Научна
доблест е да се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за
зомбираното съзнание). Както е известно, решавайки постановката "Система К'(x', t') се движи
инерциално относно неподвижна система К(x, t) със скорост v", тя стига до решението "Лоренцови
трансформации":
x'=x/b-v.t/b ; t'=t/b-(v/c2).x/b – гледна точка К' ; b=(1-v2/c2)1/2 (2)
Но в изрази (2) не е извършено действието "изваждане"!? А нали още от
ученици знаем, че задачата се счита за решена само когато математическите
операции са изчерпани!? И че междинните резултати, като (2), не стават за
вадене на заключения!? Помагайки на физиците, решавам уравнения (2) до
следната крайна форма (в обобщен вид):
x'=x/b ; t'=t/b – гледна точка
К'
(2*)
Фактически, както го изисква (2), коригирам координатата х с величината vt=∆x и
времето t с величината (v/c2)x=∆t , с което съвпадам началата О и О' на
системите (ликвидирам разместването им от движението). Защо обаче Теорията не е
провела тази задължителна процедура?
Специалистите имат бомбастичен отговор. Давайки ни да разберем, че тази материя
не е за всеки, те ни провеждат урок по модерно светоусещане. Видите ли, тук
науката се сблъсква с неподозирана досега действителност – смесване на
пространствени и времеви измерения. Това ни повече, ни по-малко означава, че се
е стигнало до природното чудо от метри да се вадят секунди и от секунди да се
вадят метри. И понеже същото няма как да стане, Теорията си остава така
неугледно разкрачена...като недовършена.
Изумената физика решава, че пространството и времето не са две отделни
същности, както ги усещаме, а са едно общо времепространство (защо ли това
"нещо като нищо на света" го няма в (2*)?). Философите пък, нали и те
са на хорото, какъвто такт им подадат физиците, него потропват с надлежно
обосновани дълбоки основания. И се начева (пестя кавичките) невиждано
интелектуално извисяване, с флуктуации, нямащи равни по елегантност, красота и величие.
Мисълта се отърсва от оковите на провалилата се логика. Митът "здрав
разум" е детрониран. Че възклицания, че хълцания...! Да се чуди човек що
за релативно заслепение!? Що за релативни бълнувания, превъзнасяни за
безупречна наука!? Та в тези представи на Теорията няма капка реализъм!
________________________________________________________________АЛЕКСАНДЪР
НИКОЛОВ © 2010-2012 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ (COPYRIGHT ©
2010 –2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар