А ето противоречивите
действия на Теорията по отношение на движещата се дължина. Постановката е
същата "система К'(x', t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,
t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Привеждам отново нейните
трансформации, представляващи два отворени (недовършени) контура:
x'=x/b; t'=t/b – гледна точка
К' (1Т)
x=x'/b; t=t'/b – гледна точка К (2Т)
Нееднократно
показах, че комбинацията (1Т)-(2Т) са уравнения на хаоса. Докато противостоящите
системи са вертикално подредени, поради което преходите между тях стават по един
затворен (завършен) контур:
x'=x/b; t'=t/b – гледна точка
К' (1Т)
x=x'.b; t=t'.b – гледна точка К (2)
В случая с дължината
Теорията тръгва от система К и,
съгласно (1Т),
измерва 1) L'=L/b
за гледна точка К'. След това, забележете, против собственото си
верую за
тъждество на системите, предприема
връщане в К и то точно както е редно – по
правилата на математиката, ерго, по зависимост (2), произтичаща от различието на
системите. Така стига до верния резултат 2) L=L'.b – гледна точка
К.
Но сетне "влиза
в кожата си" с анормалното решение, че само зависимост
2) L=L'.b е реална, а предната 1) L'=L/b
, от която прави този обратен преход, е невалидна. С тази нагласа обръща
статуса на системите (К'
става неподвижна, а К движеща се) и
тръгва да търси L' по трансформацията
си (2Т) – получава 3) L=L'/b и
пак с връщане по (2)
стига до 4) L'=L.b. Нататък неправомерно обединява 4)
L'=L.b с 2) L=L'.b в
една постановка. Така и
в К, и
в К' дължините
все се скъсяват. Сега, с
това нейно ирационално становище, да повторя примера от (13).
Наблюдател К нанася дължина L1
върху оста Х и се мести напред по
нея. Наблюдател
К'
измерва L1
като скъсена L'1=L1.b и на свой ред нанася
L'1
върху оста Х'. Когато
отсечка L'1 наближи преместилия се наблюдател К, той я измерва отново като скъсена L2=L'1.b.
Или, след заместване, се получава L2=(L1.b).b, т.е. L2=L1.b2 , т.е. L2<L1 – началната дължина L1 магически се е смалила. Тогава, при
многократен ретрансфер, тя би следвало да се стопи, да изчезне?!?
Това е абсурдно, тъй като върху нея не се прилага никакво
въздействие и системите К и
К'
се явяват изолирани лаборатории. Сиреч, такава противоестествена последица просто
няма как да се случи, освен в ужасно обърканото мислене на
природоизследователите.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар