Научна доблест е да
се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за зомбираното
съзнание). Ето нелепия й напън
да
прекрои Всемира.
Птоломей (II в.) обобщава домоментните сетивни
(зрителни) представи за Света в цялостна Геоцентрична система. Тя отразява
видимите движения на наблюдаваните обекти (истината е това, което виждат очите).
В нея Земята е център на Вселената, спрямо който се движат Слънцето, Луната,
звездите...
Коперник (XVI в.), вече научно обосновано, въвежда Хелиоцентричната система, безвъзвратно отхвърляща наивните постройки на Геоцентризма. Така Слънцето става Вселенския център, около който по орбити се движат Земята и другите планети. Този обрат е революционен. Истинността му бива доказана от Галилей и Кеплер, а днес е ясна и на децата. И още, епохалното откритие вади наяве императива относителните движения винаги да са в двойка "реално движение-идеално движение" – реално по Коперник-идеално, огледално, привидно по Птоломей.
Тази сдвоеност няма как да се избегне, понеже е резултат от устройството на Мирозданието – от разгъването му на етажи, по вертикалата, на принципа на привилегированите системи. Галактиката е такава за Слънцето, то за Земята, Земята за Луната... Изобщо всяко предно ниво е главно, носещо за следващите, а основата – за всички. Говоря за обективна, за принципна съподчиненост на системите при вертикалния порядък, валидна и за инерциалните, и за тези с ускорение. Наблюдаваните движения в посока от Галактиката към Луната (от основата нагоре) са реални, а в обратната са огледални, недействителни. С това въпросът е окончателно решен.
Но ето че се появява Теорията (ХХ в., 1905г.) с присънилата й се друга Вселена – някакъв инфантилен, хоризонтално аранжиран уникум...няма основа, няма надстройка. Обектите-системи и техните движения са равноправни във всички посоки. Като пример, движението на Слънцето спрямо Земята е еднакво реално с това на Земята спрямо Слънцето – мощите на дядо Птоломей, наравно с вечния Коперник.
И тъкмо тази крещяща
неправомерност физиците обикват до полуда. Вземайки я за премъдро знание, те загърбват
йерархичната подреденост на Космоса и се втурват да величаят "истините на равната
действителност" (в обществото същият процес роди комуната). После думата
си казват ред антинаучни фактори: масово заслепение, фанатична вяра,
некомпетентност, глупаво упорство, "желязна завеса" за
инакомисленето... Всички те все още държат на "изкуствено дишане"
тази унижаваща човешкия дух аномалия и разнасят заразата й по страниците на
литературата.
_____________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар