Дължа да
съобщя, че "ПИСМО 7" е
изпратено до считаните за
физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски".
_______________________________________________________________________
Здравейте!
Релативизмът
представлява невероятна смесица от априорни умозрения и оперативни грешки,
прекрачващи нормите на разума. Нужно е интелектът да мобилизира до край разсъдъчните
си способности, за да осъзнае псевдонаучните внушения и се отърси от тях. Работейки
в тази насока, ще дам кратка анотация на изводите, извлечени от обективното
изследване на постановката: Инерциална система K' се
движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите Х'=Х. В
система K са отмерени дължина L (върху оста Х),
време t и маса m.
Научният (системен) подход сочи, че контролите L, t и m ще
бъдат измерени от система K' като L'=L/b; t'=t/b; m'=m/b и
обратно в система K като L=L'.b; t=t'.b; m=m'.b, (b=(1-v2/c2)1/2).
Заключение: С
нарастване на скоростта, метър K', секунда K' и
килограм K' се смаляват едновременно в еднаква степен – системите се
намират в отношение на подобие (с коефициент b към високите скорости и 1/b в обратна посока). Тъкмо затова законите запазват формата си.
Както
е видно, дължина L'
съдържа повече скъсени метри K', време t' –
повече скъсени секунди K', маса m'
– повече смалени килограми K' (гравитация K'
намалява, време t' ускорява своя ход). Мерени със смалените
мащаби K', съответните величини в К изглеждат като нараснали. Другото
е безпринципност. Науката не рядко е изпадала в заблуди. Но твърдението за
безкрайно голямата маса в нула дължина, при светлинна скорост, е
най-чудовищният алогизъм (дегенерация на мисълта), е най-отявлената неистина,
шествала някога в сферата на познанието. Впрочем, релативните възгледи
за пространство, време и маса са показател за тотално разстроен понятиен
апарат, съответно, за тежки родилни дефекти на
това учение.
Всъщност,
откривайки разлики между инерциалните системи, Специална теория доказва, че
Принцип на относителност (на неопределеност, на непознаваемост) не съществува...че
същият се появява като резултат от научно несъвършенство. Нормалната логика е категорична:
при Галилей – "тъждество на системите = относителност", при Айнщайн –
"не-тъждество (разлика) на системите = не-относителност".
Сиреч,
Теорията потвърждава, че Светът е устроен на Принципа на противоположностите,
който е Принцип на различия, на асиметрии, е Принцип на определеност на едната
противоположност чрез другата. Чист вид на това положение са правилата на
математиката – уравненията, включително формулите горе, представляват две
противни страни, определящи се една друга. Тази взаимозависимост на
определянето заставя определителното (познавателното) действие да обходи
двойката антиподи, при което процесът принудително описва затворен контур. Друг
способ за определяне (за измерване, за стигане до познание) няма как да се
формира. Оттук, измерването в отворена конфигурация винаги ще е приблизително,
с допустим компромис. Вторият постулат на Теорията не съблюдава тази
закономерност и, значи, не може да представлява нищо повече от субективно
предписание – наивна фикция на ума.
В
Природата е в сила огледална симетрия (единствено възможната) във вида
"реален обект – негов идеален огледален образ". Всичко друго е асиметрично.
Респективно, симетрията без противостоене "реален обект – реален
обект" на релативизма е плод на въображението.
(темите са развити на стр. http://alniko-knowledge.blogspot.com/)
Поздрави!
Александър Николов
___________________________________________________________________
В крайна сметка, с всички статии и
писма по релативната тема, считам този проект за сравнително изчерпателно разработен
и надлежно представен пред академичната общност...макар по своеобразен начин
(поради липса на средства за едни стандартни научни публикации, както и по
причина на невежествената цензура, бранеща статуквото).
За любопитните нека пак да отбележа, че и
"ПИСМО 7" е без
ответна реакция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар