Сега ще покажа точно
къде и как Теорията допуска грешка по отношение на времето. За целта първо трябва
да обърна внимание върху пълния вид на постановката, от която се извеждат
Лоренцовите трансформации, а именно:
Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо
неподвижна система K(x,t) със
скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на
началата O'=O, от този общ център се
излъчва светлинен сигнал надясно по X'=X.
След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има
координата x, съответно x' в K' . Търсят се съотношенията
x'/x и t'/t (полагам b=(1-v2/c2)1/2).
Дебело подчертавам, че
единствено това условие води до зависимостите:
x'=1/b(x-vt)
; t'=1/b[t-(v/c2)x] – гледна точка К' (1Т)
Пояснявам:
Видно от схемата, за съпоставянето (1Т) са нужни два часовника,
в K и K', и събитието "светлинен сигнал", чиито
параметри x, x' и t, t' се
засичат (другата възможност е с три часовника – произтича от първата, сигналът е в
неявен вид).
Като втори отговорен момент, за да няма
място за спекулации, ще цитирам дословно текста за времето в оригиналната
статия (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, част I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), където,
за удобство, само ще дам горното обозначение на системите и ще добавя някои забележки
с курсив. А ето и разсъжденията на автора:
"По-нататък да си представим, че часовникът, намиращ се в покой относно неподвижната система K, показва време t , а часовникът, намиращ се в покой относно движещата се система K' показва време t'. Нека последният да бъде поставен в началото O' на координатната система K' (този замисъл елиминира светлинния сигнал). Колко бързо върви този часовник при разглеждане от неподвижната система (само с два часовника няма как да се установи)? Величините x, t, t', отнасящи се към мястото, в което се намира този часовник, очевидно са свързани със съотношенията:
t'=1/b[t-(v/c2)x] (формулата
е 1Т –
тук x е абцисата в K на светлинния сигнал)
и x=vt (тук x е абцисата в K на началото O')
С една дума, Айнщайн стига до извода t'=t.b, поставяйки x=vt на мястото на x в зависимост (1Т). Очевидно е обаче, че двете абциси не са равностойни. Пред нас е неправомерно манипулиране на формула (1Т). Тя, съгласно изходната постановка, съпоставя параметрите x, t, t' на светлинния сигнал. Докато в сценария на цитираният текст това събитие е изхвърлено. А, с неговото отпадане, отпадат и граничната скорост с, и координатата x', и времето t'. Тогава на кое събитие показанията t' и t сравнява авторът...и как ги сравнява, след като формули (1Т) се обезсмислят?
За да проличи още по-отчетливо цялата
несъстоятелност на неговите разсъждения в този пункт, ще адаптирам проблемната
постановка към изходната, като, на мястото на светлинния сигнал, поставя условен такъв, чиято скорост е v. Т.е., в система K' челото на
сигнала не напуска началото O' и
значи е с координата x'=0 и време t'=0. А в система K , след време t
, същото ще има координата x. Така положението
е нагодено към трансформации (1Т), с резултат:
0=x-vt , респективно x=vt ; 0=t-x/v , респективно t=x/v (1Т*)
Следователно идеята на автора за x=vt ще е в сила
само при x'=0,
t'=0, което превръща
постановката в класическа – в K тече
събитието "движение на K',
ерго, на условния сигнал с чело в O' ".
Нищо повече! В случая просто няма как
да се стигне до извод за отношението
t'/t...освен по пътя на некоректни физико-математически действия (светлинният
сигнал е сърцето на Теорията). С уважение и отговорност към науката предстои да покажа
как омаяните умове с безгранична вяра следват извода на Гуруто.
А тук ще
дам научно издържан подход за намиране на
търсените отношения, изразяващ се в стриктно
придържане към изходната постановка, с решаване докрай на изведените от нея
трансформации (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):
Накратко, поради разместването на
системи К и К' , в К' отчетите x' и t' са мономерни (x'=x'mon
, t'=t'mon), докато в К отчетите
x и t се формират като двусъставни, сумарни (x=xsum , t=tsum). Т.е., точният
вид на трансформации (1Т) е:
x'mon=1/b(xsum-vtsum)
; t'mon=1/b[tsum-(v/c2)xsum] – гледна точка К' (1Т)
Анализът показва, че xsum=xmon+v.tsum , където
xmon е мономерната координата, съответна на
x'mon, а vtsum е разстоянието OO', и tsum=tmon+(v/c2).xsum , където
tmon е мономерното време, съответно на
t'mon, а (v/c2).xsum е времева
добавка за разстоянието OO'.
Заместването на сумарните величини води до коректното пряко сравняване:
x'mon=xmon/b ; t'mon=tmon/b (в обобщен вид x'=x/b ; t'=t/b ) – гледна точка К' (1Т)
xmon=x'mon.b ; tmon=t'mon.b (в обобщен вид x=x'.b ; t=t'.b ) – гледна точка К (2)
(ефектът от движението е отчетен без
разместване на системите (O'=O))
И нека повторя извода: С нарастване на скоростта, секунда К' се скъсява, време К' ускорява своя ход. При гранична
скорост с, математически изрядно dt' (секунда прим) клони към нула. В обратната
посока количеството движение намалява, гравитацията расте, времето забавя хода
си – еволюция до състояние на граничен покой (максимална гравитация), където секундата
става безкрайно продължителна, времето престава да тече...момент на застой, пределна
плътност, колапс...следва скок в крайното противоположно състояние ("големият
взрив")
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар