КРИТИЧНО ЗА НАУЧНАТА КРИТИКА

Два коментара към мои статии ми се виждат особено подходящи за повторно акцентиране върху релативния проблем. След като в предната статия направих това достатъчно обстойно по първия "Още Галилей е формулирал..." (Анонимен 30 Януари  2012 / 20:42), сега ще се спра ред по ред и на втория.

Като начало обаче ето само част от него (копи-пейст): Анонимен 16 Януари 2012/19:13
            "Няма да те приемем при философите
- ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СКЪСЯВАНЕ - грешна логика!
Наблюдател К' знае, че наблюдател К е измерил по-късо. Това, което, К нанася като отсечка, няма нищо общо с отсечката на К'. Така че, не е коректно К' да мери онова от К и да го съпоставя със своята отсечка.
СТО е няколко формули на кръст. Вземи си ги разчепкай логически, огледай ги от всички аспекти и ще видиш, че няма противоречие.
По-лесно е щяло да бъде, не да се хабиш с тези фермани със глупости." и т.н.
             

Моят кратък отговор: alniko    17 Януари 2012 / 10:27
"Понеже считам, че физиката не е повествователна дисциплина, съм дал конкретно решение на примера в няколкото реда - и математическо, и логическо, и физическо. Вие, вместо да разказвате кое как е (ала-бала и баба знае), да бяхте просто го решили по Вашия "правилен" начин. На всичката Ви "коректност" отгоре се и криете "зад ъгъла". Колкото до философията, само една посредствена умствена нагласа разчита на нечие приемане."

Както казах, връщам се на този коментар, защото в него прозира пълно неразбиране на физико-философията на релативната действителност. И не само... Същият е илюстрация на често срещаното повърхностно отношение към научната проблематика, продуцирано от хилави познавателни възможности. От където и да го погледне човек, коментарът представлява в най-висока степен лошокачествен модел на научна критика – голословна и посредствена, безпринципна и безплодна, която се мисли, чувства и държи като освободена от оговорност. Този тип научна практика е изцяло неприемлива, но, струва ми се, преобладаваща. Иначе изобщо не бих си губил времето с дублиране на отговора.

Но да карам по същество. От написаното, единствените ясно изразени мисли са тези извън така наречения научен анализ...указателните фрази: "Няма да те приемем при философите" и "По-лесно е щяло да бъде, не да се хабиш с тези фермани със глупости". Амплоа на критикуващия явно не са логико-математическите обвързаности, а по-свободните словесни форми. Защото останалите, "наситени с интелект", изречения са безподобни потпури от неща чути-недочути, четени-недочетени, разбрани-недоразбрани. Критикът-философ очевидно се мъчи да изрази някаква теза. Ако някой обаче е успял да я схване – било като философия, било като физика – моля да осветли аудиторията.  

Аз, естествено, не се съобразих с изказаните откровения (същите някак по му се отдават от конкретиката) и продължих с "хабенето". И защо не, след като имам потенциала да си го позволя...в перспектива ми остава още много непокътнат идейно-мисловен резерв.

Сега да покажа какво при този, така наречен, научен работник се води за усвоено знание. За целта ще приведа отново примера, който той се изсилва да коментира. Преди това обаче, за да не го наричам примерно г-н "Философът" или, може би, г-н "Няколко формули на кръст", г-н "Разбрал-недоразбрал" и тем подобни, нека, понеже тази материя безспорно му е слабо място, да му дам символично фамилно име с инициал А. по всеизвестната уязвима пета от древногръцката митология, а и заради анонимната му, анемично-анекдотична критика. Да не пропусна да гарнирам фамилията с научна степен – нека бъде д-р. А. (въздържам се да пипам по-нависоко).

За реализиране на примера ми е необходим и сътрудник. Нека, за пъстрота и контрапункт, той да бъде надъхан представител на релативната идея. Спазвайки същия стил и логика, този асистент, като краен релативист – ярък, яростен, язвителен – символично ще носи фамилно име с крайната буква от азбуката – значи д-р. Я (да символизира и назадничавост).

А сега да представя познатата постановка с няколко обяснения по нея.

Инерциална система K' се движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите X'=X . Аз, в качеството си на автор и анализатор на експеримента, ще действам в неподвижната система K . Върлият релативист д-р. Я. ще оперира в движещата се инерциална система K'. А д-р. А., ако желае, внимателно да наблюдава как върви процедурата.

И така, при относителен покой на K и K', аз и д-р. Я. нанасяме върху оста X' точки A' и B' и определяме разстоянието между тях като дължина L₀. След това система K' влиза в режим на инерциално движение и се заемаме със задачата.

Трансфер на дължина L₀ по неверните изводи на Специалната теория: С часовник K аз засичам времето t₁ за преминаване на дължината L₀ от точка B' до точка A' и получавам измерена дължина L₁=t₁.v , която следва да има скъсената стойност L₁=L₀.b (както знаем b=(1-v²/c²)^1/2). Нанасям дължина L₁ върху оста X като отсечка AB . Сега д-р. Я. с часовник K' засича времето t'₁ за преминаване на дължината L₁ от точка B до точка A и получава измерена дължина L'₁=t'₁.v, която следва да има скъсената стойност L'₁=L₁.b , т.е. L'₁=L₀.b² . На свой ред, д-р. Я. нанася дължина L'₁ върху оста X', а аз я измервам като скъсената стойност L₂=L'₁.b=L₀.b³ и т.н. Резултатът е ненормален (парадокс): дължина L₀ мистериозно се топи, без каквато и да е промяна на началното условие (едно условие – безброй решения).

Считам, че по-ясно от това няма накъде. Но не и за д-р. Я. и д-р. А. При д-р. Я. се усеща раздразнение, даже гняв. Той сляпо вярва, че релативизмът е в състояние да намери обяснение, което обаче е въпрос на време. Приказки за наивници. За мен случаят означава само едно – поредната абсурдна, нелепа ситуация, породена от сбърканата релативна концепция. И поредното прилагане на дежурната, безсмислена и антипатична инат-тактика на релативистите, вместо да признаят своето безсилие и безизходица, да замитат всеки парадоксален (релативно нерешим) факт в най-тъмното кътче на съзнанието, та дано бъде забравен.

[Обяснение на грешката (давам го допълнително): Понеже в Природата не стават чудеса, ерго, няма парадокси, ето в какво се състои допуснатата грешка: Специалната теория открива закон с форма L=L'.b . Математически (разбира се, и философски, и физически) изрядният обратен вид на същата форма, без никакво съмнение, е L'=L/b (L=L'.b и L'=L/b са една и съща форма на закона, заедно с L/L'=b и L'/L=1/b). Теорията обаче, след като прави първия трансфер с правилната форма на закона L=L'.b , при обратния трансфер ползва не законния й обратен вид L'=L/b , а друга, своя, умосътворена форма L'=L.b (не запазва формата на закона). После прилага пак правилната, след което пак сътворената и т.н. А тъкмо правата форма L=L'.b и нейния обратен вид L'=L/b се потвърждават от опита на Майкелсон-Морли.] 

Все пак тази реакция на д-р. Я., както казах, е свойствена за хората, които са на "Ти" с общоприетия релативизъм. А че обсъжданият д-р. А. не е от тях, личи от километри. Оттук и неговото смело прекосяване на проблема по диагонал.

Ето какво пише той:

"- ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СКЪСЯВАНЕ - грешна логика!
Наблюдател К' знае, че наблюдател К е измерил по-късо. Това, което, К нанася като отсечка, няма нищо общо с отсечката на К'."

Буди недоумение как така отсечките L₁, L₂ на К нямат нищо общо с тези L₀, L'₁ на К', след като са свързани в зависимостите L₁=L₀.b , съответно L₂=L'₁.b. Един Господ знае какви се вихрят из главата на д-р. А. (там логиката, видимо, е низвергната).

И по-надолу: "СТО е няколко формули на кръст. Вземи си ги разчепкай логически, огледай ги от всички аспекти и ще видиш, че няма противоречие."

Няколкото формули на кръст взех, че си ги разчепках логически, огледах ги от всички аспекти и видях, че има противоречие. После взех, че го демонстрирах в разни варианти. И накрая взех, че предложих ключ към научното му изправяне. Остана да разчепкам само супер вещите разсъждения на самия д-р А...и, ето, правя го.

И по-надолу: "А изясниш ли си парадокса, ще видиш, че ОТО произлиза от СТО по естествен начин. /осъзнавайки парадокса, чрез логика и смятане със тези прости формулки, на една крачка е да се сетиш, че щом пространството се мачка при движение, то предварително смачканото пространство може да промени по обратен начин движението, т.е. ускорението е еквивалентно на хомогенно гравитационно поле/
п.с. нищо друго не трябва да се чете, никакви тензори, никакви други обяснения, само парадокса е достатъчен за разбирането на СТО."

Тук напънът на прегрелите мисли на д-р. А., изглежда, става неудържим и, като изневиделица, избива в Общата теория, заплашвайки с погром и философията, и физиката. Случката с мачкането на пространството при движение навярно е своеобразно постижение, да не кажа, възникващ пред очите ни самороден кристал природознание!! Само че съм силно объркан за парадокса. Има ли го, няма ли го...!? Излиза, че го има...или, може би, не?!

Така или иначе, редно е да дам и правилното решение на горния пример.

Трансфер на дължина L₀ по верните изводи на Принципа на противоположностите: С часовник K аз засичам времето t₁ за преминаване на дължината L₀ от точка B' до точка A' и получавам измерена дължина L₁=t₁.v , която следва да има скъсената стойност L₁=L₀.b (за мен, т.е. за неподвижната гледна точка, е в сила коефициент b ; така е и според д-р. Я.). Нанасям дължина L₁ върху оста X като отсечка AB . Сега д-р. Я. с часовник K' засича времето t'₁ за преминаване на дължината L₁ от точка B до точка A и получава измерена дължина L'₁=t'₁.v, която следва да има удължената стойност L'₁=L₁/b , респективно, L'₁=L₀ (за д-р. Я., т.е. за движещата се гледна точка, е в сила коефициент 1/b , което той, ерго, релативистите не проумяват). Това е нормалният резултат – щом условието не се променя, при д-р. Я. се връща изходната дължина L₀ (едно условие – едно решение).

Любителският интерес към проблема сравнително леко схвана същината на примера. Затова не е за вярване, че д-р. А. се оплита в него. Нали уж владее някакви формулки!? Голямо излагане... Защото едно е да направиш научна грешка – с нея създаваш предпоставка за поява на движеща познавателна сила. А съвсем друго е грешката-смешка от неадекватност – тя е безполезна...само дето окарикатурява умът, който я е измъдрил.

Така и не ми стана ясно, защо му трябваще да намесва Общата теория в тези чисто инерциални взаимоотнасяния. Сигурно я чувства като свои води!? Но реалността е друга. Разбира се, не съм учуден от една толкова слаба квалификация. Всеки е чувал за широко разпространеното незадоволително ниво на подготвеност на научни кадри. Аз самият от години се блъскам в тази действителност. Но не съм очаквал един учен чак до там да е бос.

Притеснително ми е да се занимавам с академичния профил на д-р А. И все пак не мога да не кажа, че недоумявам към какво научно поприще може да се домогва той, имайки предвид бездарното му опониране. Струва ми се, че пред нас е образец на субективно самонадценяване при обективно ниски възможности. Впрочем, това съчетание съвсем не е изолирано явление. Поне да си беше мълчал...като д-р. Я. и съмишленици. Със снишаване се стига далеч безопасно и сигурно.

На всичко отгоре, обсъжданият злополучен коментар, освен че е с нула компетентност, вижте само как недодялано изглежда! Не личи академичната школовка, няма го почеркът на добрата образованост!

Последната забележка вече се отнася към формалните страни на творението на д-р А. Сега малко и за тях, защото, когато образователните пропуски се съпътстват с педагогически, гледката е неприятна.

Оставям настрана стиловата и правописна небрежност, които, в известна степен, са търпими, поради спецификата на мрежовите техники на комуникиране и позволената по-голяма свобода на изразяване. Ще пренебрегна и факта на подчертаното, явно недобронамерено, фамилиарничене. Въпреки че, по принцип, при изявления с научна насоченост, академичната ядка (стига да я има, разбира се) следва да личи при всички обстоятелства. Сиреч, на научния фронт има установени етични традиции. Не ми е работа да ги обсъждам, но не мога да не се спра на похвата "анонимност" като крещящо тяхно загърбване.

Академизмът, сам по себе си, изключва каквито и да е основания за анонимна критика, особено към едноличен автор, независимо от формата на неговата изява (анонимност може да има само при одобрение, но при отричане – категорично не). За съжаление, у нас този стандарт обикновено не е на почит. Но, бих казал, никой не го е грижа за това.

Например, преди повече от двадесет години, анонимно бяха спирани всичките ми статии до "Bulgarian Journal of Physics"...от човек, с откровено чиновнически подход и аргументи (пълното решение на опита на Майкелсон-Морли премина през съзнанието му "тихо като през пустиня", както е казал поетът), който така и не счете за нужно да се представи. Спомням си, че същият ми предложи извън служебна рецензия на една статия, разбира се, срещу поискано предварително заплащане през посредник. В резултат получих нахвърлени двайсетина общи изречения без никаква стойност. И този г-н "Анонимчо" пак не постави името си под написаното. Ама че късмет...да ме сполети такова чудо! Като театрал обаче беше ненадминат – пози колкото щеш, позиции никакви. А когато демонстрираше учебникарските си стереотипи, го правеше така самовлюбено, сякаш науката е придатък към собствената му персона.

Какво да кажа повече? Компетентният и строг цензор нищо чудно вече да е на върха на кариерата. С какъв научен багаж зад гърба си, могат да знаят само от близкото му обкръжение...което означава, с обичайния незначителен (нещо от тук, нещо от там). За разлика от неговите изяви, моите статии в блоговете будят жив, непресекващ интерес сред хиляди умове. А, видимо, оставят и следи. Защото, докато той е правел кариера, аз съм се стремял да правя наука...да разкривам и изследвам природни закономерности...да хармонизирам философската и физическа феноменология (в резултат, доста смешно се получи с философските алтернативи, а уж непробиваемият релативизъм прокапа отвсякъде). Така че няма как да не съм доволен. Нищо че еди-кои си няма да ме приемат еди-къде си (ама че сплашване...или хленч). Нищо че зад мен не стои нужния ресурс, като средства и логистична подкрепа, за едно по-широко представяне (на запад), какъвто съвет услужливо ми дават родни капацитети, отказвайки самите те да вземат отношение, незнайно защо (но и без такова представяне истината неумолимо отмива напластените заблуди и отрезвява умовете). И накрая, нищо че от многото години упорит безвъзмезден труд стигнах до положение, днес, дето се казва, едва да смогвам да си плащам интернета. Важното е, че, както по всичко личи, усилията не са хвърлени на вятъра.

Направих достояние въпросния оказион само защото непристойният манталитет сякаш е приет за норма. Пресен пример е случаят с критичната научна страница http://alniko.log.bg/. Някой от първите редици учени я блокира скришно, подмолно, без лице – непочтено от всякаква гледна точка. А, забележете, същият със сигурност счита 1-ви ноември за личен празник...и на 24-ти май гордо пъчи гърди, припявайки гласовито "Напред науката е слънце...". Изобщо, умеят ги тез работи. Може би, като наследство от конспиративните комунистически години, ведно с тоталния монопол в науката? Защото и двете обстоятелства се явяват благодатни за усвояване на подлости...а и за лесно придобиване на степени и звания, знаем как. И ето че дългата ръка на изнервения анонимен учен ме достигна и в мрежата. Ама че късмет... да ме сполети такова чудо!

Днес тези срамни практики се подхранват от бедната на ценности реалност. За дейците, стоящи зад тях, е присъщо това, че новостите, вместо дълбоко да ги озадачават, ги разгневяват. Чудя се, как така никой не се намери да им посочи за пример западната школа, където стриктното представяне при всяка изява се счита за неотменна част от професионализма.

Сега няколко думи за критиката в по-общ план. Произведението на автора, взето само за себе си, няма значимостта на завършена научна единица. За постигането на тази цел то се нуждае от външна раздвижваща сила, т.е. от свой идеален антипод, с който да влезе в диалектическо единство. Едва тогава ще придобие чертите на жив организъм.

Именно критиката изпълнява ролята на въпросната необходима идеална съставка. Тя е ръката, която започва да дърпа юздите за движение или стопиране. Затова е желана и търсена.

Сиреч, двойката автор-критик представлява диалектическа организация. Затова е неспокойна, изпълнена с напрежение. Авторът, в качеството си на материална страна, е носител на акумулирана енергия. А критикът е призваният да задейства диалектическия механизъм за нейното освобождаване, ерго, за нейното кинетизиране. В този смисъл мисията на последния е много тънка и отговорна – предявява изискване да е начетена личност, чиито знания позволяват да вникне в същността и детайлите на предложената разработка.   

Технологично нещата стоят така: Авторът изнася своя научен продукт на всестранен оглед. Това е изява на диалектическа провокация към разума. С нея авторът поставя начало на процес на формиране на рефлексната дъга "дразнител-отражателна реакция" (на затворен познавателен контур). Ясно личи, че този процес не може да тръгне от само себе си. Критикът е факторът, който държи кода и поема ангажимента да отключи неговото протичане. И сега:

Когато в ролята на критик е учен от класа, той пристъпва към авторското произведение с интелект, затова открито, премерено, с пълното съзнание, че допринася за научния прогрес, независимо от това доколко подкрепя или отрича разглежданата творба.

Когато в ролята на критик е учен с ограничени възможности, той прибягва до безхаберни, напълно ялови форми на одобрение или голо отрицание (д-р А. да си прочете този урок). Във втория случай, тъй като не е в състояние да се справи другояче, започва да блъска по продукта с юмруци и ритници. И понеже така само ще потроши ръцете на автора (а, може би, тъкмо това е личната му цел...или пък, като поръчка), той не си показва лицето. Доста мутренско се получи, но е самата истина!

Сиреч, сериозната научна критика е трудно и рисково начинание. С нея на показ, редом до автора, се вади и нивото на подготовка и развитие на критика – неговите мироглед, мисловност, дух, култура, нравственост, престиж. Всички тези, отличителни за един учен, черти, освен подобаващи качества, са и ред високи отговорности. Именно затова на анонимността трябва да се гледа като на уродливо бягство от такава обвързаност, като на нещо грозно, отблъскващо, страхливо, безчестно.

Към подобен стил в науката – толерантност "zero"!

_____________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2013  Всички права запазени  (COPYRIGHT © 2010-2013)