Abstract
The Michelson interferometer was
dissolved in 1800. Ray 1 and ray 2 going on his shoulders, pass through the delaying them a glass plate with
a thickness d=1mm and a refractive index n=1,46, while on return they move in
an air environment. Their times t1
and t2 are as follows: Ray 1
(on the velocity v of the Earth)
– t1=(d.n)/c+(v.d.n2)/c2 +d/c–(v.d)/c2.
Ray 2 (against the
velocity v of the Earth)
– t2=(d.n)/c–(v.d.n2)/c2+d/c+(v.d)/c2.
Or,
wave 2 outstrips wave 1 by time Δt=t1–t2=(2.к.v.d.n2)/c2.
On the screen of the device, at the size L between the crests of the waves, at
time Δt will correspond their displacement ΔL=(L/Т).
, where Т=λ/с is the period,
and
к=(1–1/n2). From here it will be
in force: ΔL/L=(2.к.v.d.n2)/(λ.c). At λ=5.10-7m is obtained ΔL=0,45L
–
value, easy to
measure.
, where Т=λ/с is the period,
and
к=(1–1/n2). From here it will be
in force: ΔL/L=(2.к.v.d.n2)/(λ.c). At λ=5.10-7m is obtained ΔL=0,45L
–
value, easy to
measure.
Keywords: Special theory, Second postulate, Michelson-Morley
experiment
Резюме: Според опитните
резултати, съществуват две възможности за движение на светлината по затворен
контур. Едната е съгласно Втория
постулат на Специалната теория (неубедителна). Другата афишира независимото разпространение на светлинните лъчи, при което асиметрията
от участък „отиване“ се компенсира от асиметрията с обратен знак на участък
„връщане“. Двете виждания подлежат на следната експериментална проверка: Интерферометърът
на Майкелсон е разтворен на 1800 .
Лъч
1 и лъч 2, отиващи по рамената му, минават през
забавяща ги стъклена пластина с дебелина d=1мм и показател на пречупване n=1,46, а на връщане се движат във
въздушна среда. Техните времена
t1
и
t2
са следните: Лъч 1 (отиване по скоростта v на Земята и връщане) – t1=(d.n)/c+(v.d.n2)/c2+d/c–(v.d)/c2.
Лъч 2 (отиване срещу скоростта v на Земята и
връщане) –
t2=(d.n)/c–(v.d.n2)/c2+d/c+(v.d)/c2.
Или вълна2 изпреварва вълна1 с време Δt=t1–t2=(2.к.v.d.n2)/c2. Върху екрана на уреда, при размер L между
гребените на вълните, на
враемето
Δt
ще отговаря тяхно изместване
ΔL=(L/Т)., където Т=λ/с е периодът, а к=(1–1/n2). Оттук ще е в сила: ΔL/L=(2.к.v.d.n2)/(λ.c). При λ=5.10-7м, се получава ΔL=0,45L – стойност, лесна за
измерване.
, където Т=λ/с е периодът, а к=(1–1/n2). Оттук ще е в сила: ΔL/L=(2.к.v.d.n2)/(λ.c). При λ=5.10-7м, се получава ΔL=0,45L – стойност, лесна за
измерване.
Вторият постулат на
Специалната теория е едно от най-мистичните нейни творения, свързващо в едно
фактът, че светлината се разпространява независимо от движението на
обектите-координатни системи K', с
твърдението за една и съща нейна скорост с=const. във
всички тези системи. Това съчетание се посреща „на нож“ от далновидния разум,
тъй като по-никакъв начин не може да се впише в логическата обвързаност на
мисловния процес. В тази връзка, нееднократно съм давал обосновки на тезата, че
подобна феноменология е доказуема само за светлинни сигнали, извършващи
движение по затворен контур „отиване-връщане“, понеже, в този случай, сборът от
евентуалните еднопосочни времеви асиметрии е нула и скоростта на сигналите по
контура винаги се получава с=const. Сиреч,
налице са две противоположни предположения за тяхното движение, отговарящи на
известните до момента опитни резултати:
1) Съгласно Втория постулат: Във
всяка движеща се система K' два
светлинни сигнала, отправени едновременно от началото О' в противоположни посоки, пристигат пак едновременно до равно
отдалечени от О'
огледала В'1 и В'2 , след което отново едновременно се връщат в изходния център О'.
2) Съгласно независимото разпространение на светлината: Във всяка движеща се система K' два светлинни сигнала, отправени едновременно от началото О' в противоположни посоки, пристигат неедновременно до равно отдалечени от О' огледала В'1 и В'2, след което отново едновременно се връщат в изходния център О' (асиметрията от участъци „отиване“ се компенсира от асиметрията с обратен знак, на участъци „връщане“).
2) Съгласно независимото разпространение на светлината: Във всяка движеща се система K' два светлинни сигнала, отправени едновременно от началото О' в противоположни посоки, пристигат неедновременно до равно отдалечени от О' огледала В'1 и В'2, след което отново едновременно се връщат в изходния център О' (асиметрията от участъци „отиване“ се компенсира от асиметрията с обратен знак, на участъци „връщане“).
Физиката, знаем, приема априори за вярно положение 1 и, против всякакви научни норми, отказва да изследва положение 2. Преди време (2016 г) в статията „МОДЕЛИРАНЕ НА РЕЛАТИВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС СВЕТЛИННИ СИГНАЛИ“ предложих няколко варианта на експерименти за тестване на Втория постулат – поредната отявлена провокация към сляпата вяра (останала безответна). Става въпрос за категорично установяване дали, дето има една приказка, царят е красиво облечен, както твърдят опиянените придворни (положение 1), или се разхожда гол-голеничък, извадил на показ смешните си форми (според положение 2), което срамно представление вижда и иска да прекрати ненатровеното мислене.
Сега излагам конкретна експериментална постановка, със съответни пресмятания по нея, а именно: Повтарям опита на Майкелсон с две изменения: Интерферометърът е разтворен на 1800 , а отиващите по рамената му светлинни лъчи минават през забавящо ги прозрачно вещество (в случая, стъклена пластина) с дебелина d и показател на пречупване n. На връщане, както досега, лъчите се движат само във въздушна среда.
Целта е в участъци „отиване“ да се натрупа по-голяма асиметрия-плюс от асиметрията-минус на участъци „връщане“, което нарушаване на компенсаторния механизъм да реализира достъпна за отчитане времева разлика в пристигането на лъчите до интерференчния екран. Сега от значение е само дебелината d на пластината, а дължината на рамената на интерферометъра (примерно 5м - 10м).е саамо технологична, не участва в изчисленията.
При тези условия, пресмятането на времената на двата лъча дава резултатите:
Лъч 1 – отиване по посока на скоростта v на Земята, плюс връщане:
t1=(d.n)/c + (v.d.n2)/c2 + d/c – (v.d)/c2
Лъч 2 – отиване срещу посоката на скоростта v на Земята, плюс връщане:
t2 =(d.n)/c – (v.d.n2)/c2 + d/c + (v.d)/c2 Получаващата се времева разлика е:
Δt = t1 – t2 = (2.к.v.d.n2)/c2 където к = (1–1/n2)
t1=(d.n)/c + (v.d.n2)/c2 + d/c – (v.d)/c2
Лъч 2 – отиване срещу посоката на скоростта v на Земята, плюс връщане:
t2 =(d.n)/c – (v.d.n2)/c2 + d/c + (v.d)/c2 Получаващата се времева разлика е:
Δt = t1 – t2 = (2.к.v.d.n2)/c2 където к = (1–1/n2)Заключение: Лъч 1 закъснява от лъч 2 с Δt секунди.
По-нататък логиката на разсъждаване е същата, както при опита на Майкелсон.1 На интерференчния екран полосата L (м) между два максимума на светлинната вълна се изминава за време Т (сек), респективно, честотата на придвижване на гребените на вълната ще е L/Т (м/сек). Оттук, на намерената горе времева разлика Δt (сек) ще отговаря изместване ΔL (м), с което гребен 2 изпреварва гребен 1, т.е. ΔL=(L/Т).. И понеже Т=λ/с (сек) е периодът на вълната, където λ (м) е нейната дължина, а с=const. е скоростта на светлината, следва да е в сила:
ΔL/L = (2.к.v.d.n2)/(λ.c)
Тогава, при v/с=0,0001 (v=30км/сек, с=300000км/сек), d=0,001 метра, n=1,46, к=0,53 и λ=5.10-7 метра (каквато вълна е използвал Майкелсон), се получава ΔL=0,45L – стойност, която може лесно да се измери.
ΔL/L = (2.к.v.d.n2)/(λ.c)
Тогава, при v/с=0,0001 (v=30км/сек, с=300000км/сек), d=0,001 метра, n=1,46, к=0,53 и λ=5.10-7 метра (каквато вълна е използвал Майкелсон), се получава ΔL=0,45L – стойност, която може лесно да се измери.
А при вариант на експеримента само във въздушна среда, участъци „отиване“ трябва да са с 1 мм по-дълги (чрез зиг-заг на сигнала) от участъци „връщане“, за да се получи приблизително ΔL=0,36L .
Мисля, че такива експерименти са необходими на физиката
Справка
1. Джанколи. Д – Физика, част II, М. 1989, стр.462 – 466.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2020 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2020)
Александър Николов © 2010-2020 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2020)
Няма коментари:
Публикуване на коментар