Научна
доблест е да се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за
зомбираното съзнание). От една страна тя, като невъобразимо мащабна и
всеобхватна антитеза на възгледите на Класиката, представлява епична повратна
крачка в напредването на Познанието. Но от друга, със своите априорни визии, се
явява лъжеобраз на действителността. Затова срещу нея с категорично
"Не!" възроптава не просто здравият разум, а цялата обективна
познавателна методология. Ето за какво става дума!
Съзнанието дължи познавателната си способност на факта, че Светът e устроен на
Принципа на противоположностите. Иначе щяхме да блъскаме глави в непробиваемата
стена "да разпознаем бели петна върху бял екран" –
тъждество=относителност=непознаваемост (същата ситуация е тоталното
изравняване-комунизъм в обществените отношения). Тук цари самоопределяне, т.е.
самооценка, т.е. произвол. Ако петната обаче са цветни, веднага стават
определими-познаваеми. Но пак не сами по себе си, а само "на фона
на", "в сравнение с" противостоящия екран. Сиреч,
противоположностите се определят-познават само чрез сравняване на едната с
другата. Методът на сравняването е обективно произтекла една единствена
възможност за стигане до познание.
И така, друг способ за познаване, освен този на обикновеното сравняване, няма.
До него опира и най-висшето научно творчество. В този смисъл Специалната теория
не е нищо повече от процедура по сравняване на инерциални системи. А всяко
сравняване, знаем, се свежда до две противоположни възможности – или
тъждество-относителност, или разлика-определеност. Т.е., сравнявайки системите,
тя следва да ги фиксира или като тъждествени, или като различни. В рамките на
нормалното друг вариант не съществува.
Теорията обаче излиза с футуристичната си, отнела дъха на физици и компания,
свръхразсъдъчна концепция – системите (петната и екрана) са тъждествени, но се
различават. Разбираемо е подобна чудесия да цъфне и върже в някоя пишман
философия. Но за физиката, за едно количествено сравняване, такава
феноменология си е повече от мистерия...си е чист клиничен случай! Всъщност,
пред нас са идеи, навремето изригнали като безпримерен, с огромен заряд научен
порив, но сетне безобразно затлачени с маниакалното им предпазване от критика.
Така и до ден днешен младите умове продължават да бъдат тровени с тези
релативни недомислици и анормалности, ерго с техните парадоксални следствия.
________________________________________________________________________________
АЛЕКСАНДЪР
НИКОЛОВ © 2010-2012 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ (COPYRIGHT©
2010–2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар