Научна доблест е да
се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за зомбираното
съзнание). Със своите стерилни мироглед и математика, тя фактически
дематериализира масата. Зачерква нейната категориална същност, отреждайки й
ролята на зависимо, периферно, обслужващо звено.
А ето накратко реалната
феноменология на масата m (на
телата). 1) Като количество несътворима и неунищожима материя, масата
представлява основна природна константа. 2) Дуализмът на материята (масата) се
явява източник на точна по величина сила F
– значи също несътворима и неунищожима. 3) Чрез силата F всяка диполна клетка на материята (масата) се явява напрегната,
заредена с дискретна порция енергия Е –
и тя несътворима и неунищожима. 4) Силата
F, респективно, енергията Е,
придава на материята (масата) деятелна способност, провокираща самодвижение. 5)
Силата F е свойствена само на материята
(масата) в покой, сиреч, на потенциалната форма mП, тъй като раздвижената, кинетичната mК, е силово (енергийно)
реализирана, изчерпана (mК
е маса на поток от електромагнитни вълни).
От указаните
определения и постановката "тяло-система K' с маса m' се движи
спрямо неподвижна система К по осите
X'=X със скорост v" следват изводите:
F'/m'=F'.b/m'.b=FП/mП - const. (за нагледност силата в К бележа с FП) (1)
Е'/m'=Е'.b/m'.b=ЕП/mП -
const.
(2)
От (1) е видно, че
зависимостта FП=mП.a
в
система K произтича директно от F'=m'.a' в K', след умножаване с b на двете страни F'.b=m'.b.a' (a'=a е
ускорението). Същото решение се постига и от диференциалната форма d2x'/dt'2=(1/b)d2x/dt2 на прехода x'=x/b. Тук ускоренията a' и a
са в отношение a'=a/b поради презумпцията за постоянство на силата F'=F,
откъдето m'.a'=(m'.b).(a/b) – при постоянна сила F=F' и
смаляваща се маса mП=m'.b,
ускорението a
расте. Докато, всъщност, корелацията е F=F'.b=(m'.b).a или F'.b=FП=mП.a – масата
mП продуцира адекватна сила FП.
От статута на масата
идват и заключенията: 1) В Обективитета само масата е пространствен фактор;
няма маса – няма пространство; масата задава пространствените измерения. 2)
Пространството, от своя страна, инициира времето; няма пространство – няма
време. 3) Пространството и времето са атрибути на масата.
Тогава още сега мога
да преценя, че, при еднакви други условия, щом с нарастване на скоростта движещата
се маса m' се смалява, ще следва
логиката: 1) По-малка маса m' –
по-малка дължина L' (при
m=m'.b, ще
е в сила L=L'.b) и 2) По-малка дължина L' –
по-малко време t' за
изминаването й (при L=L'.b, ще е в сила t=t'.b).
_________________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар