Научна доблест е да се вадят на показ неистините на
Специалната теория (и лек за зомбираното съзнание). Ето отново двата текстови
полюса:
1) Системи К(x, t) и К'(x', t') се движат една
спрямо друга със скорост v –абсолютно относителна ситуация, с невъзможност за
съставяне на уравнения.
2) Система К'(x', t') се движи спрямо система К(x, t) със скорост v – противопоставена, определена ситуация, даваща уравненията:
x'=x/b ; t'=t/b – гледна точка К' (2*)
Отчетливо личат двете полярни, несъвместими норми:
При 1), няма две противни страни, относителност – няма уравнения.
При 2), има две противни страни, определеност – има уравнения.
И тук Теорията прави нещо ирационално – от 1) и 2) сглобява микс Т):
Микс Т), няма две противни страни, относителност – има уравнения.
Сещате се обаче, че микс Т), освен разума, вече насилва и математиката. Защото стриктното спазване на текст 2) дава неотменимия резултат:
текст 2): щом е в сила x'=x/b ; t'=t/b – за движеща се гледна точка К' (2*)
ще е в сила и x=x'.b ; t=t'.b – за неподвижна гледна точка К (2*а)
Ако разменя местата на системите, ясно е, текст 2) запазва ядрото си "покой (вече система К')-движение (вече система К)". Т.е. така правя негов дубъл 2"):
дубъл 2"): щом е в сила x=x'/b ; t=t'/b – за движеща се гледна точка К (2"*)
ще е в сила и x'=x.b ; t'=t.b – за неподвижна гледна точка К' (2"*а)
2) Система К'(x', t') се движи спрямо система К(x, t) със скорост v – противопоставена, определена ситуация, даваща уравненията:
x'=x/b ; t'=t/b – гледна точка К' (2*)
Отчетливо личат двете полярни, несъвместими норми:
При 1), няма две противни страни, относителност – няма уравнения.
При 2), има две противни страни, определеност – има уравнения.
И тук Теорията прави нещо ирационално – от 1) и 2) сглобява микс Т):
Микс Т), няма две противни страни, относителност – има уравнения.
Сещате се обаче, че микс Т), освен разума, вече насилва и математиката. Защото стриктното спазване на текст 2) дава неотменимия резултат:
текст 2): щом е в сила x'=x/b ; t'=t/b – за движеща се гледна точка К' (2*)
ще е в сила и x=x'.b ; t=t'.b – за неподвижна гледна точка К (2*а)
Ако разменя местата на системите, ясно е, текст 2) запазва ядрото си "покой (вече система К')-движение (вече система К)". Т.е. така правя негов дубъл 2"):
дубъл 2"): щом е в сила x=x'/b ; t=t'/b – за движеща се гледна точка К (2"*)
ще е в сила и x'=x.b ; t'=t.b – за неподвижна гледна точка К' (2"*а)
Такава е математиката – дуалистична, невъзможна без
противни страни. Теорията обаче си измисля своя, с която "с висша
тънкост" отменя дуализма. Тя взима от текст 2) и неговия дубъл 2")
само уравнения (2*), (2"*), а обратните (2*а), (2"*а) тихомълком
изхвърля като неверни. Така реализира замисъла си микс Т):
микс Т): щом е в сила x'=x/b ; t'=t/b – за движеща се гледна точка К' (2*Т)
ще е в сила и x=x'/b ; t=t'/b – за движеща се гледна точка К (2"*Т)
Но това не са право и обратно уравнения, както се изисква и както Теорията ни внушава, а си е едно и също уравнение (горе го показах). Т.е., равенства микс Т) са изведени от текст с фигурираща неподвижна гледна точка, а в тях такава липсва. И нито ред за съдбата на законните изрази (2*а), (2"*а). Да се чуди човек що за релативни своеволия!? Що за релативни монтажи, превъзнасяни за безупречна наука!? Та в тези изобретения на Теорията няма капка реализъм!
________________________________________________________________________________
АЛЕКСАНДЪР
НИКОЛОВ © 2010-2012 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ (COPYRIGHT ©
2010–2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар