Страници

понеделник, 12 август 2013 г.

ФИЗИКО-ФИЛОСОФСКИ (НЕ)РЕАЛНОСТИ – РАЗГРИМИРАНЕ (1) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ (REMOVING THE MAKE-UP (1) OF THE SPECIAL THEORY)

        Научна доблест е да се вадят на показ неистините на Специалната теория (и лек за зомбираното съзнание). Съгласно приетия от нея априори (извънопитно, без доказване) първи постулат, относително движещите се (по осите X'=X) инерциални системи К(x, t) и К'(x', t') са абсолютно тъждествени и равноправни. Текстово това положение се дефинира така:



         1) Системи К и К' се движат една спрямо друга със скорост v .


       Сега да попитаме релативистите защо Теорията не решава съпоставянето на системите по този си текст. Нека им подскажа! По него математическият апарат не иска да сработи. Защо така ли? Защото в ситуация на равностойност няма нищо за решаване. Математика е изкристализирала от устройството на материята, на Всемира. А то е на Принципа на противоположностите – онтология и гностика...от най-дълбоките. Тезите извън този факт ще са умосътворени. Случай 1) е абстракция. Системите без противостоене са безлични, неопределени. Затова Теорията натъкмява тяхното съотнасяне до вида:



          2) Система К' се движи спрямо неподвижна система К със скорост v .



        Разликата между текстове 1) и 2) е принципна. В текст 2) системите вече са носители на две противни състояния – движение (система К') и покой (система К). С това случаят от относителен става определен. Математическият апарат веднага се задейства и дава уравненията-решения:



     x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b – гледна точка К'b=(1-v2/c2)1/2         (2)



         Да се съчетаят относителност и определеност е алогично, е невъзможно. Но не и за Теорията. Тя стартира серия от машинации-парадокси, за да приобщи резултат (2) към случай 1). Започва да ни заблуждава, че решение (2) всъщност се отнася за текст 1), понеже, видите ли, противопоставянето на системите било направено на ужким, само за удобство. Но математиката не разбира от подобни уговорки-увъртания. Тя си знае едно – обективно анализира връзките и данните в дадения текст и ги заковава в уравнение (а има ли уравнения без две противни страни?). При друг текст – друго уравнение. А така двете системи хем са напълно независими, абсолютно относителни по условие 1), хем са определително обвързани в зависимости (2)? Да се чуди човек що за релативна патология!? Що за релативно фокусничество, превъзнасяно за безупречна наука!? Та в тези твърдения на Теорията няма капка реализъм!

________________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2012  Всички права запазени  (COPYRIGHT © 2010-2012)

http://alniko.log.bg/30 Януари 2012 / 18:46  |  Автор: alniko  |   | Категория: Наука


Няма коментари:

Публикуване на коментар