Научна
доблест е да се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за
зомбираното съзнание). Те дават поводи да се изтъква, че Светът е устроен на Принципа
на противоположностите. Същият предоставя само една познавателна възможност – всяко
нещо да се дефинира чрез своето противно. Затова познание няма как да се добие
директно, като еднократен акт, а трябва да се мине през обратна гледна точка. Сиреч,
определянето е процес. И то, което е от изключителна важност, задължително
кръгов, в затворения контур "отиване-връщане". Друг способ за
постигане на познание не съществува. Ако процесът не се извърти стриктно, с трета
стъпка "отрицание на отрицанието", следва сбогуване с истината.
Накратко,
Теорията стартира сравняването на системи K(x, t) и K'(x', t') точно
по правилата. Намира необходимия и достатъчен за прецизно измерване непроменлив
мащаб с (скоростта на светлината) и калиброва
с него мащабите на неподвижна система К
. Така издига теза "x, t". После изпълнява
нужното отиване в движеща се система K'. С
мащаба с калиброва и мащаби прим. С
тях отново измерва теза
"x, t", но като обратна,
антитезна гледна точка "x', t'".
По този начин търсената сравнителна връзка x'-x , t'-t е
осъществена. И понеже е видяна откъм противостоящата система K', тя
се явява в огледалния, в антитезния си вид:
x'=x/b ; t'=t/b –
връзката откъм движеща се гледна точка K'
(2*)
Теорията
обаче е в пълно неведение по въпроса. Тя спира до тук и взима антитеза (2*) за окончателно решене на задачата. Докато
истината е, че този обърнат, антитезен образ трябва да се изправи. Това се
постига с връщане в система К, обръщащо
обърнатия вид на връзката (огледално отражение на огледалното). Тъкмо тази
изправена, синтезна форма е нейното вярно определение-познание, а именно:
x=x'.b
; t=t'.b – връзката откъм неподвижна гледна
точка K (2*а)
Както
казах, физиците и хабер си нямат от тези законови положения – в известна степен
оправдано, с оглед тясно профилното си мислене. Но за философите това е утъпкан
път, по който са длъжни да се оправят със завързани очи. Във всеки случай и
едните, и другите трябва да са наясно, че релативизмът няма избор – техниката
на определяне е обективно предначертана. Извън този шаблон е лъженаучно тресавище.
Теорията го нагазва като необходим опознавателен момент. Но от прекаленото си
задържане там тя затъва до шия, с комични опити да се самоизвади. Така и до ден
днешен младите умове продължават да бъдат тровени с тези релативни недомислици
и анормалности, ерго с техните парадоксални следствия.
_______________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар