Сега ще покажа начина, по който вещите познавачи на релативизма налагат неверния
извод на Айнщайн за времето и така вече над сто години сеят
заблуда и хаос в науката – както изглежда, поради неразбиране на относителността. Нужно е да вникнат в
думите на &3 от оригинала – А. Айнщайн,
Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/ . Цитирам самият параграф:
"§ 3. Теория на преобразуване на координатите и времето от покояща се
система, в система, равномерно и
праволинейно движеща се относно първата".
От ясно, по-ясно! Относителността на инерциалните системи обуславя само преход
от неподвижна система КПОКОЙ – КП(xП, tП), в движеща се КДВИЖЕНИЕ – КД(xД, tД). Това
е така, понеже всеки наблюдател строи теза (стъпка 1) в собствената си система,
която винаги е неподвижна за него. Движи се другата и той преминава в нея за
формиране на антитеза (стъпка 2). В този ред връзката между времената е:
tД=1/b(tП-v.xП/c2)
–
преход от КП в КД, относително движеща се
гледна точка КД (1Т)
Учените обаче буквално се оплитат в конкретизацията
"система К'(x', t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,
t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Те не схващат относителността
на обозначенията на системите и ги фиксират като неподвижна К и движеща се К'. В резултат се пръква
измамният комплект трансформации, който става свещен за официалната наука:
t'=1/b(t-v.x/c2)
– движеща
се гледна точка К' (1Т)
t=1/b(t'+v.x'/c2) – неподвижна гледна точка К (2Т)
Колко
удобни формули...с възможност за решение кога както се налага! Ако изводът за времето на Айнщай беше t=t'.b,
авторитетите след него щяха да ползват (1Т). Но понеже е t'=t.b, те действат по (2Т) (впрочем, защо при извода за
дължината правилно работят по (1Т)??). Какво убедително, зряло, самостоятелно
мислене! Нека повторя: Относителността няма преход в неподвижна система (същият
е атрибут на Принципа на противоположностите). В случая, съгласно нейното обективно наличие, верният
разчет е:
Наблюдател К извършва преход в движещата се за него система К'.
t'=1/b(t-v.x/c2)
–
движеща се гледна точка К' (1Т)
Наблюдател К' извършва
преход в огледално движещата се за
него система К.
t=1/b(t'+v.x'/c2)
– огледално
движеща се гледна точка
К (1Т)
Това е смисълът на относителността. Нейната
философия се основава само на теза и антитеза, а именно: ако тръгне от теза – отива
до (-теза); ако тръгне от (-теза) – отива до огледална -(-теза)=огледална
теза. Затова резултати (1Т) стоят
обърнати наопъки –
1/b (изправянето
1/(1/b)=b изисква синтезно връщане,
затварящо познавателния контур).
От (1Т) е очевидно, че
винаги ще е налице tД>tП,
респективно t'>t. Сиреч,
изводът на Айнщайн за времето е категорично неверен.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар