Част2: ИЗВЕЖДАНЕ ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА ЛОРЕНЦ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА НА МАЙКЪЛСЪН-МОРЛИ (WORKING OUT OF THE LORENTZ TRANSFORMATIONS FROM THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT)

     Провеждане на опита на движещата се Земя – система K'.

 Обратно на предната постановка, този път провеждаме опита с интерферометър, разположен на движещата се Земя (система K'), а водим наблюдението от абсолютно неподвижния Етер (система K).

Всъщност, именно при тези условия е проведен от Майкълсън и Морли действителният опит и именно трансформациите за този преход от система K' (на Земята) в система K (Етера) се явяват проблематични. [1, стр 462-466]

Трябва да е ясно, че сега експериментът ще се наблюдава мислено от гледна точка K (Етера) и добитият резултат ще важи единствено за нея. Това разглеждане се прави във всяка лекция по физика, посветена на въпросния експеримент, обаче с погрешно тълкуване, без да се схваща същността и смисъла на местенето на наблюдателя от едната система в другата. 

От само себе си се разбира, че сега собствена система на интерферометъра ще е система K' . Затова за неговия часовник действително отчитаното време ще е T' , а от система K опитът ще се измерва с нейното време t по изчислителен път. Система K' се явява изходна, с известни величини и мащаби. Но, както обърнахме внимание, с тях реално могат да бъдат измерени само собствените дължини L'_OA=L'_OB на двете рамена и общите собствени времена за отиване и връщане на сигналите по тях T'_II и T'_^, на която база е построен и самият експеримент.

Беше установено още, че от затворения контур на сигнала винаги безусловно ще е в сила отношението L'_II/T'_II=c . Всичките останали величини, участвали в изводите на предния случай като дадена от Етераопределеност, сега остават неизвестни. Но ще бъдат изчислявани отново на базата на неоспоримите му непроменливи параметри.

За наблюдателя от Етера (от система K) рамената на уреда и общите времена за тяхното изминаване от сигналите ще бъдат измервани като l_OA , l_OB  и  t_II , t_^ . За напречното рамо, поради липса и в този случай на движение по него, отново ще важи записът:

l_OB = L'_OB   и понеже   L'_OB = L'_OA   следва    l_OB = L'_OA                   (14)

При тази постановка на опита, с едновременното отправяне на светлинните сигнали от общото начало O по рамената, в система Kогледалото A на успоредното на движението рамо вече ще "бяга" със скорост v от сигнала по него, който по условие се движи със скорост cза тази система, и затова ще бъде достигнато от същия след изминат точен път l₁ за точно време t₁ , както следва:

l₁ = l_OA+vt₁=L_OA/(1-v/c) и t₁=L_OA/c+vt₁/c=t_OA+(v/c²)l₁=t_OA/(1-v/c)     (15)

В K' сигналът по успоредното рамо на отиване следва да се движи със скорост c-v и да достигне огледало A след точен път L'₁ и точно време T'₁ , както следва:

L'₁ = L'_OA          и          T'₁ = L'_OA/c-v= T'_OA/(1-v/c)           (16)

Сега в K' ще приложим привеждане към движение на сигнала със скорост c чрез преобразуване на отношението L'₁/T'₁=c-v  във вида L'₁/T'₁(1-v/c)=c . Така той ще измине или приведения път(L'₁)_C=L'₁/(1-v/c) за времето T'₁ , или пътя L'₁ за приведеното време(T'₁)_C=T'₁(1-v/c) . Т.е. ще са в сила следните два равностойни записа:

(L'₁)_C = L'_OA/(1-v/c)       и       T'₁ = T'_OA/(1-v/c)           (16a)

L'₁ = L'_OA          и         (T'₁)_C = T'_OA                        (16b)

В система K отразеният сигнал, движейки се със скорост c , вече ще се пресреща със скорост v от началото O на същото рамо и ще го достигне след точни път l₂ и време t₂ , а именно:

l₂= l_OA - vt₂ = l_OA/(1+v/c) и t₂ = l_OA/c-vt₂/c = t_OA - (v/c²)l₂ =t_OA/(1+v/c)    (17)

А в система K' сигналът на връщане следва да се движи със скорост c+v и да достигне началото O след точен път L'₂ и за точно време T'₂ , съгласно равенствата:

L'₂ = L'_OA        и        T'₂ = L'_OA/c+v = T'_OA/(1+v/c)            (18)

Отново, ако сигналът се движи със скорост c в K' , той ще измине или приведения път (L'₂)_C=L'₂/(1+v/c) за времето T'₂ , или пътя L'₂ за приведеното време (T'₂)_C=T'₂(1+v/c) . Т.е. пак ще отидем към известните ни със своята равностойност записвания:

(L'₂)_C = L'_OA/(1+v/c)     и     T'₂ = T'_OA/(1+v/c)             (18a)

L'₂ = L'_OA         и         (T'₂)_C = T'_OA                          (18b)

Следователно, съгласно (15) и (17), в система K участъците "отиване" и "връщане" представляват различни пътища, изминавани за съответните различни времена с постоянната скорост c , а съгласно (16) и (18), в система K' те представляват еднакви пътища, изминавани за различни времена с различна скорост.

Или, оказва се, казаното в предния случай и сега остава в сила. Изчисленията сочат, че две разноместни събития, щом в определена степен са разновременни в K , в същата степен ще са разновременни и в K' (и във всяка друга инерциална система).

Чрез така добитите еднопосочни пътища и времена в K се изчисляват и общите такива за отиване и връщане на сигнала по успоредното рамо, а именно:

l_II = l₁ + l₂ = 2l_OA/b    и     t_II = l_II/c = t₁ + t₂ = 2l_OA/bc = 2t_OA/b         (19)

Същият затворен контур в K' ще дава равенствата:

L'_II = L'₁ + L'₂ =2L'₁ = 2L'₂ = 2L'_OA   и   T'_II = T'₁ + T'₂ = 2T'_OA/b     (20)

Съпоставянето на тези резултати от затварянето на контура, както и при предната постановка, позволява да се направят съответните заключения.

Поради принадлежността на сигнала към система K (към Етера), в система K' (в реалните условия) е невъзможно да се установи моментът на пристигането му до огледалото A , след като измерването се провежда с часовник в началото O . Тази обективна неопределеност се явява причина в K' (във всяка система извън K ) да е измерваемо само сумарното време за пълния цикъл "отиване-връщане" на сигнала. Резултатът (20) съответства на такова измерване от едно място. Неточността при разполовяването му не подлежи на съмнение.

От равенства (19) е видно, че в система K ще е в сила следната съпоставка на отношенията:

l_II/t_II = l_OA/t_OA= c                                        (21)

Що се касае за напречното рамо, и в този случай резултатът по него ще остава непроменен, а именно:

l'_OB/b= l'_BO/b       и       t_OB = t_BO = l_OB/b                      (22)

Или сигналът по напречното рамо ще го изминава, наблюдаван от система K , за общо време, както следва:

t_^= l_OB/bc    а съгласно (14)     t_^= 2L_OA/bc = 2L'_II/bc       (23)

Получаващата се и този път разлика между t_II и t_^ също не би могла да съществува реално, тъй като часовникът не регистрира различие между стойностите в система K' на действителните общи времена T'_II и T'_^, които засича в случая. Т.е. интерференционната картина, съгласно опита, не се размества и значи T'_II=T'_^, а по тяхното равенство, както и преди, се установява и равенството t_II=t_^. Последното води до извода l_II/c=L'_II/bc в система K , откъдето, след разполовяването, следва l_OA/b²c=L'_OA/bc , което означава, че собствената дължина L'_OA на успоредното рамо в движещата се система K' се измерва в неподвижната K , чрез нейното време t , като:

l_OA= L'_OAb    или в общ вид    l = L'b                        (24)

Този извод е показателен в много отношения. В израз (24) всички автори виждат живо доказателство, че дължините при относително движение се скъсяват. И нито един не уточнява, естествено поради неразбиране, че наблюдаваният ефект се отнася само и единствено за гледната точка откъм покоящата се система K .

От своя страна, вземайки предвид зависимост (24), за времето в система K ще важи следното продължение на равенство (21):

l_II/t_II = l_OA/t_OA = L'_OAb/t_OA = c                                      (25)

А понеже за система K' , както показахме, ще се получи равенството на отношенията L'_II/T'_II=L'_OA/T'_OA=c , то става очевидно заключението за времената на двете системи, а именно:

L'_OAb/t_OA=L'_OA/T'_OA  откъдето  t_OA = T'_OAb   или в общ вид   t = T'b     (26)

Изводът е ясен: щом в K е в сила измерването l=L'b , следва в нея да тече време t=T'b .

Вярната определителна схема на сравняване винаги дава резултати, сочещи че реално движещите се дължина и време са най-големи в собствената си система – в случая в система K' . Това е така, тъй като мащабите "метър прим" и "секунда прим" на тази система, нека пак да повторим, реално се смаляват с увеличаване на нейната скорост. Именно затова измерванията от движещата се система K' към постоянните мащаби на системата в покой K дават илюзията, че последните растат със скоростта, който ефект наричаме огледален.

Връщайки се на опита на Майкълсън, от уравнения (15), като се направят заместванията (24) и (26) и се вземе предвид, че в случаяl₁=x , t₁=t , L'_OA=x' и T'_OA=t' , а x=ct , следва:                                        

x=x'b+v.t ;  t=t'b+(v/c²)x    – гледна точка K         (27)

А след извършване докрай на математическото действие:

x_{корегирана} = x'b ;t_{корегирано} = t'b – гледна точка K     (27)

или в обобщен вид x=x'b ; t=t'b   - за гледна точка K   (27)

С това видът на преобразуванията за двата прехода трябва да се счита за недвусмислено уточнен, а работата по тях – за окончателно завършена.

Експериментално получените трансформации (27) за обратния преход от движещата се система в системата в покой, отново от позицията на реално съществуващ Етер, фактически следват директно от уравнения (13) по правилата на обвързаните в уравнение противоположности, т.е. по правилата на обичайната математика (а друга математика не познаваме). Но физиката изобщо не се съобразява с физическите и математическите последствия от местене на гледната точка.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Получаващите се тук разлики с изводите на Специалната теория са същностни, защото тази стратегическа Теория не проумява, че Светът е устроен на Принципа на противоположностите. А оттам същата устройствена схема следва и самата математика (където има възможност да се състави уравнение, значи там, без никакво съмнение, става въпрос за съотнасяне на противоположности). В този смисъл Теорията постига своите изводи по пътя на изопачаване на действителността – като борави произволно с реални и огледални резултати, вземайки и едните и другите за еднакво действителни. [2, стр 34]

Освен това, от въпросния глобален Принцип произтича категорична забрана за постигане на абсолютна точност във всеки аспект на проява на обектвитета. Респективно, в Природата съществува обективна невъзможност за постигане на абсолютни познавателни стойности, за домогване до абсолютно знание. В случая със Специалната теория, тази закономерност налага абсолютна забрана на възможността за синхронизиране на часовници. [3, стр. 292-296, 345-360]

Само по себе си това положение отхвърля втория постулат на Теорията като неверен. Неговата абсурдност се потвърждава и от опитите на Рьомер и Саняк (и не само). Всъщност, неопровержима истина е, че единствено средната скорост на светлината по затворения контур "отиване-връщане" е постоянна величина във всички системи и във всички посоки.

Между две точки, освен средна скорост, друга просто няма как да се измери. Измерването винаги се реализира едноместно, с един часовник, с последващо разполовяване на резултата от затворения контур, която процедура не е съвсем точна, но е възможно най-точната.

Литература

[1]. Джанколи Д. – Физика, част І и част ІI, Москва 1989.

[2]. Айнщайн А. - Избрани произведения, С. 1988.

[3].Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999.

__________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2013  Всички права запазени  (COPYRIGHT © 2010-2013)

http://alniko.log.bg/                                   27 Май 2011 / 18:34  |  Автор: alniko  |   | Категория: Наука