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:

EXACT DEFINITION OF SECOND POSTULATE OF THE SPECIAL THEORY

Abstract      (MT) 

The article treats the following questions: 1) The exact definition of the Second postulate of the Special theory, 2) The Ratio of indefiniteness "exact velocity c of the light signal at an inexact (asymmetric) closed contour" or "inexact (average) velocity c of the light signal at an exact (symmetric) closed contour" and 3) The single place of the experiments of Michelson-Morley and Sagnac in the relative theory.

Keywords: special theory, second postulate, ratio of indefiniteness, experiments of Michelson-Morley, experiments of Sagnac 

ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Резюме

Статията третира следните въпроси: 1) Точната дефиниция на Втория постулат на Специалната теория, 2) Съотношението на неопределеност "точна скорост с на светлинния сигнал по неточен (асиметричен) затворен контур" или "неточна (средна) скорост с на светлинния сигнал по точен (симетричен) затворен контур" и 3) Единното място на експериментите на Майкелсон-Морли и Саняк в релативната теория.

Ключови думи: специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност, опит на Майкелсон-Морли, опит на Саняк

РАЗГРИМИРАНЕ (36) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 3

От предните анализи се видя, че Вторият постулат (както и Първия) е дефиниран със загърбване на реалността, ерго, на Принципа на противоположностите, на който е устроен Света...и който е Принцип на различие, е Принцип на асиметрия. Изобщо, разнищвайки Теорията, не мога да се освободя от усещането, че в нея, своего рода, елементите на чудодейност надделяват над научното начало. Но да продължа с изследването на Постулата. За целта отново ще дам неговата "всесилна" формула:

РАЗГРИМИРАНЕ (35) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 2

За мисленето в разумни категории е просто учудващо как уж изпитаната и борбена философия се е докарала до положението повече от сто години да я баламосва и манипулира новоизлюпения, и с видими отклонения от нормата, релативизъм. Повече от ясно е, че тя, на базата на своите неопровержими философски основания и в интерес на цялото Познание, не само има пълното право, а е длъжна да се опълчи на предлаганите недомислени релативни "позитиви". Време е тясно специалната физическа гледна точка да започне да се съобразява с всеобщите закони.

РАЗГРИМИРАНЕ (34) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТОЧНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ – ЧАСТ 1

                                                                                                  В памет на Михаил и Екатерина!

Намирам за редно още в началото да уведомя корифеите на съвременната физика, че настоящото изложение не вещае нищо добро за техните релативни възгледи! Чакат ги повече от тежки изпитания!!

Вижте каква извъртяна наопаки ситуация! Де факто Специалната теория е хипотеза, решаваща едни проблеми, но създаваща други. Противно на научната практика обаче, физиката веднага се прехласва по нея и я признава изцяло, без много-много да й придиря за доказателства, експериментални потвърждения, покриване на общодисциплинарни изисквания и прочие. А изказванията в посока безразсъдството на ред нейни изводи само втвърдяват до екзалтация физикалното мислене, с алюзията, че не всекиму е дадено да може да вникне в тънкостите на релативните явления. Така, вместо Теорията да не знае мира в защита на своите "достижения", тя доволно мързелува в комфортното си ложе, а новите научни стилистики стоят в немилост, длъжни неуморно да търсят улики срещу нея. И десетките намерени все са недостатъчни за изумелите й гардове, прилагащи безцеремонно противната тактика на голото отричане "ТСБз" (Това Си Баба знае, Това Си Бае).

RATIO OF INDEFINITENESS IN THE RELATIVE PHYSICS

Abstract       (MT)

There is an objective impossibility (prohibition) for simultaneous accurate measurement of length and time in nature. When the length is exact, the time is approximate and back when the time is exact, the length becomes approximate. The Ratio of indefiniteness confirms the Second postulate only in the part that the speed of light is a constant with a limit value с . Respectively, it refutes the Second postulate in the assertion that, as path and time, the directions "going" and "return" of the light signal always (in all systems) are fully equivalent. The Second postulate, as defined in the Special Theory will is entirely valid only in an absolutely stationary system. In this sense the ratio exact length/exact time, what offers us the Theory thanks to the in question postulate, can be achieved solely in the ideal (real inaccessible) conditions of this system. In other words, the Theory denies its existence, but in practice use it for their conclusions. The Ratio of indefiniteness speaks in support of the conclusions of the Special theory that the moving length and time are changing. Conversely, these findings of the Theory are argument for the veracity of the Ratio of indefiniteness. The same finds confirmation in the experimental results (Roemer – 1676, Sagnac – 1913 and others whose contemporary interpretation is wrong).

Keywords: length, time, special theory, second postulate, ratio of indefiniteness

СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА

Резюме

В Природата е налице обективна невъзможност (забрана) за едновременно точно измерване на дължина и време. Когато дължината е точна, времето е приблизително и обратно, когато времето е точно, дължината става приблизителна. Съотношението на неопределеност потвърждава Втория постулат само в частта, че скоростта на светлината е постоянна величина, с гранична стойност с . Респективно, опровергава Втория постулат в твърдението, че, като път и време, посоките "отиване" и "връщане" на светлинния сигнал винаги (във всички системи) са напълно равностойни (тъждествени). Вторият постулат, така както е дефиниран в Специалната теория, ще е изцяло валиден само в една абсолютно неподвижна система...ще се отнася именно и само за нея. В този смисъл, отношениeто точна дължина/точно време , което ни предлага Теорията, благодарение на въпросния постулат, може да бъде достигнато единствено в идеалните (реално недостъпни) условия на тази система. Сиреч, Теорията отрича нейното съществуване, а, на практика, я ползва за изводите си. Съотношението на неопределеност говори в подкрепа на изводите на Специалната теория, че движещите се дължина и време търпят реални промени. И обратно, тези резултати на Теорията би следвало да са аргумент за истинността на Съотношението на неопределеност. Същото намира потвърждение и в опитните резултати (Рьомер - 1676г, Саняк - 1913г и други, чието съвременно тълкуване е грешно).

Keywords: дължина, време, специална теория, втори постулат, съотношение на неопределеност

РАЗГРИМИРАНЕ (33) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 5

До тук (Разгримиране (29), (30), (31), (32) на Специалната теория) решавах и коментирах определителната задача дължина/време с нарочна нагласа против тезата на Специалната теория за абсолютната точност на измерване на двете величини. Впрочем, в ущърб само на конкретната физика, а иначе в пълно съответствие с философската законност. Но, все пак, нека не избързвам с изводите. Защото, от ситуираните пет възможности за измерване на скорост, като безспорно изглежда само обстоятелството, че Съотношението на неопределеност има пряко отношение към нейния Втори постулат (косвено и към Първия). Докато, в общите аспекти на мисловния процес, нещата, на пръв поглед, изглеждат доволно объркани, а именно:

РАЗГРИМИРАНЕ (32) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 4

В предните три статии – изпълнения 1), 2) и 3) на опитната постановка за измерване на скорост в инерциални системи – дадох да се разбере защо и как се стига до пространствено-времево Съотношение на неопределеност. Заедно с това се постарах да стане ясно, че, в разгледаните ситуации, тази закономерност категорично отхвърля априорните (и с усещане за противоприрода) представи на Специалната теория за скоростта на светлината, вложени в нейния Втори постулат.

РАЗГРИМИРАНЕ (31) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 3

В представените два основни варианта за измерване на скорост е видно, че, от една страна, на Втория постулат са му необходими синхронизирани часовници, за да докаже правотата си срещу Съотношението на неопределеност. Но, от друга, часовници могат да се синхронизират само благодарение на неговата фамозна формулировка. Именитите специалисти обаче явно не се притесняват да веят байрак пред подобно самообслужване. С изтръпнала сетивност за парадоксите (ненормалностите), на тях, навярно, ще им бъде съвсем леко да направят избор в любопитния следващ вариант на измерване на скорост, имайки предвид, че в него не се налагат никакви синхронизации. Но първо да дам отново постановката на измерването:

РАЗГРИМИРАНЕ (30) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 2

Както показах в предната статия, измерването на скорост не може да стане без помощен сигнал, откъдето произтича неопределеност (приблизителност) на една от базите – пространствената или времевата. Обръщам внимание върху обстоятелството, че въпросният сигнал може да бъде всякакъв – светлинен, звуков, механичен. Достатъчно е неговата скорост да е по-голяма от измерваната. В този смисъл, ползвам светлинен сигнал не защото той е нещо по-специално от останалите и постига абсолютна точност (както го представя релативизмът), а поради максимално високата му скорост, водеща до минимална грешка в измерването (другите са груби и изискват идеализация).

РАЗГРИМИРАНЕ (29) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: СЪОТНОШЕНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РЕЛАТИВНАТА ФИЗИКА – ЧАСТ 1

След като показах обективното съществуване на явленията, включително на Познанието, в затворени пространствени и времеви форми, сега ще представя кръговия порядък на определянето в контекста на формулировката на Втория постулат. За целта ще дам класическите способи за измерване на скорост, в които следва да се вмества и измерването на скоростта на светлината, понеже за някакъв друг начин на оценка, черезвичаен, обособен само за нея, не се сещам. А не съм и дотолкова сведущ, че да се хвана тепърва да измислям нещо "по-така". Всъщност, за съвремието ни са предостатъчни озаренията в подобен стил на бол "знаещи и можещи"...включително, до най-висок ранг. Така че да си продължа по пътеката на класиката.