Относно естеството на Планковата константа физиката има своите „дълбо проницателни“ анализи и заключения. Те обаче, не са нищо повече от едно голямо недоразумене, драстично нарушаване на природни закони, псевдонаука.
Енергия се определя по един единствен начин: Е=m.с2 . В този смисъл, за вълнов процес с честота (f) (за всеки цикличен процес) важи връзката: dE/dt=d(m.c2)/dt, респективно, P=h.f [ват]. Оттук законовият вид на константа (h) е: h=Е0=m0.с2=m0.(λ.f)2 [ват.сек] (λ, f, с са дължината, честотата и скоростта на вълната).
– Мощността (P) на вълновия процес зависи от честотата (f), който факт изключва възможността за същата зависимост и при енергията (Е). – Константата (h) представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).
– Константата (m0) е съответна гранично дискретна порция маса (частица на полевата материя).
Формулата P=h.f очевидно е несъвместима с предложението на днешната физика E=h.f. Трябва да сме наясно, че правилното определение за енергията на електромагнитна вълна е: Е=m.λ2.f2 (произтича от законите Е=m.с2 и λ.f=с). Сиреч, изразът E=h.f изкривява закона Е=m.λ2.f2 , представяйки го като Е=(m.λ2.f).f . Именно това недопустимо деформиране води до изкуствената (несътществуваща) зависимост на енергията от честотата, както и до безсмисления израз в скобите, наречен Планкова константа: h=m.λ2.f .
Образно казано, в своята
формула E=h.f физиката просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“,
прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото
осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ2.f (извън метафората това съчетание на
величини не означава нищо). За щастие, въпросната страховита картина е само в
главите ни.
Енергията на всеки колебателен процес е равна на постоянната енергия (h) на едно колебание, умножена по броя на извършените колебания. А с покачване честотата (f) на осцилациите, расте мощта на действието. Тази корелация е с експериментално потвърждение.
Това са фактите. И въпреки че догматичното мислене ги игнорира, както е казал Великият Римлянин: „Alea iacta est“.
– Константата (h)
представлява гранично дискретна порция енергия (от един вълнов период).
– Константата (m0) е съответна гранично
дискретна порция маса (частица на полевата материя).
Формулата P=h.f очевидно е
несъвместима с предложението на днешната физика E=h.f. Трябва да сме наясно,
че правилното определение за енергията на електромагнитна вълна е: Е=m.λ2.f2
(произтича
от законите Е=m.с2 и λ.f=с).
Сиреч, изразът E=h.f изкривява закона Е=m.λ2.f2 , представяйки го като Е=(m.λ2.f).f . Именно това недопустимо деформиране
води до изкуствената (несътществуваща) зависимост на енергията от честотата, както
и до безсмисления израз в скобите, наречен Планкова константа: h=m.λ2.f .
Образно казано, в своята
формула E=h.f физиката просто ампутира единия крак-(f) на Богинята „Енергия“,
прилагайки го като нейна патерица (насилствена зависимост от патерицата). А останалото
осакатено тяло (изразът в скоби) нарича константа на Планк: h=m.λ2.f (извън метафората това съчетание на
величини не означава нищо). За щастие, въпросната страховита картина е само в
главите ни.
Енергията
на всеки колебателен процес е равна на постоянната енергия (h) на едно колебание, умножена по броя
на извършените колебания. А с покачване честотата (f) на осцилациите, расте мощта на действието.
Тази корелация е с експериментално потвърждение.
Това са фактите. И въпреки че догматичното мислене
ги игнорира, както е казал Великият Римлянин: „Alea
iacta est“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар