Ето как стои по
принцип вярното решение за движещата се дължина. Постановката, знаем, е "система
К'(x', t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,
t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Привеждам отново
трансформациите на Теорията, представляващи два различни отворени
(недовършени) контура:
x'=x/b; t'=t/b – гледна точка
К' (1Т)
x=x'/b; t=t'/b – гледна точка К (2Т)
А ето и трансформациите, отразяващи
противоположността на системите, които дават един затворен (завършен) контур:
x'=x/b; t'=t/b – гледна точка
К' (1Т)
x=x'.b; t=t'.b – гледна точка К (2)
Директно на въпроса. В
неподвижната система К построявам тезаК – върху оста Х нанасям отсечка с начална координата x1 и
крайна x2 ,
т.е, с дължина L=x2-x1 . После
я пренасям в движещата се система К' чрез
трансформация (1Т). Това е антитезаК –
отсечка с начална координата x'1 и
крайна x'2 , т.е,
с дължина L'=x'2-x'1. Така
за антитезаК получавам:
x'2-x'1=(x2-x1)/b или L'=L/b –
гледна точка К' (3)
Сега трябва да
затворя определителен контур. За целта пряко от (3) осъществявам връщане-синтез в система К.
Сиреч, правя го по зависимост (2), което значи по правилата на математиката,
произтичащи от вертикалната съподчиненост на системите:
L=L'.b – гледна точка
К
(4)
Законосъобразните дължини
(3)-(4) изчерпват въпроса. Давам пример с тях:
Наблюдател К нанася дължина L1
върху оста Х и се мести напред по
нея. В потвърждение
на (3) (т.е., съгласно 1Т)
наблюдател К'
измерва L1
като L'1=L1/b и, на свой ред, нанася
L'1
върху оста Х'. Когато
отсечка L'1 наближи преместилия се наблюдател К, в потвърждение на (4) (т.е., съгласно 2) той я измерва като L2=L'1.b . Или, след заместване, се получава L2=(L1/b).b,
откъдето L2=L1
– отсечката се връща в К непроменена. Това е нормално, тъй като върху нея
не е прилагано никакво въздействие и системите
К и К' се явяват изолирани лаборатории.
И така, наблюдението откъм K' е
противоположно на наблюдението откъм K. В движещата се система К'
неподвижната дължина L се мери като растяща (b<1). И
обратно, в неподвижната система К движещата
се дължина L'
се
мери скъсена. Т.е., по
причина на движението, метър К' се смалява (скъсява). Затова, мерена
с него, постоянната дължина L
изглежда нараснала.
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар