Една
от куриозните грешки на Теорията е случаят с движещото се време. Ще дам първо
вярното решение. Постановката е "система К'(x',t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Привеждам
тъждествените "трансформации на хаоса" – двата отворени
(недовършени) контура:
x'=x/b; t'=t/b – движеща се гледна точка
К' (1Т)
x=x'/b; t=t'/b – огледално
движеща се гледна точка
К (2Т)
Ето
и "уравненията на реда" на системите-антиподи – затворения
(завършен) контур:
x'=x/b; t'=t/b – движеща се гледна точка К'
(1Т)
x=x'.b; t=t'.b – неподвижна
гледна точка К (2)
Сега
за хаоса на Теорията. От (1Т)
следва изводът t'>t (понеже винаги b<1), а
от (2Т) следва обратният t>t'. Излиза, че е въпрос
на избор – на кого както му уйдисва (тя не схваща, че, по смисъл, и (1Т), и (2Т) дават движещо се време>неподвижно
време)?!. Аз избирам вярното положение t'=t/b – (1Т) с извода t'>t, който означава:
брой секунди К'>брой секунди К откъдето секунда
К'<секунда
К
Сиреч,
означава буквално, че времето t' в
движещата се система К'
върви по-бързо от времето t в
неподвижната система К. Естествено,
същото следва и от (2) – t=t'.b (примерно, при b=1/2 ,
на 10 секунди К' ще
отговарят 5 секунди К). Но защо Теорията не вижда този
толкова очебиен извод и твърди точно обратното – че е в сила t'=t.b,
респективно t>t', по която причина
всички насетне мъдрят само "тази реалност"?
Отговорът:
Защото съотношението между t' и t изпъква така отчетливо само в горния
вид на представяне, който е непознат на Теорията. А до него стигам поради факта,
че, за разлика от нея, решав ам докрай Лоренцовите трансформации и, на практика, правя
заключенията си по дотолкова опростени окончателни изрази , че не бих могъл
да допусна каквато и да е неточност (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196 –
Физико-математическа несъстоятелност на тезата за
абсолютна относителност...)
Докато
Теорията не довежда докрай математическото действие, с невярното твърдение, че
това е невъзможно, поради смесване на времеви и пространствени измерения.
Затова работи с межднния резултат t'=(1/b)[t-(v/c2)x] , от който иди, че
познай как точно изглежда търсеното съотношение t'/t. И, за съжаление, тя не успява да познае. В този пункт допуска
фатално недомислие (предстои да го покажа), вкарвайки в заблуждение цялото,
безпрекословно следващо я, общество на физиците – зазубрило си урока, сляпо и
глухо за друга оценка.
И
така, съгласно (1Т)-(2), времето се мени еднозначно – с нарастване
на скоростта, секунда К' се
скъсява, време К'
ускорява своя ход. При гранична скорост с,
математически изрядно dt'
(секунда
прим) клони към нула.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар