Резюме: Природната законност представлява дуалистично единство от частни (физични) и общи закони. Последните са слабо познати на науката. Тяхната оценка обаче е меродавен критерий за истинност на частните. Всъщност, ще проследим върховния закон, на който е устроена Вселената – Принципа на противоположност и неговите превъплъщения, а именно: Същият фактически се явява Принцип на дуализъм, защото противоположностите съществуват само по двойки. Сама по себе си, двойнствената структура изважда наяве и друго негово лице – Принцип на определеност, тъй като двете противни страни се определят едната чрез другата. В същото време трябва да има граница, след която определеността преминава в антипода неопределеност. От определеността произтичат Принцип на познаваемост и Принцип на еднозначност: От една противопоставеност се получава само една определеност (една истина). Съгласно тези принципни положения, следва: Първо, масата и енергията са двойка противоположности в ненарушимо единство. Енергията може да се определи само чрез масата. Възгледите за частици с енергия, но без маса или обратно, са несъстоятелни. Второ, връзката „маса-енергия“ е една единствена, във вида: E=m.с2 . Трето, законът за енергията (E) на електромагнитната вълна, предложен от М. Планк: E=h.f (f=1/T – честота на вълната) нарушава горните закони, допускайки съществена неточност. Тъкмо затова Планковата константа (h) се получава с неустановен физически смисъл. Вярната формула е: E=h.n , където (n) е число – брой периоди (T). Така константата (h) добива смисъла на гранично дискретна порция енергия: E0=h=m0.с2 – енергията на един период. На нея съответства гранично дискретна порция маса (m0) – неделимият атом на Демокрит (крайно малката частица на полевата материя). Състоянието под тези граници е неопределеност (интегрират се цели периоди). Така съотношенията (енергия).(време), респективно, (импулс).(координата) се оказват некоректни. Тази възлова постановка може да се потвърди от различни експертизи.
Ключови думи: Принцип на противоположност, Принцип
на дуализъм, Принцип на определеност, Планкова константа, атом на Демокрит
1.
ВЪВЕДЕНИЕ
Науката по безспорен начин доказва, че Процсът на
развитие на материята протича от простото към сложното, където се появява и
Съзнанието. То, от своя страна, поставя началото на Познавателен процес в
обратна посока – от сложното към простото до затваряне на кръга. Така първият
процес формира участък „отиване“, кайто е с материални характеристики, а
вторият – участък „връщане“, който е нематериален, познавателен, идеален.
Естествено, и двата участъка касаят физиката най-непосредствено.
Познаватеелният процес се движи зигзагообразно,
най-общо казано, между истини и неистини. Днес вече го виждаме да пробива към
материални структури с видима елементарност. И целият му път до тук е осеян с
противоположности – стъпалата, без които слизането в дълбините на материята е
невъзможно. В този вълнов порядък, Познанието разкрива и наличието на дуалистична
природна законност – единство от
взаимноопределящи
се частни и общи закони.
2.
ИЗЛОЖЕНИЕ
2.1.
Същност на Общите природни закони.
Откриването на физичните закони безспорно е голямо
постижение. Да вземем за пример формулировките, включващи основните физични
величини: L=t.с и E=m.с2, където (L) е дължината, (t) е времето, (E) е енергията, (m) е масата и факторът (с) е
скоростта на светлината. Но това високо научно ниво не е последно. То е таван
само на частното знание. Над него стоят още изключително важни природни закони,
неизвестни или слабо познати на съвременната наука (може би, поради високата им
степен на общност). Именно те формират висшето природно законодателство,
обясняващо устройството и начина на функциониране на Световете.
Общите природни закони очертават рамката на
Обективната реалност, извън която витаят мисловните заблуди. Тоест, общите закони диктуват правилата, по
които се формират частните. Оттук частните природни закони задължително се
съдържат в общите, респективно, не могат да нарушават общите. Това
обстоятелство е критерий за истинност от най-висш порядък, не подлежащ на
отменяне или вариране.
По-специално, взаимодействието между
частните и общите природни закони има следния причинно-следствен характер:
– Частните природни закони дават
нагледна представа Как? конкретно, като формули, изглеждат връзките между
природните величини – в горния пример, между величините „дължина (L) – време (t)“ и „енергия (E) – маса (m)“.
– Общите природни закони разкриват Защо? връзките
между природните величини изглеждат тъкмо така, а не по някакъв друг начин – в
горния пример, защо величините дължина (L) и енергия (E) се намират в отношение именно с
величините време (t)
и маса (m),
а не с някакви други.
2.2.
Принцип на противоположност и неговите превъплъщения
Наличните
научни данни и задълбочените изследвания по тях ни позволяват да преценим, че
противоположностите са навсякъде в заобикалящата ни реалност. Ще подкрепим това
с два прагматични примера:
– Основните физични величини, всъщност, формират двойки противоположности
„маса-енергия“, „дължина-време“. Тук обръщаме внимание на глобалната
подробност, че във всяка такава двойка винаги едната компонента е с материално
естество (в случая, масата и дължината), а другата – с нематериално, идеално (в
случая, енергията и времето). Отношението „материално-идеално“ е основата на
противооставянето.
– Същността
на физичните величини също е двояка – във вида (число).(понятие-мащаб). Тъй като
физиката няма виждане по тези особености, за пояснение ще раздвоим дължината и времето, както следва: Дължината представлява „определен брой пространствени
мащабни единици“, респективно, „брой метри“ или дуализма (число).(метър). Съответно, времето представлява „определен
брой времеви мащабни единици“, респективно, „брой секунди“ или дуализма (число).(секунда).
Директно на въпроса, не
може да има никакво съмнение, че развитието на целокупната Обективна реалност
(Природа, Общество, Познание) е в подчинение на върховния Принцип
на противоположност. Същият фактически се явява Принцип на дуализъм (всъщност,
Принцип на материално-идеален дуализъм), защото противоположностите съществуват
само по двойки. Сама по себе си, двойнствената структура изважда наяве и друго
негово лице – Принцип на определеност, тъй като двете противни страни се
определят едната чрез другата. В същото време трябва да има граница, след която
определеността преминава в антипода неопределеност. От определеността влизат в
сила Принцип на познаваемост (Обективитетът е познаваем, защото е напълно
определен) и Принцип на еднозначност: От една противопоставеност се получава
само една определеност (една истина).
2.3 Още за висшето
природно законодателство
Както нееднократно
споменахме, в своята същност дуализмът се свежда до една единствена, строго
фиксирана закономерност – до единството „материално проявление-нематериално
(идеално) проявление“. Пред нас е безалтернативен, невъзможен за преобразуване,
природен шаблон, който идва от дълбините на материята. Това означава, че
процесът „развитие на материята“ тръгва от две взаимодействащи противоположни
начала – „материално естество-идеално естество“. Като единствено наличен
градивен материал, материално-идеалното начало се пренася в цялото многообразие
на следващата производна продукция, от което произтича Принцип на подобие: Матералното
поражда материални форми, идеалното – идеални. И така чак до появата на
материално тяло-идеално съзнание, материален мъжки пол-идеален женски пол и пр.
Тази двойнственост открива възможност за определяне на двете проявления по
метода: Едното чрез другото, в сравнение с другото, за разлика от другото. Друг
способ за определяне не съществува. Тук много важен елемент е раздвояването на
самиsт Принцип на определеност – раздвояване на количествена (материална)
определеност и качествена (идеална) определеност. Оттук пълното му наименование
е Принцип на количествено-качествена определеност. [1]
Такава е законовата рамка, с която физиката трябва
да е наясно и да съблюдава. Казваме го защото от началото на 20 век насам при нея
се срещат какви ли не свободни интерпретации. И, за съжаление, от дълго време
тя е във фрапиращи отклонения от горните обективни граници на рационално
мислене (облягайки се повече на субективни представи, мнения и други подобни,
вместо на законови основания).
2.3. Определителни отношения
на основните физични величини. Съгласно Принципа на определеност, основните физични велшчини
не могат да съществуват и да се изявяват по друг начин, освен по двойки
противоположности. Погледнато в дълбочина, масата (m) и дължината (L) следва да са материалните
компоненти в тези двойки, а енергията (E) и времето (t) – идеалните. Физиката вече е
установила формалния вид на тези отношения, без да знае защо изглеждат точно
така. В тях на масата (m) съответства енергията (E), а на дължината (L) – времето (t). Други комбинации са невъзможни.
По-нататък ще направим нагледен прочит на взаимоопределянето само при връзката „енергия-маса“:
1. Качествено определяне:
Противоположните качества обособяват материално-идеални двойки, в които се
определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено възможен.
– Идеалната величина „енергия (E)“ се изразява (определя) чрез
своята противоположност – материалната величина „маса (m)“ в природния закон: E=m.с2 , съответно, m=E/с2 и E/m=с2 (определителното
действие се върти в кръг), където факторът (к=с2) е коефициент на
пропорционалност (с – скоростта на светлината). Други варианти на това
взаимоопределяне са изключени от закона: Една двойка противоположности – една
определеност. Тоест отношението E=m.с2 не може да се модифицира,
2. Количествено определяне: Различните
количества от едно качество обособяват двойки противоположности, в които се
определят едното чрез другото. Този начин на определяне е единствено
възможен.
–
Количеството „енергия (E1)“
се изразява (определя) чрез количеството „енергия (E2)“ в природния закон: E1=n.E2 , съответно, E2=E1/n , където факторът (n) е коефициент на пропорционалност
(число). Други варианти на това взаимоопределяне са изключени от закона: Една
двойка противоположности – една определеност.
В този ред на мисли да обърнем внимание на формулата
на М. Планк за енергията на електромагнитната вълна: [2]
E=h.f
(1)
където
(h) е Планковата константа, а (f) е честотата на вълната – 1/t или брой колебания (n) за единица време (t). Както ясно се вижда, тук физиката
е в нарушение на закона „Една противопоставеност – една определеност“. На пръв
поглед, сякаш е открила способ за определяне на енергията без нейната
противоположност масата (масата все пак съществува, но е скрита в константата h, видно от нейната дименсия [kg.m2/s]). И понеже това
просто няма как да стане, се налага заключението, че с тази формула нещо не е
наред. Съгласно дадените примери, същата трябва да е или от вида E=m.с2, или от вида E1=n.E2 . По безспорен начин се доказва,
че тя представлява определянето
E1=n.E2, където E2=h.
2.4
Честотата като атрибут не на енергията, а на мощността на вълновия процес
Още при зараждането си Квантовата физика изпада в
неопределеност, произтичаща главно от фундаменталната Планкова константа (h), която се появява лишена от
физически смисъл. Подобна неуредица са и постановките с абсолютно празно
пространство (вакуум) и вълни в него. Логиката, основана на Принципа на
определеност, е безкомпромисна. За получаване на вълна, включително
електромагнитна, са необходими две предпоставки: Първо, материален осцилатор за
нейното възникване. Второ, прекъсната материална среда за нейното
разпространение (не може да има вълна, без преместване на една част спрямо
друта част). А Планковата константа трябва да има физически ясен статус на
материално явление.
Вече дадохме да се разбере, че формула (1) за енергията на електромагнитната вълна не може да бъде вярна. Тук законно е положението: Между енергията на вълната и енергията на осцилатора, който я причинява, съществува знак на равенство. А енергията на осцилатора очевидно е резултат, е сума от многократно повтаряне на енергията на едно колебание…ортодоксална и напълно определена зависимост.
.
Тогава що за феномен е Планковата константа (h)? Не може да има съмнение относно нейната количествена определеност (фиксираната й стойност). Но тук не става въпрос за обикновено число. Според дименсията й [j.s] или [kg.m2/s], тя има и качествени показатели. Защо те не удовлетворяват Принципа на определеност? Да представим дименсията още по-провокативно, във вида: [(kg.m2/s2).s] или [(kg.c2).s]. Масата (kg) явно е налице. Появи се и скоростта на светлината на квадрат (c2), което означава, че в тази част константата (h) има определения смисъл на енергия (Е). Но видното допълнително времево измерение (s) дискредитира тази качествена определеност. Сякаш се явява неправилно включено във въпросната дименсия. Защо се получава така? Коректни ли са съотношенията (енергия).(време), респективно, (импулс).(координата), наречени неопределено, квантово състояние?
Задълбоченият анализ навежда на заключението, че честотата
(f)
не е атрибут на енергията, а на мощността P на вълновия процес:
P=dE/dt=dh.n/dt
[ват] (2)
Сиреч, правилната формула за енергията е:
E=n.E0=n.h=n.(m0.с2)
(3)
Така константата (h) добива смисъла на гранично дискретна порция енергия: E0=h=m0 .с2 – енергията на един период. На нея съответства гранично дискретна порция маса (m0) – неделимият атом на Демокрит, крайно малката частица на полевата материя. [3] Под тези граници цари неопределеност. Самите понятия за енергия и маса губят смисъл.
От (3)
ще бъде в сила ненарушимото органично отношение:
h/m0=с2
(4)
Обобщаваме: Енергията E на всяко периодично (циклично)
движение е равна на енергията
h*
– const.
на един период, умножена по броя
(n) на периодите. Липсват причини за
изключения от това правило, въвеждащо детерминизма в квантовата физика.
Трактовките за частици с енергия, но без маса или обратно са безсмислени.
2.5
Макроеквиваленти на константата h
Съгласно Принципа на подобие, за потвърждение на
горното обобщение можем
да ползваме макро-циклични процеси. За нагледност на същността на константата (h) ще дадем пример с АК-47 .
Извършваме няколко опита с различна честота на стрелбата (различна честота на
синусоидата на процеса). Резултат: Независимо от честотата (мощността) на
водене на огъня, освободената енергия винаги е равна на енергията (h*) – const. на един заряд, умножена по броя (n) на употребените заряди (E=h*.n).
На същата зависимост се основава и електромерът. Той
работи по формулата: (dE/dt).dt=h.dn [ват.сек]. Един оборот на
диска реализира постоянната енергия h* (зависи само от непроменливите размери на диска и
материала, от който е направен). Ето защо уредът не се интересува от честотата
на процеса „ротация“, а отчита само броя
(n) на завъртанията. Тоест,
изразходваната енергия винаги е равна на енергията (h*) – const.
на едно завъртане на диска, умножена по броя (n) на завъртанията (E=h*.n).
Категорично съответствие имаме и при двигателя с
вътрешно горене. Тук (h*)
е енергията от едно завъртане на коляновия вал. Нейната постоянна стойност се
дължи на непроменливия обем на цилиндрите. Така преобразуваната енергия винаги
е равна на енергията (h*) – const. от един оборот на вала, умножена
по броя (n) на направените обороти (E=h*.n). Докато мощността на двигателя
зависи от честотата – P=h*.(брой
обороти/за минута).
3.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Математиката, знаем, е най-точната и
обективна наука, понеже оперира само с количествени отношения. Затова е
показателен фактът, че тя е в пълен синхрон с посочените общи закони (демонстрира
дуализма и количествената опреселеност на Природата). Точно обратното може да
се каже за съвременната физика. Същата е в абсолютен конфликт с тези закони,
което означава тежък дефицит на истинност. Нека повторим: Вселената е
подвлактна на Принцип на противоположност =Принцип на количествено-качествена
определеност. Съгласно тях Планковата константа (h) не може да представлява
неопределеност. След направените уточнения, тя получава смисъла на гранична
порция енергия (h=E0), съответна на
гранична порция маса (m0)
– неделимият атом на Демокрит. Масата (m0)
и енергията (h=E0)
са несътворими и неунищожими. Пропорцията енергия/маса (E0/m0=E/m=с2 – const.), съответно, идеален/материален
фактор, е ненарушима. Нито енергията, нито масата имат самостоятелно
съществуване (не може да има енергия без маса, както и маса без енергия). Масата
(m0)
с енергията (E0=h) са във всяка точка на
пространството – силово
поле. Тази проста субстанция – първични клетки от материални ядра, с
нематериална (идеална) околност и сила между тях – е една единствена.
Литература
[1]. Николов А. – Към смяна на идеите във филосохията и физиката, С 1999, част II, стр. 178-278
[2]
Джианколи Д. – Физика, Москва
1989, част 2, стр. 500-503
[3]
Радев
Р. – Антична
философия, С.1988, стр. 97-108, 132-148
Александър Николов © 2010-2024 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2024)
Няма коментари:
Публикуване на коментар